Верижна реакция

Компанията INDUSTRIA разработва блокчейн решения за финансовия сектор в Лондонското сити

Снимка: Елена Ненкова

Срещам се с директора и съсобственик на INDUSTRIA Петко Карамочев в офиса на компанията, намиращ се на малка уличка в центъра на София. Обстановката е типично технологична – няма отделни помещения за мениджмънта, само стъклен аквариум за срещи. На таблото са начертани схеми за нови продукти, но никой от екипа не се страхува, че може да изтече информация – всичко е прекалено сложно за хората извън офиса.

Сложно е, защото се отнася за блокчейн технологии. Първосигнално хората свързват това понятие с биткойн, но тук биткойн няма място – става дума за методи на комуникация, впрегнати да работят за финансовите и други пазари. “Ние сме в етап на създаване на нови бизнес мрежи с децентрализирани бази данни, които предоставят възможности на отделните пазарни участници във финансовите пазари да свалят значителна част от разходите си за комуникация един с друг. Това елиминира и значителна част от ръчната работа и подобрява доверието между тях”, разказва Петко Карамочев. С технологията пазарните участници могат да комуникират помежду си по доста по-канализиран от досегашния начин и на един и същ език, все едно между тях има нов бизнес интернет. Карамочев допълва, че това е много по-различно от компаниите, които се опитват да съберат тази информация и да я монополизират, и дава за пример Google и Facebook. Според него тези компании дърпат информация към себе си и казват: “Всичко ще бъде при мен, само бъди мой клиент, аз ще се грижа добре за теб и информацията ти.“ Докато INDUSTRIA оставят данните пълна собственост на клиентите си и създават само приложението. “Какви сделки си общува пазарен участник Едно с пазарен участник Две нас не ни интересува”, допълва Петко Карамочев. За INDUSTRIA е важно приложението да работи.

Технологията, която използват за създаване на приложения за клиентите, е Corda на R3. “Реално в момента с Corda ние създаваме бизнес интернет, в него няма филмчета и снимки”, казва Карамочев. Този бизнес интернет е като мобилен телефон – всеки от пазарните участници има устройство с Corda, което играе ролята на шлюз и върху него те пишат апликации. Данните не се пазят в централен сървър, а са при всеки от участниците в мрежата. Така убеждават бизнеса, че това е техният интернет, който работи за тях.

Петко Карамочев е от малкото българи, които професионално се занимават с блокчейн технологии. Член на British Blockchain Association и Nordic Blockchain Association. Завършил University of Portsmouth, Обединеното кралство, и Cotrugli Business School, Хърватия.

INDUSTRIA е компания, основана от българи, с екип в България, но работеща основно за клиенти в Ситито. Затова и регистрацията ѝ е в Лондон, за да работи лесно и достъпно с клиенти от Обединеното кралство. Още при първите стъпки в работата с тамошни клиенти Карамочев забелязва различното отношение на контрагентите към местни и към компании извън кралството. “Преди време един български банкер ми каза в разговор: „Ако искаш да продаваш в Лондон, отивай там, не стой тук.” Така се стига до регистрацията на INDUSTRIA в Лондон, а дейността остава съсредоточена в София. Компанията е основана в края на 2016 г., когато няколко предишни дружества обединяват дейността си в едно – INDUSTRIA. Към тях се присъединяват и нови съдружници, които осигуряват допълнително финансиране.

Друга причина да регистрират дружеството в Лондон е Брекзит, а също и желанието да имат компания, която работи добре и в ЕС, и в Обединеното кралство.

Петко Карамочев не иска да говори за размера на финансирането и резултатите на компанията. Според него още са малки (около 40 души персонал), но желанието е от регионална да станат световна. “В началото сме, но вече влизаме в мащаба на седемте цифри и нагоре”, казва той. Клиенти са им едни от най-големите лондонски банки и застрахователни компании. Засега български банки не са се интересували от техни продукти, базирани на блокчейн технологии.

Връзката на Петко Карамочев с финансовите пазари и борсите започва през 1997 г. “През същата година (ре)стартира дейността на Българска фондова борса – София, въпреки че като фондова борса тя реално съществуваше от началото на 90-те, но пък нямаше регулация на пазарите.” Петко Карамочев си спомня края на 1997 г. с първите опити за създаване на сериозен фондов пазар в България и излизането на страната от кризата на хиперинфлацията. Той е един от първите брокери на БФБ и работи за инвестиционния посредник Хеджър. “Посрещнахме възможностите да търгуваме на един по-прозрачен, воден от технологиите, пазар доста въодушевено.” Според него по една или друга причина този пазар си остава неразвит, но интересът му към технологиите се запазва. За известно време търгува на NASDAQ, но след края на dot-com балона твърдо решава да се занимава само с технологии.

