Тенденции в банкирането

Петър Андронов, председател на УС и главен изпълнителен директор на ОББ. Кънтри мениджър на „КВС груп“ за България

Снимка: Иван Коловос

Въпреки ниските и дори отрицателни лихви депозитите продължават да се увеличават. Как си обяснявате това поведение на вложителите при наличие на алтернативни форми на инвестиране?

Инвестициите в инвестиционни продукти през български банки са над 4.5 млрд. лв., като част от тях са във фондове, които са базирани на вътрешни активи, но по-голямата част са в чуждестранни фондове и са базирани на външни активи. Заедно със сумата, която е инвестирана в подобни инструменти през застрахователни посредници, се получават около 5 млрд. лв. Тоест около 10% от спестяванията са в такива продукти, без да знаем каква част гражданите са вложили директно през чуждестранни банки, без да използват български посредник.

Има съществен нереализиран потенциал или въздържане у немалка част от хората, тъй като инвестиционните инструменти все още не са добре познати на българите и съществува голямо недоверие и съмнение. Масовият спестител има по няколкостотин лева в сметката си, няма такива авоари, които щедро да заключи в няколкогодишни инвестиции. Това са пари, които хората държат в резерв за утрешния ден. Инвестиционните схеми обикновено са дългосрочни, встъпителната такса е доста сериозна и те могат да се превърнат в доход след време. Освен това при тези инвестиции може да се завърши със загуба – няма гаранция за печалба.

Многократното повтаряне в последните месеци в публичното пространство навън и в България за евентуална криза също кара немалко хора да се притесняват, че сега не е моментът да влизат в дълги инвестиционни схеми.

Възможно ли е продължителният период на ниски лихви и засилено кредитиране да доведе до риск, свързан със задлъжнялостта на гражданите и бизнеса?

Ако този период продължи още година-две, не е изключено да има такъв ефект, защото се натрупва сериозен кредитен обем, който се насърчава и от кредитната активност на банките. Тя от своя страна е инспирирана от ниските лихви в голяма степен. Едно продължително прилагане на ниски лихви до края на 2020 г. и след това няма как да не повлияе върху задлъжнялостта, кредитните решения и поведението на пазара. От друга страна, лихвите могат да бъдат такива неизвестно колко дълго време. Има примери по света за подобни явления и тогава пазарните участници ще трябва да се ориентират към структурни решения от друг характер, а самият бизнес и гражданите вероятно пък ще имат привилегията безкрайно дълго време да не плащат никакви разходи за дълговете си, тоест разходите им за финансиране на техните начинания ще бъдат нищожни. Аз мисля, че задлъжнялостта ще се насърчи дългосрочно от това и решенията все пак трябва да са предпазливи, да не се преминава границата на разумния риск и за кредитополучателите, и за кредиторите.

В последната година банките повишиха повечето такси. Каква е причината за тази тенденция и какъв резултат очаквате от това?

Публичното внимание винаги се насочва към повишените такси, а не към понижените. Банките понижиха таксите по плащанията с дигитални способи и насърчават гражданите и фирмите да се ориентират към онези способи на банкиране, които изискват минимално административно усилие и минимален административен разход, каквито са дигиталните канали. Там таксите падат, а за това не се говори. Растат таксите за физическо обслужване, което банките искат да обезкуражат максимално. Банките следят пазара във всички направления и аспекти на тарифите си и ако при тях има сериозни отклонения нагоре или надолу и са непазарни, те ги настройват.

От 15 декември ще се уеднакви тарифата при българските и международните плащания. Това е една административна намеса в пазарните отношения между клиентите и банките и императивно налага нов баланс и този баланс трябва да се компенсира. Според мен увеличението на тарифите и на таксите на банките няма да компенсира изцяло ефекта от същественото поевтиняване на международните плащания.

Преработената Директива за платежните услуги дава възможност за появата на иновативни решения в тази сфера. Как банките ще отговорят на предизвикателството – ще търсят ли сътрудничество с финтех компании или ще се опитат да се справят сами и да се конкурират с тях?

Истината е, че и двете хипотези са верни. В по-масовия случай банките в България ще се опитат да се справят сами. В по-редкия случай ще работят заедно с финтех компании.