Дали успешните хора не са просто по-големи късметлии от останалите?
Мои любими теми са здравеопазването, културата и социалното предприемачество.
Не може да се отрече, че късметът играе роля в успеха. Всеки може да посочи безброй примери за щастливи случайности или случки, в които са извадили късмет. Въпросът обаче е доколко голяма роля играе късметът всъщност, пише авторът на FORBES Райнер Зителман. Основният въпрос не е дали късметът дава на някого добра възможност, а:
- Дали един късметлия може да разпознае шанса, който му се дава? Или дали не може да оцени тази възможност?
- И ако разпознае тази щастлива случайност, дали се възползва от нея? Дали действа? Или са типа човек, който си казва: „Това може би е нещо, за което бих си помислил някой ден…”
Същото се отнася и за негативните обстоятелства, които неуспешните хора използват като извинение за провалите си. Малко хора се намират на „идеалната позиция” да започнат пътя си към върха. Някои трябва да се борят с физическо увреждане, други нямат необходимото образование, някои може да мислят, че са твърде млади или твърде стари, за да се заемат с голяма задача, или дори могат да посочат, че отговорностите им към децата или семейството ги спират да се отдадат напълно на нещо.
Стивън Хокинг
Да вземем за пример световноизвестния физик Стивън Хокинг. Той страда от рядкото заболяване амиотрофична латерална склероза. Лекарите предвиждат, че ще живее само няколко години. Той не само е прикован към инвалидна количка, но губи и способността си да говори и трябва да използва компютър, за да комуникира вербално. Въпреки всичко той се превръща във вероятно най-известния учен в света, жени се два пъти, пътува по света, среща се с водещи учени и политици и пише международни бестселъри. Ключът към всичко това е в неговото отношение. Той вижда предимствата в своето увреждане. В автобиографията си той пише, че заради увреждането не е трябвало да изнася лекции или да учи студенти от първи курс и не му се е налагало да участва в досадни и губещи време срещи на комисии, а е могъл да се отдаде изцяло на проучването си. Неговият позитивизъм играе по-голяма роля в живота му от неговото увреждане. „Вярвам, че хората с увреждания трябва да се концентрират върху нещата, които увреждането не им пречи да правят, а не да съжаляват за тези, за които им пречи. Аз успях да постигна повечето неща, които исках”.
Психологически експеримент
Както външните негативни обстоятелства не спират успешните хора, „щастието” и „късметът” не служат на хора, които не могат да ги разпознаят и да се възползват от тях. Психологът Ричард Уайзман представя в рамките на свое проучване субекти, които се сблъскват с две „щастливи случайности”. Едната е да намерят банкнота на пътя, а другата е под формата на потенциален работодател, който се опитва да започне разговор със субектите в кафене. „Късметлиите” веднага виждат парите и са се включили с готовност в разговора с непознатия в кафенето, като по този начин са чули за интересната възможност за работа. Почти всички „куцузлии” са подминали парите на улицата и са пропуснали да се възползват от възможността на разговора в кафенето.
Това демонстрира, че способността да разпознаеш и да се възползваш от щастлива възможност е резултат от специфични лични черти и нагласи. Въпреки това често се твърди, че съдбата и късметът са най-важните фактори за успех. Книгите, които подкрепят тази теза са много популярни, защото дават на неуспешните хора просто обяснение за невероятния успех на другите. В книгата си Outliers: The Story of Success канадският журналист Малкълм Глейдуел се опитва да идентифицира защо невероятно успешните хора са толкова успешни. Неговата хипотеза е, че личните качества, интелигентността и т.н. имат малко значение в обясняването на успеха на изключителните хора.
Спекулацията: „Какво би станало, ако…”
Автори като Глейдуел винаги следват подобна линия на аргументация. Ако успешен човек не е бил на точното място в правилното време или не е познавал необходимите хора, не би постигнал успех. Читателят постоянно се изправя пред въпроси като: Какво щеше да стане, ако Бил Гейтс не беше имал възможността да работи безплатно на мощен компютър? Трудно е да се разсъждава върху тези предположения и да се достигне до задоволителен извод. Щеше ли Бил Гейтс да постигне същия забележителен успех в неговата област? И ако не, щеше ли да е също толкова успешен в друга?
Никое от тези твърдения не може да се докаже. Не би било трудно да се посочат голям брой негативни случки или нещастия в животите на тези успешни хора, които могат да бъдат описани като лош късмет. Ако тези хора се бяха провалили, би било също толкова лесно да се посочи поредица от нещастни събития, които биха служили като обяснение за техния провал. Но това би игнорирало факта, че има много по-голямо значение как човек реагира на събитията, отколкото самите случки.
Никой не е само късметлия или само куцузлия
Вероятността някой да има само добър или лош късмет в живота си е много малка. В рамките на много години и десетилетия в повечето случаи се очаква добрият и лошият късмет да се изравнят. Дори и да е вярно, че късметът влияе на успеха, има по-голямо значение как човек реагира на събитие или случайна среща. Спечелването на лотарията е пример за неочакван късмет. Въпреки това хора, които печелят големи награди в лотария, често губят печалбата си в рамките на няколко години. Има и милионери, които губят всичко, но успяват да изградят отново богатството си само няколко години по-късно.
