Проклятие или шанс са ниските лихви
Никога досега в историята кредитът в България не е бил толкова евтин и достъпен. Държавата, бизнесът и домакинствата могат да заемат при рекордно ниски лихви при немислими до преди периоди на изплащане. От ипотечни кредити за 35 години до емисии 20-годишни държавни ценни книжа на вълната на европейските и глобалните парични политики възможностите за финансиране в България са изключително благоприятни. Трансформирането на пари и кредит във физически капитал има значителни ефекти върху стимулите за поведение на стопанските агенти и оттам върху структурата на икономиката.
Ясно е, че ниските лихви допринасят за възникване и раздуване на инвестиционни балони, най-вече на капиталовия пазар и недвижимите имоти. Достъпът до кредит позволява, поне в средносрочен план, и неблагоразумна бюджетна политика с бързо нарастване на публичните разходи отвъд границата на възможностите на съответните национални икономики. В България преживяхме в частична форма цикличността на строителството и увеличението и последвалото сриване на цените на имотите, като при предишната кредитна експанзия публичните финанси бяха с високи излишъци. Повишението на цените на жилищата и активизирането на новото сградно строителство в периода след 2016 г. може да отдадем в огромна степен и на изключително ниските лихви при ипотечното кредитиране. Няма съмнение, че и сега протича процес на пренасочване на стопанска инициатива към дейности, обслужващи жилищния сектор – като започнем по веригата на добавената стойност на самото строителство и стигнем до посредническите услуги, електрониката и обзавеждането.
При всички възможни негативни ефекти на днешната парична политика върху развитието на глобалната икономика за страна като България тя предоставя и изключителен шанс. Дългосрочният растеж е следствие от натрупването на капитал – както физически, така и човешки. В бедна на вътрешни спестявания страна като България почти всички инвестиционни намерения с дълъг хоризонт на възвращаемост изглеждаха нерационални за частния сектор и изключително трудни за реализиране от публичния сектор. Относително евтиното финансиране може да се насочи и към инфраструктура и подобряване на дългосрочни фактори за благосъстояние като здравеопазване и образование. Редица проекти – мостове, тунели, пристанища, летища, пътища и жп линии, ще са възможни при исторически нисък разход за отплащане и те могат да се покриват от потребителите с подходящ модел на ценообразуване. Топлофикацията, водоснабдяването и канализацията в много градове са декапитализирани до степен да не могат да продължат да функционират. Голям дял от жилищните сгради – от покривите до вътрешните инсталации и енергийната ефективност, трябва да се ремонтират основно. Недостигът на места в детски градини се решава с изграждане на нови – отново нужда от дългосрочно финансиране. И така нататък.
Както в индустрията, така и в услугите предприемачът винаги комбинира факторите труд и капитал според относителните разходи на всеки от тях. При ниски лихви и достъп до инвестиционен кредит и частно дялово финансиране обаче започва постепенно да става привлекателно да се инвестира в машини и технологии, които да заменят все по-скъпите работници. По-важният ефект обаче е в това, че с достъп до финансиране са възможни стопански дейности с различна от досегашната продуктова структура, на следващи стъпала по веригата на добавената стойност. Не случайно в богатите страни се произвеждат модерни машини, самолети, автомобили, а не се шият дрехи.
Освен това моментът дава възможност за бързо разрастване на български стартиращи иновативни фирми, които ще могат да финансират международна експанзия и превземане на пазари с безпрецедентно широкия достъп до рисков капитал за предприемачески начинания.
