Българският бизнес ангел

Васил Терзиев и другите съоснователи на Telerik написаха бизнес история. Днес те създават екосистема, която да пренесе техните знания към млади български компании. Терзиев е начело на тази общност с инвестиции в над 40 фирми, на които предава опита си и се е обзаложил, че до 7-8 години България ще има компания за милиард долара.

Ако човек срещне Васил Терзиев случайно на улицата, надали ще повярва, че той е един от най-успешните предприемачи в България. Един от четиримата основатели на Telerik, примерът, че и у нас могат да се създават огромни глобални компании, е облечен непретенциозно. Поло тениска, джинси, черна лаптоп чанта през рамо: по-вероятно е той да е част от екипа на прохождащ стартъп, отколкото някой, който преди пет години е продал компанията си за над четвърт милиард долара.

Teрзиев обаче казва, че след сделката не е променил съществено начина си на живот. Няма секретарка, няма шофьор. Работи дори повече от преди, продължава да се занимава активно с неща, които са му присърце – образователни инициативи, предприемачество, инвестиции, обществена дейност. Продължава и да не обича публичните изяви, както при първата ни среща преди години, но споделя, че вече ги е приел като част от „обществените си задължения“. Надява се с тях да даде пример как личният успех трябва да работи за чуждия бъдещ такъв.

41-годишният Терзиев ни се стори най-подходящият човек за корицата на рестарта на Forbes. Tова е третото му появяване на нея. Първия път заедно с един от другите основатели на Telerik Светозар Георгиев – в края на 2012 г. след над година убеждаване. После, в началото на 2016 г., Терзиев беше на корицата сам, тогава още като част от ръководството на ребрандиращия се към Progress Telerik.

И сега трети път. Контекстът днес е напълно различен. Причината да виждате точно Терзиев на корицата ни е, че днес той е най-големият „бизнес ангел“ (преводът на английския термин angel investor) в България и вероятно сред най-активните дори и в целия регион. (Важно е тук да отбележим, че и Светозар Георгиев също му е достойна конкуренция.)

За неспециалистите това означава, че Васил Терзиев инвестира собствени средства в развитието на млади компании основно в най-ранния им етап на развитие. Той не спира само с финансов ресурс, а ги консултира от опита си как да оцелеят, да се развият и да постигнат „глобална доминация”. Без да влиза в много детайли, говори за инвестирани милиони. Броят на компаниите е над 40, в различни бизнес сектори.

Някои инвестиции вече са отписани, което ще рече, че фирмите не са успели и са закрити. Но вече има и успехи, т. нар. екзити – компании, които са продадени и са донесли възвращаемост. Терзиев споменава придобиването на BGMenu от Takeaway.com и на Connecto от Leanplum. „Инвестирането в компании в ранен етап е за хора със здрав стомах”, казва Васил Терзиев. Така или иначе хоризонтът на успеха тук е дълъг, чертата се тегли след поне десет години. „Но нещата вървят по-скоро добре.”

И ако последният цитат се отнася до финансовия аспект, за Терзиев има друг, който е поне толкова важен – екосистемата. Той възприема своя ангажимент на финансов инвеститор и ментор на стартиращи компании като своята отговорност към успеха. Четиримата от Telerik са минали по тежък път, преди да стигнат до „най-големия екзит на инфраструктурна софтуерна компания в нашия край на света”. Сега те виждат своята роля като хората, които създават предпоставките (разбирайте екосистемата), за да се появят „подобрените и уголемени версии на Telerik“. Впоследствие „тази грешка на природата ние да успеем без капитал, знания и среда“ да се превърне в нещо системно. „Това е нашата мечта – казва Терзиев. – Вместо ние да се възхищаваме на други региони, да приложим опита си и потенциала на екосистмата, за да създаваме глобални успехи.”

