Свободата или планетата

Боян Рашев, denkstatt

Лятото мина под знака на новините за пожари, наводнения, урагани, Грета, климатични стачки и срещата на върха на ООН. Обединява ги мотото: Планетата загива! За да я спасим, трябва да се паникьосаме, да мобилизираме всички ресурси и да спрем емисиите. Веднага!

И как точно си го представяме? 

Под натиска на масови протести няколко европейски правителства вече обявиха извънредно климатично положение. Исканията на активистите във Великобритания например включват постигане на нулеви емисии до 2025 г. На теория това е възможно – би означавало всички налични ресурси да бъдат насочени към мерки за рязко намаляване на въглеродните емисии. Примери за такива има много. Първата мярка е спиране на фосилните централи, тоест ток ще има само когато тече вода, грее слънце или духа вятър и докато има биомаса за изгаряне. Втората мярка е спиране на транспорта – търговия, почивки, ходене до работа ще трябва да се случват с платноходки, колела, бягане и други нисковъглеродни алтернативи. Връщане към животинската тяга в земеделието и без това вече се случва в Куба, където има недостиг на горива поради кризата във Венецуела. Което ми напомня, че третото искане на защитниците на климата е създаване на народни събрания, които да управляват процеса на спасяване. И тук мисля да спра, защото става пределно ясно за какво иде реч.

В периода 2014 – 2018 г. ВЕИ електричеството в ЕС е нараснало с 35%, но СО2 емисиите от изгаряне на горива са намалели с нула грама.

В САЩ също настъпват с предложения за Нова зелена сделка, която струва между 5 и 20 трилиона долара в зависимост от това кога трябва да се постигнат заветните нулеви емисии. В голяма степен в Европа това вече се случва чрез климатичните политики на ЕК и страните членки, които повече от десетилетие търгуват с въглерод и ежегодно изливат милиарди евро субсидии за подкрепа на т.нар. енергиен преход. Резултатът е интересен: в периода 2014 – 2018 г. ВЕИ електричеството в ЕС е нараснало с 35%, но СО2 емисиите от изгаряне на горива са намалели с нула грама.    

Енергийната система на цивилизацията ни е изключително сложна и изцяло зависима от въглища, нефт и газ – 85% от първичната енергия идва от фосилни горива и този дял практически не се изменя в последните 20 години въпреки всички протести, обещания, данъци, инвестиции и субсидии. Стандартът ни на живот е пряко свързан с енергийното потребление, а фосилните горива са най-евтиният, изобилен, надежден, лесен за складиране и търговия енергиен източник. Замяната им с нещо друго изисква използване на всяка налична алтернатива – както ВЕИ, така и геотермална и ядрена енергия. Светият граал на прехода обаче са технологиите за съхранение на ток, без които декарбонизацията е невъзможна. Електричеството е невероятно постижение на човешкия гений, но 140 години след стартирането на първата електроцентрала все още дава само 20% от крайното потребление на енергия в света. Причината е проста –  токът не може да се съхранява в големи количества, тоест почти 100% трябва да се оползотвори в момента на производство. А наличните на пазара батерии не могат да изпълнят мечтите за прекрасен нов ВЕИ свят. Нужни са много изследвания и време, а паниката само би могла да пречи – също като при пожар в мол или лавина в планината.

До вчера 90% от хората просто игнорираха дебата за климатичните промени. Надявам се пламенната реч на Грета и нескритите антикапиталистически призиви по новините да са събудили задрямалата критична мисъл в главите им. Надявам се гледката на милиони деца, маршируващи под лозунги, сипещи обвинения и заплахи и обградени с окуражаващи ги политици, учители и медии, да им се стори позната. Надявам се и те да заемат позиция. Защото не толкова климатът, а свободата отново е под заплаха. А нейната защита е вечната и единствена кауза, която заслужава всичките ни усилия. Жертваме ли свободата, ще загубим и планетата.