Дроновете, които убиха Сюлеймани

Кои са милиардерите в сянка, стоящи зад „дроновете убийци“

Снимка: Pixabay

Този удар с дрон може да се окаже исторически. По информация от новинарските мрежи на 03.01.2020 г. дрон MQ-9 Reaper изстреля най-малко две ракети Hellfire по автомобили, превозващи иранския генерал-майор Касем Сюлеймани, лидерът на иракски паравоенни формирования Абу Махди ал Мухандис, и неговите придружители, в момента, в който ескортът им пристига на международното летище в Багдад. Конвоят е бил напълно унищожен, като останките на Сюлеймани са били разпознати единствено заради неговия отличителен пръстен с червен камък.

Поредният удар на „Хищникът“. Тези 2.5-тонни машини, с обхват 1200 мили, струват 16 милиона долара, управляват се дистанционно от другия край на земното кълбо и в момента са сред най-важните оръжия във военния арсенал на САЩ.

На фона на нарастващата роля на този тип въоръжение обръщаме внимание на човека, който стои зад „революцията на летящите убийци“ и е сред новите членове на списъка на FORBES с 400-те най-богати хора в света – Нийл Блу. Именно Блу, (приблизително състояние от 4.1 млрд. долара), председател и собственик на 80% от базирания в Сан Диего доставчик на военно оборудване General Atomics (неговият брат Линдън притежава останалите 20% на стойност още милиард) преди 25 години вдигна в небето дронът „Хищник“, за да наблюдава сръбските военни части по време на администрацията на Бил Клинтън. „Хищникът“ бе и една от първите американски летателни машини в Афганистан след 11 септември. Оттогава насам дроновете от този модел постоянно се развиват, за да изпълняват възложените им задачи при разполагането им в Ирак, Пакистан и Йемен. Сега, въоръжени с модерни камери, комуникационни технологии и ракети въздух-земя Hellfire (Адски огън), те наблюдават, следят и убиват.

Според Бюрото за разследваща журналистика президентът Обама е разрешил над 500 удара с дрон, като данните на базирания във Вашингтон мозъчният тръст New America сочат, че Тръмп се е подписал на поне 259 подобни заповеди.

General Atomics, които не отговориха на множеството запитвания за коментар, са доставили стотици „Хищници“ на въоръжените сили на САЩ, както и на други правителства по целия свят. Годишните приходи от бизнеса им с безпилотни самолети надхвърлят 2.1 милиарда долара (общите приходи на компанията се оценяват на 2,7 милиарда долара).

Ричард Уитъл, автор на „Хищникът: Тайните начала на революцията на дрона“, пише, че тази система „е вероятно най-важната нова военна технология след ядрената междуконтинентална балистична ракета“.

Връщайки лентата назад 64 години, през един прекрасен летен следобед 21-тодишния Нийл Блу и 20-годишният му брат Линдън се намират на 16 000 фута височина, изгубени в необятността някъде между Буенос Айрес и Рио де Жанейро, когато радиото им губи обхват. Почти без гориво, на 6000 мили от дома им в Денвър братята не могат да се обадят за помощ. Двамата решават, че нямат друг избор, освен да изоставят наетия четириместен Tri-Pacer Blue Bird някъде сред необятните равнини на Южна Бразилия.

През 1956 славните дни на авиаторите-герои са отдавна отминали. Изминали са 20 години от изчезването на Амелия Еърхарт в Тихия океан и почти 30 години откакто Чарлз „Късметлията Линди” Линдберг е прекосил Атлантическия океан. „Летящите братя Блу“ стават известни. Заможните и представителни възпитаници на Йеил се впускат в южноамерикански въздушен маратон – 25 000 мили за 110 дни, с многократно прелитане над Андите. Братята продават правата за тяхната история и правата върху филмирането и на списание Life за 3000 долара.

С няколко изключения като турбуленция над Ел Салвадор, гръмотевични бури в Колумбия и значително заледяване на крилата на самолета им над Чили, пътуването на двамата братя е безпроблемно до онзи съдбоносен септемврийски ден. Катастрофата обаче е ужасяваща. Самолетът се приземява твърдо на черен път и колелата отскачат, преди да се разбие в ограда, при което е напълно потрошен. Като по чудо двамата братя се измъкват невредими. “Веднъж след като сте прежиляли нещо такова, ви обзема увереност, че можете да направите почти всичко, което искате”, казва Линдън пред репортер години по-късно.