ПЪТЯТ НА TELERIK

Telerik е основана през 2002 г. от четирима младежи между 24 и 26 години: Бойко Яръмов, Васил Терзиев, Светозар Георгиев и Христо Косев. Те са приятели от студентските години в Американския университет в Благоевград и решават да пишат софтуер по поръчка. След като решават да се фокусират върху разработката на собствен продукт, това, което им дава първоначална засилка, е правото да продават създадения за конкретен клиент софтуер и на други компании. Този подход им позволява само за две години – периода между 2005 и 2007 г. – да увеличат приходите си повече от шест пъти до над 15 млн. лв.

Ние поумнявахме заедно. Знанието се описваше, споделяше, прилагаше и се предаваше на по-младите и новите в екипа. И всеки един беше отговорен за това

Голямата бизнес ракета-носител се появява през 2008 г., когато акционер в компанията става американският фонд Summit Partners. Инвеститорите дават необходимия комфорт на българските предприемачи, за да започнат разрастване чрез серия от придобивания на компании и създаване на мрежа от офиси в Европа и САЩ, включително и в Силициевата долина.

Клиенти на продуктите на Telerik са разработчиците на софтуер – от индивидуални програмисти до екипи в най големите компании, държавни и неправителствени организации по целия свят. Компанията набира скорост на световния пазар с продукт за създаване на потребителски интерфейси, цялостни решения за изграждане едновременно на уеб, мобилни и хибридни приложения. Проблемът, който компанията се опитва да реши с този продукт, е да даде на разработчиците един-единствен софтуер, с който те да правят приложенията си от самото начало до крайните тестове преди пускането на пазара.

През есента на 2014 г. Telerik e закупена от американската компания Progress в сделка за 262.5 млн. долара. Тогава, 12 години след основаването, четиримата основатели имат над осемстотин колеги, 70 млн. долара годишен оборот и над 130 хил. клиенти по целия свят. След продажбата Яръмов, Терзиев, Георгиев и Косев остават на управленски позиции в Telerik: а Progress Company. В края на 2016 г. компанията се ребрандира на Progress, а четиримата българи се оттеглят. Веднага след това те се заемат с развитието на Telerik Academy, която подготвя кадри за софтуерната индустрия. Те я смятат за един от най-големите си значими проекти заради ролята й в развитието на ИТ образованието у нас. През 2018 г. трима от тях – без Косев – обявяват откриването на Campus X.

Campus X e най-големият инкубатор на стартиращи и разрастващи се компании в България. Проектът събира в четири сгради индивидуални офиси, споделени пространства и Telerik Academy. Целта е да се обединят всички съставни части на една технологична екосистема: стартиращи и по-утвърдени компании, предприемачи, инвеститори, обучаващи се специалисти и др. Проектът предвижда да се съберат 1500 души в една пъстра общност, в която младите предприемачи с голям потенциал да споделят опит и добри практики, за да се развият максимално бързо и успешно.

Което ни връща към началото на Telerik. „Най-трудното тогава беше, че нямаше среда, хора, връзки с външния свят – спомня си Терзиев. – Учехме се с много борба от малките победи и несполуките. Четяхме, опитвахме да разберем света и нещата около нас, да навържем знанията.” Според него е ключово, че в компанията се създава култура личното знание на всеки един от тях – а и на колегите, които започват работа с тях – да стане колективно. „Ние поумнявахме заедно. Знанието се описваше, споделяше, прилагаше и се предаваше на по-младите и новите в екипа. И всеки един беше отговорен за това.”

Изключително самокритично Васил Терзиев разграничава няколко фази, през които Telerik преминава. Първата, разбира се, е оцеляване. Следва избор дали компанията да създава собствени продукти, след това бърз растеж „с всичките проблеми и неумения да го управляваш”. После се достига до голяма организация „с доста предизвикателства заради нашата неопитност”. Намирането на инвеститор помага компанията да се професионализира, а накрая, между 2012 и 2014 г., Терзиев нарича Telerik „голяма успешна компания, която е световен лидер в своя пазар”.

