Рецесията ще е кратка и плитка. Или не

Георги Ганев, Център за либерални стратегии

В последно време идеята, че световната икономика по всяка вероятност е изправена пред задаваща се рецесия, стана толкова разпространена, че колегията икономисти се насочи към въпроси отвъд този изглеждащ вече ясен хоризонт. Тези въпроси включват прогнози за това доколко сурова и продължителна е възможно да се окаже тази вече повсеместно очаквана рецесия.

Към момента повечето от традиционните икономически инструменти за прогнозиране сочат към относително кратка и плитка рецесия както по света, така и в България. Разбира се, различни световни региони и отделни страни могат по силата на моделите, захранващи тези прогнози, да пострадат повече, други – по-малко или дори да не изпаднат в рецесия. Но средното предвиждане за света в лицето на редица вече излезли прогнози и за България, например в лицето на прогнозата на аналитичния отдел на Булбанк, е за кратка и плитка рецесия.

Аргументите в полза на подобна прогноза са много и напълно резонни. Например за разлика от предходната Велика рецесия от 2007 – 2009 днешните времена се характеризират с фактическа липса на кредитен бум, липса на каквито и да било наблюдаеми сериозни балони, както и отсъствието на нови, непознати и поради това със скрити рискове финансови инструменти, които да гръмнат. Не на последно място самото предвиждане на това, че се задава рецесия, би трябвало да я направи по-мека, защото дава основание и време на бизнесите да се подготвят в поне някаква степен и да не бъдат вкарани в шок, както това се случи през 2008. Списъкът не спира дотук. За България допълнителен аргумент е, че динамиката на вътрешното, независещо от световната конюнктура, търсене е положителна и няма основания да се очаква да спре да е такава. Поради което влошаването на световната конюнктура ще има ограничено и локализирано отрицателно влияние в страната, основно в износ ориентирани сектори като преработващата и донякъде добивната промишленост.

От една страна, всички тези аргументи са верни, сериозни и релевантни. Те очертават едно напълно възможно и в немалка степен вероятно бъдещо развитие на ситуацията със световната и с българската икономика. Действително може и точно така да се случат нещата.

От друга страна, може да се случат и по-зле. И за подобно по-песимистично очакване има множество напълно верни, сериозни и релевантни основания. Само като пример може да бъде даден фактът, че нито паричната, нито фискалната политика ще могат да са активни колкото преди десетилетие. Първата е завряна в ъгъла на нулевите лихви, втората – в ъгъла на огромните публични дългове. И това в съчетание с наблюдаемото и измеримо явление на намаляващата и затъпена реакция на реалната стопанска активност на стимули от парично или фискално естество. Не само това, но този път за разлика от преди десетилетие вече тече протекционистична война и е много вероятно при рецесия тя да се задълбочи със съответните поражения. Не на последно място, стопанското възстановяване през последните 10 – 12 години е най-слабото в историята и съществуват основателни съмнения, че фундаменталните дисбаланси, инвестиционни грешки и лошо насочване на ресурси, причинили Великата рецесия, всъщност изобщо не са изчистени, проблемите просто са залети с ликвидност от централните банки и могат дори при лек спад да започнат да избухват с неописуеми последствия.

По-песимистичният сценарий за съжаление понастоящем не може да бъде елиминиран като невъзможен. Това означава, че пред предприемачите с пълна сила стои предизвикателството да се подготвят и за него.