Наложи ни се първо да отговорим, че можем да правим Balanced Scorecard решения, и след това започнахме да се учим и да разбираме как се правят такива неща

Заедно с Петър Петков през 2004 поемат дейността и съдружието в „Меджик сълюшънс“ (компанията, която предшества и впоследствие става част от INDUSTRIA). “Ние започнахме преди 15 години като разработчик на сайтове и приложения, които да обслужват клиентите на търговските банки. Направихме доста големи уебсайтове на търговски банки, като първата беше Уникредит Булбанк.” Постепенно разширяват бизнеса с нови уеб базирани технологии като робоадвайзъри и съветници за лични финанси. “Правехме всякакви алтернативни продукти, включително велосипеди и коли сме продавали”, допълва той. В тези години работят и като подизпълнител на EON – в един от проектите на компанията за задоволяване на села в Танзания с електричество са направили и част от системата за издаване и отчитане на фактури. Един от клиентите им е и ООН – изработват софтуер, чрез който организацията управлява средствата си за придвижване, например изпращане на брониран автомобил на мисия.

Интересна случка от началото на „Меджик сълюшънс“ е, когато съвсем случайно получават задание от една ирландска фирма – Platinum Developments and Investments. Ирландците ги питат дали могат да правят Balanced Scorecard решения. “Наложи ни се първо да отговорим, че можем да правим, и след това започнахме да се учим и да разбираме как се правят такива неща”, казва Петко.

Още през 2005 – 2006 (преди да дойдат големите софтуерни компании в България) те правят сложни бутикови ИТ решения. Но кризата от 2008 ги връща доста назад, налага им се на два пъти тотално да рестартират бизнеса. “По някое време някой се пошегува с мен – „виж ти там нали се занимаваш с банки, кажи сега това блокчейн какво е”, разказва Петко. Спомня си, че е отговорил, че знае всичко за блокчейн. Тогава осъзнава, че знае за биткойн, но не е обръщал внимание на подробностите. Започва сериозно да чете и колкото повече чете, толкова повече осъзнава, че все повече нищо не разбира. “Обаче в незнанието си започнах да схващам някои неща и започнахме да правим експерименти.”

По това време по света вече се правят финансирания чрез първоначално предлагане на криптовалути (ICО – initial coin offering). В INDUSTRIA дълго време решават дали да стартират ICО проект, въпреки че вече са намерили голяма част от бюджета за провеждане на ICO и имат сериозен проект. Решават все пак да не правят това, защото не са правилната организация за подобна дейност, а самият модел на управление на такива компании и създаването на токени не пасва на техния модел и работата им с банковите институции.

И решават да потърсят някакви други технологии – нещо, което има смисъл за тях, нещо, което разбират и е бизнес на реалното и възможното. Пробват с китайска технология, наречена NEO. “Много искахме да правим бизнес приложения с нея, защото си казахме „китайците движат технологиите от XXI век, обаче нищо не се получи”, казва Петко. Подобно е и при опитите с Ethereum – опитват се да работят с друга  технология, идваща от IBM – Hyperledger. Въпреки че идеите им за работа с блокчейн постепенно започват да се получават, те се отказват от Hyperledger, тъй като се разочароват от езика на програмиране.

В момент, когато са готови да се откажат въобще от блокчейн, попадат на R3. Това е компания, която се занимава с блокчейн софтуер, но първоначално е била консорциум от банки. Според Карамочев културата на двете организации буквално съвпада и от R3 искат да работят с тях. Всъщност в този момент в INDUSTRIA вече са решили да не се занимават само със създаване на продукти, които са фронт-енд, и посрещат клиенти, а да започнат да правят инфраструктура – неща, които променят индустрията и ще продължат да я променят дългосрочно. Основната мисия, която си поставят, е да демистифицират понятието блокчейн, за да не бъде свързвано само с криптовалути.

След като натрупват опит да работят с продукта Corda на R3, стратегията им е да участват в различни събития, свързани с блокчейн съревнования. Така през 2018 г. получават награда в конкурс за деривативни инструменти Barclays DerivHack в Лондон, организиран от Barclays и ISDA (International Swaps and Derivatives Association). На същото състезание през тази година вече са една от компаниите, които подготвят технологичното решение, върху което участниците да работят.

Петко Карамочев е и съветник към една от работните групи на британския Парламент. “За работата в Парламента в Лондон ми каза един познат, който работеше по проект на HM Land Registry за дигитализиране на кадастъра и качването му в блокчейн”, обяснява Петко Карамочев. В Парламента има няколко технологични (блокчейн, изкуствен интелект и др.) експертни работни групи (Ниво В), които събират доказателства по дадена тема за самите парламентарни групи (Ниво Б), които от своя страна дават закони на Камарата на общините (Ниво А). “Трайно исках да позиционирам INDUSTRIA в блокчейн обществото в Лондон и като се отвори възможност за тази позиция, реших да се включа”, допълва той. Тази работа консумира много време и пари, но наученото според него е безценно.

В INDUSTRIA искат да създадат бизнес, който да остане след тях, да ги търсят заради способностите им. “Важното е да бъдем по-умни, а не по-евтини”, завършва Петко Карамочев.