Питаме го за най-трудната от всички тези фази с ясното съзнание, че всяка от тях е имала специфични предизвикателства. Периодът на професионализация и международен растеж, изглежда, е оставил най-ярък негативен спомен в съзнанието на Терзиев, който казва, че през 2011 г. е имало дни, в които не е ходил с удоволствие на работа. Той и Светозар Георгиев тогава са изпълнителни директори и им се налага да се борят с бързия растеж и международното развитие, наемането и интегрирането на опитни хора на ръководни позиции (и всичките проблеми с това), растящите изисквания на служителите и клиентите и множество злободневни проблеми. „Беше тежко, малко бях абдикирал от отговорностите си, чудех се каква е ролята ми и не се радвах на успеха, защото ми се налагаше постоянно да се занимавам с всякакви проблеми надолу по веригата“, казва Терзиев.

Заедно с останалите съоснователи обаче решават, че „това е нашата компания, гласувано ни е доверие и трябва да я управляваме – с всичките ни добри и лоши решения, несгоди или грешки от неопитност“. Това е период, в който, по думите на Васил Терзиев, „израснахме много, но по болезнен начин“. Въобще според него „всяка фаза е имала своите трудности, в които се сблъскваш със своите несъвършенства и тези на организацията“.

Включването на Summit Partners например му помага да осъзнаe разликата между основател, акционер и изпълнителен директор. „Неопитните предприемачи бъркат тези неща и не успяват да носят тези шапки, казва Васил Терзиев. Като ръководител трябва да създаваш стойност за акционерите, включително за себе си. Като акционер обаче трябва да мислиш кой ще води компанията най-добре, а това може да не си ти.“

Тези идеи ни връщат към постоянното трупане на знание. От днешна гледна точка той смята, че е надраснал несъвършенства като това да е чувствителен, обидчив или да иска да наложи мнението си на всяка цена. На коментара дали не е прекалено благ, за да бъде изпълнителен директор, Терзиев казва: „Смятам, че съм се научил да постигам каквото е необходимо, без да се налага да бъда лош. Но това е и функция на екипа, а аз съм имал шанса винаги да работя, в по-голямата си част, с изключителни хора.“

GIVE BACK. PAY IT FORWARD

Когато стигаме до темата с продажбата на Telerik, Васил Терзиев казва, че това е било отговорното решение и никой не съжалява за него. Малко предистория: През 2014 г. акционерите поемат по пътя компанията да стане публична. Изпълнителните директори, ще рече основателите, го приемат, но осъзнават и рисковете. „Трябваше да променим стратегията, за да ускорим новите направления, които щяха да дадат растежа – казва Терзиев. – Основният ни бизнес щеше да пострада, имаше притеснения за изграждането на екипите, а някои функции бяха оголени. Не беше ясно дали организацията и хората ще издържат на турбуленцията.“

Всичко това, съчетано с интереса за придобиване, води до сделката с Progress. Терзиев не мисли, че има смисъл да си задава въпроса дали решението е било правилно, защото „не върви да си пренареждаш историята, както ти е удобно“. Но смята, че ползите са много. Той започва с примера Telerik за цялата предприемаческа среда. Също в екипа има над 350 души с акции и опции, които ги монетизират. Инвеститорите също са щастливи. А и днес офисът на Progress в България е ключов и е най-големият. Най-важното обаче, изглежда, е друго: „Не сме мислили, че Telerik е най-важното постижение в живота ни, а като на значима стъпка в нашето пътешествие.“

В основата на сегашната стъпка е концепцията да даваш не само по пътя си назад (например към своята алма матер), но и към поколенията напред. Тя включва Telerik Аcademy, Campus X, участието на Терзиев в управлението на фонда за рискови инвестиции Eleven Ventures и някои други предприемачески организации, инвестициите и съветите към младите компании. „Създаваме една миниобщност и навързваме интелигентно парчетата от нея – казва той. – За нас това е един малък експеримент как натрупаното знание може стане системно. Индикациите, че се получава, са добри, но се изисква търпение.“

