Паника без криза
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Владимир Шопов, преподавател, консултант, автор
Ако паниката е индикатор за криза, то тя отдавна трябваше да е дошла. От поне година политици, инвеститори и икономисти са в клещите на ежедневния стрес от очакването на непосредствен срив. Всяка притеснителна новина се посреща с вълна от предсказания за драматични последствия, всеки следващ месец се очаква с нарастващо притеснение. Сякаш за времето от 2008 г. насам мисловната нагласа за света около нас се преобърна. „Голямата рецесия“ бе предхождана от самоувереност и арогантност, от убеждението за пълен контрол и управляемост на глобалната политика и икономика, от увереността в мисловното овладяване и разбиране на света около нас. Сега всичко е преобърнато. Светът е непредвидим, хаотичен, прекалено рисков, с твърде много, неясни и неконтролируеми променливи. Паниката изглежда най-рационалната реакция на тази реалност.
Политическите източници на паниката се множат непрекъснато. Популисткият пробив ала Тръмп вече не се описва като моментно сътресение, а като все по-мащабна атака срещу глобалната либерална система. Големите кризи на последните години изглеждат овладени, но не спират да произвеждат несигурност и нерешителност. Кризата в еврозоната си отиде, но малцина са убедени, че необходимият инструментариум за справяне със следващата е наличен. Бежанците и имигрантите спряха да заливат Европа, но ЕС все така не може да намери трайно решение. Китай и Русия заплашват да станат дългосрочни алтернативни центрове на влияние, а не просто критици на сегашния международен ред. Основни опори на този ред продължават да са под непрестанна атака – СТО, ЕС, НАТО, Г-20, ООН и други. Ключови региони като Близкия изток и далечна и Югоизточна Азия навлизат в период на разместване на пластовете и конкуренция между основните политически играчи, което тепърва ще генерира нестабилност.
Списъкът с икономически притеснения също е достатъчно дълъг. Синхронизираният растеж е нарушен, а търговските битки между САЩ и Китай вече заплашват цялата система. Еврозоната видимо забавя ход, а Германия и Великобритания са вече в зоната на рецесията. Китай също очаквано намали темпото си на растеж и е изправен пред все повече проблеми. Тръмп води битка със своята централна банка, която е все по-непредвидима. Растежът в еврозоната е малко над 1% и неравномерен, с доста ограничени ползи за самите граждани. Спорове между Южна Корея и Япония и забавянето на Индия пък отнемат от надеждите за алтернативни източници на динамика. Нещо повече – притесненията отиват отвъд тенденциите и данните и засягат увереността в наличието на работещи инструменти за реакция. Мнозина изтъкват високите нива на дълг, прекалено ниските лихвени проценти и минималното поле за фискално маневриране. Все повече икономисти настояват, че следващата криза ще е специфична именно с отсъствието на достатъчно работещи инструменти за нейното управление.
Независимо от всички тези рискове и нарастваща паника обаче криза все още няма. Малцина очакват повторение на сътресенията отпреди десетилетие, макар сегашната треска да не издава подобно спокойствие. Исторически погледнато, притеснението е по-добър съветник от самоувереността. Затова и сегашната ситуация е за предпочитане пред арогантността, предхождаща глобалната криза. Притеснителното е, че повишеното внимание и интензивният дебат засега не раждат убедителни идеи или пък координация за омекотяване на рисковете. Все пак трескавото очакване на следващия шок поне ще отнеме от елемента на изненада, който дълго време объркваше допълнително политици и икономисти. Дано това помогне на реакциите им.
