Между стартъпите и държавата
Мои любими теми са здравеопазването, културата и социалното предприемачество.
BESCO събира на едно място стартъпи и създава мост към институциите, за да промени бизнес средата в България
Застанали сме на покрива на бизнес център в София. Хоризонтът се открива във всички посоки и оттук лесно можеш да си представиш, че имаш силата да правиш големи промени. Мястото е съвсем подходящо за срещата ни с управителите на BESCO – организация, която създава мост между стартъп компаниите и държавата и лобира за законови промени, които да променят бизнеса в България. Срещаме се с едни от основателите, Натанаил Стефанов, Недялко Дервенков, който се включва в организацията няколко месеца след началото на проекта, и Иван Василев, който формално се включва тази година, но помага на организацията от създаването й. Всички имат предприемачески опит, а Василев дава съвети и на база на опита си, придобит като част от екипа на президента Росен Плевнелиев.
Историята започва в началото на 2017 г., когато служебният министър на икономиката в правителството на Огнян Герджиков – Теодор Седларски, решава да вложи усилия в сферата на предприемачеството и иновациите и кани петима души от стартъп общността за свои съветници. Те са млади хора, които имат големи идеи как да променят бизнеса в България, но бързо разбират, че това няма как да се случи за три месеца. За това време те все пак успяват да станат част от няколко инициативи и си създават неформални контакти в администрацията. Докато са в министерството, осъзнават и нещо много важно – че има неразбиране между държава и стартъпи за това как може да работят заедно. След края на служебния кабинет от министерството продължават да ги търсят по въпроси, които засягат стартъп общността, и бившите съветници препредават информацията, докато не се появява идеята да се създаде организация, която да представлява тази общност и да прави по-лесна връзката между стартъпите и институциите.
Отначало създаването на BESCO е посрещнато с недоверие както от стартъпите, които не виждат смисъл от връзката с институциите, така и от администрацията, откъдето подозират, че зад идеята се крият политически интереси. Основателите също не са убедени в начинанието си, като си поставят срок от шест месеца, в които да разберат дали има нужда от BESCO и дали може да изпълнява функциите, с които е създадена. В началото се включват около 20 стартъпа. В рамките на първата година членовете се увеличават до 150, а в момента са вече над 450. Компаниите в състава на организацията предлагат иновативни продукти и услуги, по-голямата част от които са технологични.
Едно от основните изисквания към членовете е да са стартъпи, които спазват моралните ценности, заложени в етичния кодекс на BESCO – да плащат данъци, да подкрепят лоялната конкуренция, да правят бизнес по честен начин. Заради тези свои изисквания се е случвало да отказват на потенциални кандидати да влязат в редиците на организацията. Влизайки обаче, стартъпите получават възможността идеите им да достигнат до институциите и по този начин да бъдат направени истински промени, които да засягат бизнес средата в България. Членовете на BESCO получават достъп и до платформа, в която компаниите могат да запознаят останалите със своите продукти и да достигнат до предлаганите от тях услуги.
Заради функцията си на мост между стартъпите и държавата BESCO успява да работи и с двете страни, за да им помогне да опознаят особеностите на другата и да преодолеят пропастта между тях. „Осъзнахме, че това са две паралелни вселени и има голямо неразбиране от страна на държавата към стартъпите и обратно. Ние буквално карахме министри, зам.-министри и хора от администрацията да идват в споделени работни места и да разберат какво е това, образовахме ги какво е това стартъп”, обяснява Недялко Дервенков. От друга страна, помагат на стартъпите, които досега не са се сблъсквали с администрацията, да разберат как една идея преминава в работна група, как става законопроект и че е нужно повече време, за да се превърне една идея в реалност.
Веднага след създаването на организацията основателите се залавят и да проучват политики, свързани с бизнеса в други държави, за да видят какви положителни промени в законодателството могат да се направят в България. През първата година те отбират 30 добри практики. Изпращат запитвания и до стартъп общността за това какви законодателни промени според компаниите са необходими за развитието на предприемачеството и правят списък с 200 предложения, от които отсяват осем. Започват да внасят идеите в Министерството на икономиката и постепенно се спират на две предложения за конкретни промени в законодателството. От министерството създават междуведомствена работна група за обсъждане на предложенията, в която освен представители на BESCO влизат такива от Министерството на правосъдието, външното министерство, ДАНС, МВР, работодателски организации. Работата по законопроектите продължава 10 месеца и вече предстои те да влязат в Министерския съвет, а след това и в парламента.
Първият законопроект е за създаване на стартъп виза, която ще позволи на предприемачи от държави извън ЕС, които искат да дойдат в България и да стартират високотехнологичен бизнес, да получат по-лесно право на пребиваване в страната. Другият законопроект е за създаване на нов вид дружество – договорно акционерно дружество, което да има същите възможности като АД, но да може да се регистрира лесно като ООД. „Това ще е най-голямата промяна в Търговския закон от неговото създаване и може да реши поне частично проблема с изтичане на таланти от България – ще привлече качествен човешки ресурс към страната”, казва Недялко Дервенков.
Друг голям успех на BESCO е, че с тяхна помощ е избран почетен консул на България в Силициевата долина – Богомил Балкански. Идеята се появява преди 2-3 години, но започва да се осъществява по-активно след намесата на BESCO. Целият процес отнема 14 месеца. Според Натанаил Стефанов причината за борбата за консул е да има „подкрепа и комерсиализация на български проекти в Силициевата долина, както ида поеме и държавата отговорност за развитието на българските компании на световния пазар”.
Въпреки че основната задача на BESCO не е да работи за развитието на стартъпите, организацията оказва подкрепа на членовете си чрез създадената мрежа от контакти. „Ако компания дойде при нас и ни каже, че има определен проблем, тогава задействаме мрежата, за да намерим решение, но всичко е случай по случай”, казва Дервенков. Те осъществяват контакти и с инвеститори, на които помагат да се свържат със стартъп компании.
BESCO се управлява от петима души, всички с предприемачески опит. Те съставят управителния съвет на организацията, чийто председател е Добромир Иванов. Помага им борд от съветници и ментори, които им дават препоръки за развитието, а контролен съвет следи за разходването на средствата.
BESCO е базирана в София, но има неформални регионални звена във Велико Търново, Стара Загора, Русе, Габрово, Варна, Пловдив. Финансира се изцяло от членовете си. Съвсем идеалистично създателите отначало решават, че членовете няма да заплащат нищо. След първата година правят опит да се снабдят с необходимите им средства чрез групово финансиране, но бързо осъзнават, че това също не работи достатъчно добре. Така стигат до идеята да събират членски внос. Всеки от стартъпите плаща членски внос в зависимост от степента на развитието си – между 100 и 1500 лв. на година. Най-големият разход е правен, има и оперативни разходи за екипа. „Не ни беше това целта, но BESCO се превръща в работодателска организация от нов тип, която представлява гласът на младите хора, на новите хора, хората с идеи, с амбиции”, допълва Дервенков.
Докато тече крайният етап от процеса с промените в предложените от тях законопроекти, BESCO започва да работи и по други казуси. Управителите на организацията вече са си набелязали Търговския регистър като нуждаещ се от промяна.