Това отплащане към поколенията носи голямо удовлетворение на предприемача, професионален инвеститор и бизнес ангела Васил Терзиев. Той подчертава, че става дума за удовлетворение, а не за щастие, защото щастието е само моментно. Вариантът да се пенсионира (който, нека си признаем, за много хора би бил изкушаващ) не е стоял пред него. „Искам да съм активна част от това да изградим още много добри примери и знанието от успехите ни да бъде предадено и приложено.“

Към момента Терзиев има участие като бизнес ангел в над 40 фирми, без да броим тези, които вече са отписани. По-голяма част от тях са български. Сред тях има големи глобални компании като Leanplum, има и базирани в чужбина, например американската Macstadium. Някои от любимите му инвестиции сме отделили в карето отстрани.  

Той се стреми при възможност да държи инвестициите „на една ръка разстояние“ – и трите примера в карето са основани от бивши служители на Telerik и са базирани в Campus X. Отделя от времето си да менторства основно най-добрите компании, тези, които могат да дадат сериозна възвращаемост: „Дори и малка насока за тях може да даде експоненциален резултат.“ Подкрепя също и „най-счупените“, по неговите думи, фирми – „за да знаеш дали да ги отпишеш, или да влязат в категорията на неутралните, или на положително развиващите се“. „На тези по средата не им обръщам много внимание, освен ако не ме търсят, тъй като идеята е, че рано или късно те ще отидат едно ниво нагоре или надолу.“

Логичният въпрос е как Васил Терзиев решава коя компания да подкрепи. Той отговаря, че при инвестирането в ранна фаза се търси комбинация от потенциала на таргетирания пазар и дори още по-важно – екип. „Предполага се, че компания с правилната спойка между хората, с адаптивност и интелект, ще намери пътя, казва Терзиев. Самият продукт и бизнес планът идват накрая, защото това се променя най-лесно.“ Допълнителен положителен ефект има и мисията на дадена компания, тоест дали тя решава проблем опортюнистично, което не е добър знак, или вярва в каузата. „Силната мисия показва дали си склонен да извървиш дългия и трънлив път към успеха.“

Не сме мислили, че Telerik е най-важното постижение в живота ни, а като на значима стъпка в нашето пътешествие

Според Терзиев такива примери има и те променят средата много по-бързо, отколкото е видимо на повърхността. Той смята, че е въпрос на време в екосистемата да има екзити за осем-девет цифрени суми. „Аз дори съм се обзаложил, че до седем-осем години от нашата екосистема ще излезе една милиардна компания.“ Дълбоко вярва, че успехът на технологичните компании в последните години повлича традиционните сектори като строителство, туризъм, производство и други чрез партньорства и ще направи и тях конкурентни на регионално и световно ниво. Радва се и че високите заплати и добри възможности за реализация на специалистите връщат талант към България и същевременно вливат допълнителни средства в икономиката. Всичко това за него е пример как ИТ секторът от „малък и жалък“ може да се превърне във важен двигател на растежа на България само за 20 години.

Този позитивизъм е характерен за представителите на IT сектора, които често остават незасегнати от реалностите в българския бизнес. „Корупцията е нормална навсякъде в различни размери и различно ниво на финес“, казва по темата Терзиев. Според него обаче тя също може да се израсне, ако се натрупа критична маса от хора, които спазват правилата въпреки средата и дават личен пример. „Държавата е група хора, които взимат толкова добри решения, колкото им позволяват моралът и етиката. А новото нормално е това, което всеки изисква от себе си – да си плаща данъците или да не кара в бус лентата например. Така ще увлече и другите.“

Васил Терзиев е доказателството, че с правилната доза от ентусиазъм, желание за учене, много ум, и щипка късмет промяната е възможна – и заразна. Още повече – може да е устойчива и да има въздействие върху поколенията напред. Казано с неговите думи: „Искам децата ми гордо да носят знамето на тази държава, да останат тук, за да развиват и надграждат това, което ние сме постигнали.“