Тенденции в банкирането
Отразявам банковият и небанков финансов сектор в България
Виолина Маринова, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК
Въпреки ниските и дори отрицателни лихви депозитите продължават да се увеличават. Как си обяснявате това поведение на вложителите при наличие на алтернативни форми на инвестиране?
Отрицателните лихви не са нищо повече от нормална динамика на икономически параметър в отговор на съответни промени в пазарната обстановка. Като цяло българинът досега е проявявал консерватизъм по отношение на риска при инвестиране на спестяванията си. Базирайки се на историческия опит, той намира банките за един от най-добрите и надеждни стопани на неговите средства. Подобна балансираща позиция възприемат и голяма част от фирмите, възползващи се, от една страна, от сигурността на банковите институции, а от друга, от възможността да разполагат бързо и лесно с ресурса си. Действително българската банкова система се характеризира със своята стабилност и добра капиталова и ликвидна позиция, което е водещ фактор за изграденото доверие на потребителите към банките. Допълнително съображение в тази посока е и осигурената застраховка на Фонда за гарантиране на влоговете, която всеки вложител получава до определената от закона сума. При тези обстоятелства и предвид факта, че лихвените проценти по влоговете са близки до нулата, но все още не са отрицателни за потребителите, алтернативните форми за инвестиране все още не са достатъчно атрактивни за широкия кръг от вложители. В зависимост от средствата, с които човек разполага, може да мисли за диверсификация към други алтернативи на банковия депозит. Но това вече е въпрос на личен избор и е много индивидуално спрямо финансовата култура, рисковия профил и апетит на всеки. При всички положения препоръчвам изборът да се прави с разум, предпазливост и дори известна консервативност.
Възможно ли е продължителният период на ниски лихви и засилено кредитиране да доведе до риск, свързан със задлъжнялостта на гражданите и бизнеса?
Атрактивните лихвени нива стимулират потребителите при взимането на решение за теглене на кредити – както потребителски, така и жилищни. Фирмите също намират добра възможност в партньорство с банките да разширяват своите дейности. Това са естествени процеси, които съпътстват икономическото развитие. Отпускането на кредити по същина носи риск, свързан със задлъжнялостта. Въпросът е този риск как се оценява преди и по време на отпускането и как се управлява след това. За тази цел има специализирани отдели в банковите институции, които са ангажирани детайлно с предизвикателствата, свързани с непредвидимостта на макросредата и с анализ на клиентския профил. Непрекъснатият процес по управление на риска в банките е базиран както на нормативните изисквания на БНБ, ЕЦБ и ЕБО, така и на дългогодишния опит и натрупаната експертиза от специалистите в областта на управлението на всеки един вид риск, засягащ банковата дейност. Не на последно място трябва да се има предвид и консервативният подход, който банките прилагат и при заделянето на резерви за обезценки и ангажирането на разумни буфери в капиталовата база, което превантивно осигурява издръжливост при посрещане на непредвидени обстоятелства в динамиката на рисковете. Разумният подход на банките в България в процеса на кредитиране е неразделна част от политиката им.
В последната година банките повишиха повечето такси. Каква е причината за тази тенденция и какъв резултат очаквате от това?
Българската икономика е в състояние на подем с реализиран реален БВП 3,7% през второто тримесечие на годината, с нива на безработица около 3,8% в последните месеци според Евростат и с годишна инфлация, движеща се в рамките на 3%. Във връзка с това тенденцията за повишаване на цените в сферата на услугите е факт, като неминуемо това дава отражение и на банковите услуги, в които са ангажирани съществени ресурси, които да обезпечават както надеждното и сигурно изпълнение, така и поддържането на високо качество. От друга страна, динамиката на развитие в последните години налага широкото използване на електронни услуги. Банковият сектор силно залага на този тип канали за обслужване като по-ефективна алтернатива както за клиентите, така и за банките. В Банка ДСК цената на основните преводи през електронната ни платформа е дори с нисходяща тенденция в последните години, което стимулира нашите клиенти да използват интернет и мобилно банкиране.
Преработената Директива за платежните услуги дава възможност за появата на иновативни решения в тази сфера. Как банките ще отговорят на предизвикателството ще търсят ли сътрудничество с финтех компании или ще се опитат да се справят сами и да се конкурират с тях?
Посоката на развитие на света е към дигитализиране и темпът на внедряване на иновативни продукти в момента е доста ускорен. Сама по себе си новата директива PSD2 до голяма степен ще отвори нови полета за развитие на платежните услуги, което от своя страна изисква инвестиционна активност в областта. В тази връзка, за да може банките да са конкурентни на навлизащите нови играчи, както и на компании, опериращи в сферата на финансовите технологии (финтех), те ще трябва да предложат иновативни платежни решения на все по-взискателните потребители. Както споменах, българите имаме доверие в банките и сме предпазливи към личните си финанси, което също е съществен фактор при управлението им в дигиталната ера. От друга страна, съвместната работа със стартиращи и иновативни компании помага за развитието на финансовия сектор и подобряване на клиентското изживяване. Банка ОТП, компанията майка на Банка ДСК, има собствена стартъп програма, която работи със стартъп и скейлъп компании да развиват и тестват своите решения в пилотни проекти и това ни отваря нови хоризонти в сферата на дигиталните технологии, финансовите решения и иновации. За нас като банкови организации предизвикателството занапред ще бъде да изграждаме в партньорство с такъв тип организации персонализирани и иновативни банкови екосистеми, за да движим цялата финансова и икономическа индустрия напред.