Какви да са заплатите в публичния сектор?
И през 2020 правителството планира да увеличи заплатите на работещите в публичния сектор – вероятно с 10%, както беше и през предходната година. Двойно по-бързо продължават да растат заплатите на учителите вече трета поредна година. Отделно, след протести бяха увеличени заплатите в МВР през 2018, а през 2019 същото се случи и с медицинските сестри и шофьорите в градския транспорт в София.
Всичко това доведе до значително увеличение на публичните разходи за заплати. През 2016 разходите за персонал в консолидирания държавен бюджет са малко над 7 млрд. лв., докато в бюджета за 2019 са заложени 9.5 млрд. лв., а през 2020 вероятно ще наближат 11 млрд. лв. С други думи, говорим за сериозни средства.
Според националната статистика средната заплата в обществения сектор на икономиката достига 1282 лева през второто тримесечие на 2019 и остава малко по-висока от средната заплата в частния сектор (1253 лв.). Заплатите в частния сектор обаче се увеличават по-бързо. Можем да приемем, че към момента средните брутни заплати в държавния сектор като цяло са сравними с частния сектор. В същото време заплатите в частния сектор се увеличават доста бързо – с над 12% на годишна основа към средата на 2019, така че това неизбежно оказва влияние и върху публичния сектор.
Разбира се, не е задължително публичният сектор да дава абсолютно същите заплати като частния сектор, доколкото държавната работа предлага и допълнителни предимства като по-голяма сигурност на работното място. В същото време осигуровките на държавните служители се поемат изцяло от държавата, докато в частния сектор наетите поемат част от осигурителната тежест, което увеличава нетната заплата на държавните служители дори ако получават същата брутна заплата като наетите в частния сектор. Държавната служба дава и бонуси като средства за облекло или по-ранно пенсиониране с голямо обезщетение при служителите в МВР.
От всичко казано можем да приемем, че заплатите в публичния сектор средно не са изостанали от заплатите в частния сектор. Средно, няма основания за някакво изпреварващо увеличение. По-скоро трябва да се следват тенденциите в частния сектор.
Това, че средните заплати в публичния и частния сектор са подобни, обаче не означава, че няма проблеми. Всъщност има.
На първо място, не е ясно дали има нужда от толкова много заети в публичния сектор. Към средата на 2019 в обществения сектор на икономиката са заети 695 хил. души – това включва както бюджетния сектор, така и държавни компании. Все пак има положително развитие. За последните пет години заетите в публичния сектор са намалели с близо 50 хил. души, а заетите в частния сектор са се увеличили с над 250 хил. души. При намаляващо население и дефицит на кадри публичният сектор трябва да бъде по-малък и по-ефективен.
На второ място, има сериозни диспропорции по отношение на заплащането, които водят до дефицит на кадри. Например България е сред страните с най-много лекари на човек от населението, но с най-малко медицински сестри – и този дефицит на медицински сестри се дължи в голяма степен на ниското заплащане. В редица региони има недостиг на общопрактикуващи лекари или въобще няма такива. Липсват кандидати за учители по някои от най-важните предмети като математика и информационни технологии. Трудно се намират качествени IT специалисти за държавния сектор.
Могат да се дават още примери. Но основната идея е проста – в някои важни сектори има критичен дефицит на кадри, а на други места има ненужна заетост. А това означава, че не бива да се повишават всички заплати еднакво. Заплатите трябва да се повишат приоритетно там, където има критичен дефицит. Но преди да се направи това, имаме нужда от задълбочен анализ къде точно са дефицитите и къде има раздут щат.
В някои страни като Ирландия веднъж на 3 – 5 години се прави пълен преглед на заплащането в публичния сектор и заплатите се сравняват със сходни позиции в частния сектор, като особено внимание се обръща на тези позиции, където има голям дефицит или текучество. След анализ се предлагат съответни мерки – промени в заплатите и бонусите, заплащането на извънреден и нощен труд, работното време, условията на труд, обучителни програми, повече места в университетите за съответните дефицитни специалисти и пр. Ето това трябва да се направи в България. Едва тогава ще знаем къде има нужда от увеличение на заплатите и къде от съкращения в щата.
