Вдигане на местните данъци?

Георги Ангелов, старши икономист, Институт „Отворено общество“

В началото на ноември финансовият министър заяви: „И като номинален размер, и като данъчна основа, и като данъчна ставка местните данъци в България са изключително ниски, за да може да се поддържа нормална общинска инфраструктура.“ Премиерът Бойко Борисов подкрепи тази теза и веднага след местните избори се скара на бъдещите кметове: „Не може градът да няма никакви приходи и те да се правят на добри и да намаляват данъци.“ Очевидно премиерът и финансовият министър съветват новите местни власти да вдигат данъците, но има ли основание за това?

Ако погледнем статистиката на Европейската комисия за всички страни от ЕС плюс Норвегия и Исландия, наистина в България приходите на местните власти са минимални. Според последните данни – които се отнасят за 2017 г., данъчните приходи на местните власти в България са 0.9% от БВП. Това нарежда България на едно от последните места. Средно за ЕС приходите на местните власти са 4% от БВП – над четири пъти по-високи от България. В някои страни като Швеция, Дания и Финландия данъчните приходи на местните власти достигат дори 10-14% от БВП.

Подобно е положението, ако погледнем статистиката за имуществените данъци, които са основен приход на общинските бюджети. Приходите в България са около 0.9% от БВП при средно за ЕС от 2.6% от БВП, т.е. в България приходите са приблизително три пъти по-малко. В страни като Франция и Великобритания имуществените данъци достигат дори 4-5% от БВП.

Очевидно приходите от местни данъци в България са ниски. Но трябва да обърнем внимание, че общините имат и други приходи. Нека погледнем и статистиката за изпълнението на местните бюджети, публикувана от Министерството на финансите. Според данните през 2018 г. общините имат данъчни приходи от 989 млн. лв. и неданъчни приходи от 1.3 млрд. лв. В неданъчните приходи е включена такса смет, която не е точно данък, но се определя по същия начин като данъка – процент от стойността на имота. Има и истински такси, например такси за детски градини, такси за технически и административни услуги.

По-интересно е друго. През 2018 г. общините са похарчили над 7 млрд. лв., докато собствените им приходи от данъци и такси са едва 2.4 млрд. лв. С други думи, общините покриват със собствени приходи едва една трета от разходите си. Тоест местните власти са тотално зависими от държавния бюджет. Нещо повече, средствата, предоставени от бюджета, са делегирани и строго целеви, целеви са и средствата от такса смет, както и еврофондовете и проектното финансиране. Това е проблем сам по себе си, защото не дава възможност на местните власти да са наистина власти, да разполагат с бюджета си и да решават местните проблеми. В голяма степен общините са пощенски кутии на централния бюджет.

При 100% събираемост данъчните приходи биха могли да се увеличат с 400 млн. лв. годишно

Всички тези проблеми отново ни връщат към имуществените данъци. Те са изцяло местен приход, който може да се използва за решаване на местни проблеми. Ако има повече приходи от имуществените данъци, ще има и повече възможност да се поддържа добра среда на живот – улици, тротоари, градинки, паркове, чистота на въздуха. Преди изборите кандидатите за кметове и общински съветници обещаваха бързо решаване на местните проблеми, но без пари трудно ще се справят.

И все пак това не означава, че вдигането на местните данъци е единствена възможност за вдигане на приходите. Има и други подходи – например повишаване на събираемостта. Има общини, в които събираемостта на местните данъци е едва 20-30%. С други думи, повечето хора въобще не плащат данъци за жилища и автомобили. Дори в общините с най-висока събираемост се събират около 85% от дължимите данъци. Средно за страната събираемостта е около 70%. Това означава, че има сериозни възможности за повишение на приходите. Вдигане на събираемостта дори само с 10 процентни пункта носи 140 млн. лв. допълнително данъчни приходи и вероятно още толкова неданъчни. При 100% събираемост данъчните приходи биха могли да се увеличат с 400 млн. лв. годишно – или 1.6 млрд. лв. за цял управленски мандат. Не е малка сума.

Друга възможност е да се актуализират данъчните оценки на имотите, което ще е и справедливо, защото в момента подобни имоти имат съвсем различен данък заради различия в данъчните оценки. Проблем има и при автомобилите, където старите и мръсни автомобили плащат по-нисък данък от новите и по-чисти автомобили – обратно на всякаква логика. С повишена събираемост и актуализация на данъчните оценки може да се осигурят значителни финансови ресурси дори без да се вдигат данъчните ставки.