Властелинът на стратегиите
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Магдалена Николова, MLC International
Мисленето в стратегии е уникален процес. Съзнанието е насочено към фините нюанси в детайлите, после прави скок към голямата картина. Вниманието минава през процесите в организацията и след миг се преформатира към всички възможни опции за развитие в бъдещето. Умът е асоциативна машина и има способността да сменя посоките на мислене. В условия на бърз растеж поради голям обем от поръчки, нужда от лоялни хора и експанзия умението за мислене в стратегии категорично е най-важното за лидера. Възможностите за избор на лидер са различни.
Експертът с оперативното мислене
Експертът трупа опита с години, познава и помни в дълбочина детайлите. Той планира много добре краткосрочно, владее езика на логиката, но дългосрочно успява само за своята работа. Точен е и често прави избор на база статистика. Мотивът за добре свършена работа е основният му двигател. Оценката за свършената от колеги работа минава през призмата на собствената експертиза. Рискът при експерта е дали дава обратна връзка през собствената си гледна точка или през разбирането, че за различните дейности е нужен различен стил на действие. Причината е, че мисли в еднаквости и търсене на прилики с познатото. Силата му е знанието. Сляпото място на експерта е погледът в бъдещето. Желанието му за устойчивост е съчетано с противопоставяне на промяната. Той трябва да повярва, че не битието определя съзнанието, а умът създава битието.
Стратегът с поглед в бъдещето
Стратегът поема рискове и ги оценява спрямо резултата. Фокусът му е насочен към „доставянето на още по-добри резултати в бъдеще“. Стратегът е добрият избор за лидер в култура на развитие на бързи обороти. Има рамка на действие, но при стратега тя го провокира да е креативен и да стои извън очертанията й. Наблюдателен е, дълбае надълбоко, анализира и е по-скоро рефлективен, отколкото импулсивен. Планира промяната в стъпки и свързва отделните точки на картата на възможностите. Мисли отвъд интересите на силните на деня. Сигурен е, че може да убеди дори тях в смисъла на стратегията. Сляпото място на стратега е, че, загледан напред, той не осъзнава слабостите си и забравя за финия детайл на човешката душа, на реакциите и емоциите по време на промяна. Не говори на езика на експертизата, не докосва ниво ценности на опитните колеги. Посланията му и визията му могат да останат „изгубени в превода“. Способен е да остави на заден план емпатията към хората в развиваща се среда. А в края на деня мотивираните хора променят организацията елемент по елемент.
Гъвкавият ум
Профилът на лидера с гъвкаво мислене е на пътувалия в различни култури човек, на живелия в малкото градче и в мегаполиса, на говорещия няколко езика, на способния да води разговор с най-ниското и най-високото йерархично ниво с еднакво любопитство. Гъвкавият ум сменя начина на изразяване, гледната точка, мисли отвъд стереотипите. Той не е златната среда. Напротив, най-силната му страна е да превключва от процедури в опции, от детайл в голяма картина, от взимане на решение на база собствените си разбирания до взимане на решение на база мнението на експертите около себе си, от рационален в мисленето до емоционален в общуването. Успява да задържи паметта си на няколко идеи едновременно и да ги превърне в основополагащи камъни на визията. Гъвкавият ум мисли в комплексни задачи, създава третата алтернатива, когато попадне в клопката на дилемата. Той може да прави избори в конфликтна ситуация. Тайната на гъвкавия ум е интуицията. Ръководи се от правилото на интуитивния избор – какво ще работи най-добре в ситуацията.
Клопката е лидерът да мисли, че с гъвкав ум създава ad-hoc решения. А всяко едно от тях да е същото като предишно. Гъвкавият ум има нужда от партньор за разговор, в който да спре ежедневния процес и да погледне отстрани, за да създаде нови перспективи с ценност за екипа.
