Оръжия без амуниции
През лятото на 2019 краткосрочните лихви на основни световни финансови пазари станаха по-високи от дългосрочните и паричната политика отново стана злободневна тема. Президентът на САЩ публично заговори за нужда от отрицателни лихви, които в Еврозоната са вече реалност от доста време и въпреки това на ръководството на ЕЦБ отново се налага да дава уверения, че ще успява да се справя с предизвикателствата. Съчетанието от всички тези факти означава, че практикуваната по света вече около век парична политика се озова в напълно безпрецедентна ситуация.
От едната страна на тази ситуация стои фактът, че световните централни банки вече повече от десетилетие натискат лихвите на исторически ниски равнища и много трудно могат да ги свалят повече. Това важи дори за Федералния резерв на САЩ, който все пак през последните три години си отвори малко пространство за действие, като повиши главната си прицелна лихва до нива над 2% годишно.
От другата страна на ситуацията стои фактът, че превишението на краткосрочните над дългосрочните лихви, известно също като обръщане на кривата на доходността, е един от изключително надеждните индикатори, че икономиката е изправена пред почти неминуема опасност от рецесия. Това е особено вярно за случаите, при които обръщането на кривата на доходността се дължи на бързо повишаващи се краткосрочни лихви при почти статични дългосрочни. Случаят през 2019 е точно такъв. Причината за надеждността на този показател като индикатор за настъпваща рецесия е, че той показва затруднения за бизнесите по довършването на отдавна започнати дълги инвестиционни проекти в съчетание с липса на особено оптимистични очаквания за по-дългосрочния растеж на икономиката и оттам за продажбите, които тези инвестиционни проекти ще осигурят. При такова развитие е напълно ясно, че е много вероятно в следващите месеци немалка част от тези проекти да трябва да бъдат спрени. Това ще причини финансови и бизнес затруднения на предприелите ги фирми, намаляване на инвестиционното търсене, освобождаване на заети и рязък скок в рисковостта на бизнес средата.
Безпрецедентното в ситуацията е, че традиционното първо оръжие на държавната макроикономическа политика при подобно влошаване на перспективите, а именно паричната политика и по-конкретно свалянето на лихвите, е без амуниции. Дори в САЩ те могат да бъдат свалени с най-много два-три процентни пункта, което е изключително малко в историческа перспектива. По отношение на Еврозоната и Япония дори и тази възможност не съществува. Не могат да бъдат ефективно използвани и другите два традиционни инструмента на паричната политика – свалянето на задължителните резерви и сконтовите заеми от централните банки за търговските банки. Това се дължи на факта, че тези два инструмента целят увеличение на разполагаемите резерви на банките, които те евентуално да отпуснат в кредити за бизнеси и това да увеличи стопанската активност, но тези резерви и без това в момента са огромни. Тяхното увеличение няма да промени ситуацията по никакъв забележим начин.
Това означава, че за разлика от 2007 – 2009, ако обръщането на кривата на доходността и този път се окаже точен предсказател за рецесия, централните банки няма да могат да използват традиционните си инструменти и направо ще трябва да минат към нетрадиционни мерки като количествени улеснения и все по-масови изкупувания на всякакви, включително много съмнителни, активи. Доколкото ефективността на тези нетрадиционни мерки в условия на влошена стопанска конюнктура никога досега не е наблюдавана и никак не е сигурна, светът в момента се намира в напълно непознати води при все по-сгъстяващи се облаци.
