Брюксел се прицели в Тръмп

Владимир Шопов, преподавател, консултант, автор

Очаквано Доналд Тръмп се оказа чудесен подарък за повечето антиамерикански настроени политици и общества в Европа. Те дълго време изчакваха удобен аргумент в своя полза и неговата антисъюзническа и антитърговска риторика най-накрая го предостави. Фундаменталните критики към НАТО, заплахите за налагане на мита върху европейски стоки, атаките по повод антимонополните действия на ЕК към технологичните гиганти са само някои от примерите, мотивиращи желанията за завой в двустранните отношения. Емануел Макрон не спира да иронизира сегашния американски президент, европейската левица активно приглася и дори Ангела Меркел на няколко пъти заяви, че „Старият континент“ вече не може да разчита на „големия брат отвъд океана“. Въпрос на време беше множеството критики да бъдат подредени в по-цялостен политически документ. Сега това се случи с програмата на новата ЕК.

Прицелването в Тръмп е видимо по няколко линии. Идеята за създаване на „европейски национални шампиони“ в икономиката е вече институционализирана в новата комисия, тя ще получи не просто политическа подкрепа, но и финансиране. В значителна част мотивацията за развитие на иновациите и дигиталната икономика е функция на желанието за свиване на зависимостта от САЩ. Високата позиция на г-жа Маргрет Вестагер означава нови кръгове в битката с технологичните гиганти, които все по-често биват глобявани с все по-големи суми. Нещо повече – идеята за специален фонд от 100 млрд. евро за развитие на европейски техно гиганти е обърната не просто към Китай, но и съвсем ясно към Силициевата долина. Подобна динамика е осезаема и в сферата на сигурността и отбраната. Там не просто интеграцията се ускорява, но и заделяните средства ще нарастват. Европа иска да създава и нови собствени военни компоненти: изтребител и военни кораби. Все по-голяма част от европейското военно сътрудничество дублира НАТО и неговите способности.

Извън съмнение е, че Доналд Тръмп има идейна непоносимост към структури като ЕС и не намира достатъчно съмишленици на Стария континент. Неговата склонност да ерозира ключови съюзи чрез своята риторика и отношение е очевидна и ще продължи до края на мандата му, дори може да се усили на финалната права. Мнозина обаче грешат, като превръщат антитръмпизма си в антиамериканизъм. Нагласите срещу САЩ винаги са били периферна нагласа и занимание в Европа, патент на крайната левица и някои от зелените движения. Свидетели сме обаче на отчетлив опит за приплъзването му към политическия мейнстрийм и превръщането му в част от нормалния политически език. Това се случва във Франция, все повече в Германия и Южна Европа, докато Централна Европа започва все по-често да играе балансиращи игри в източна посока.

Но свръхреакцията срещу Тръмп може да се превърне в стратегическа грешка. Политическа наивност е да се мисли бъдещето на Европа като равностоящо спрямо двете големи суперсили – САЩ и Китай. Европейските елити имат спешната и трудна задача да преценят къде ще се разположи Старият континент в ерата на конкурентната глобализация. Изборът между двата мастодонта е фалшив най-малкото по исторически причини. През идните няколко години ще станем свидетели на този избор, а неговите залози стават все по-големи. Ако ЕС иска същински да покаже мъдрост и дългосрочно мислене, би трябвало да се заеме с изработването на нови формули на съюзнически отношения, а не да се оставя на моментни политически страсти.