Братята Блу израстват в едно от най-заможните семейства в Денвър след Голямата депресия. Семейният им бизнес е свързан с недвижими имоти. Родителите им Вирджиния и Джеймс работят в семейната фирма. По време на Втората световна война Джеймс Блу постъпва в армията, докато Вирджиния Блу се присъединява към Червения кръст. През 1967 г. Вирджиния се кандидатира като представител на Републиканската партия за държавен ковчежник на щата Колорадо (позиция, която съответства на финансов министър на щатското правителство) и става първата жена, на държавен пост от този ранг в щата. (Умира през 1970 г. в разгара на кампанията си за преизбиране, като щата посвещава стъклопис в нейна памет в сградата на щатския сенат).

Преди да спрат с публичните си изяви (братята Блу многократно са отказвали коментар по темата, като не са давали интервюта повече от десетилетие), двамата братя често бяха в светлините на прожекторите. През 1955 г. Нийл Блу с трима свои състуденти от Йейл убедил „Ню Йорк Таймс“ да публикува серия от пътеписи от пътуването им от Париж до Индия. Година по-късно братята са на корицата на списание Life, след като представят история за южноамериканската си екскурзия на редица редактори в страната. През март 1961 г., няколко седмици преди провалената операция в Залива на прасета, Линдън Блу отново отпътува за Никарагуа, но въпреки „изричното разрешение на кубинското правителство да премине над Куба“, което получава, е принуден да кацне от кубински изтребител. Той прекарва 12 дни в затвора, преди да бъде освободен.

След като завършват Йейл, братята се записват във ВВС на САЩ, като Нийл Блу работи с ядрени оръжия, докато Линдън служи в полицейските сили на военновъздушните сили. След като напускат, те разширяват семейния бизнес в сферата на недвижимите имоти, селското стопанство и производството на нефт и газ чрез компанията си Cordillera.

Братята участват и в редица други начинания, като в началото на 70-те Нийл Блу е директор в борда на базираната в Колорадо Great Western United Corp., където той и брат му са най-големите акционери. Според новинарските източници от този период Нийл Блу подава оставка през 1974 г., когато срещу захарната компания е повдигнато обвинение за ценови картел от правителството на САЩ. Случаят е приключен успешно, след като на милиардерът У. Хърбърт Хънт и брат му Нелсън (по-късно известни с опитите си да манипулират пазара на сребро), купуват по-голямата част от компанията. В началото на 80-те години Линдън Блу заема позиции като изпълнителен директор в различни самолетни и отбранителни компании, включително LearJet, Raytheon и Beech Aircraft.

През 1986 г. братята попадат на уникална възможност. След като „Шеврон“ придобиват Gulf Oil, те решават да се освободят от излишните за тях дъщерни дружества, едно от които е General Atomics – изследователска компания основаната през 1955 г. от атомни физици, работили по Проекта „Манхатън“. General Atomics се финансира главно от правителството и извършва някои от най-модерните ядрени експерименти в света.

Това, което първоначално привлича братята Блу към General Atomics, са 424-те декара първокласна земя край бързо развиващия се Сан Диего. Докато преговаря с „Шеврон“  през 1986 г., Нийл Блу обещава 20% от компанията на група инвеститори, обещание от което според бившия вицепрезидент на компанията Дейвид Оверскей Нийл по-късно се отмята. Накарая братята Блу плащат 60 милиона долара за компанията чрез дългово-финансирано придобиване.

Но авиацията e в кръвта на Нийл Блу и скоро той започва да обмисля  възможности за преструктуриране на компанията. „Нийл говореше с мен за дронове и други технологии поне два или три пъти седмично“, казва Том Дилън – бивш старши вицепрезидент по програмите за отбрана от 1984 до 1988 г. Именно така се ражда Project Birdie: General Atomics започват изграждането на невиждан дотогава рентабилен дрон, който не се нуждае от човек на борда заради вградената GPS система.

Отначало е трудно да се намерят клиенти за технологията, която не е преминала през необходимите тестове. Когато ЦРУ най-накрая проявява желание да закупи дрон от General Atomics по време на войните на Балканския полуостров през 1993 г., Линдън Блу не може да повярва на късмета си, твърди Франк Стрикланд, управляващ директор на Deloitte, служил в ЦРУ. Евтиният дрон за наблюдение на General Atomics впечатлява Военноморските сили на САЩ и през 1994 г., те възлагат на компанията договор за 31,7 милиона долара за изграждане на по-модерен апарат, което е на практика началото на „Хищникът“.

Изминалите десетилетия определено бяха добри за General Atomics и братята Блу, но се появяват и признаци за предстоящи трудности. 25 години след първия полет на „Хищникът“ през 1994 г., конкурентите изглежда настигат General Atomics. На пазара има повече играчи отвсякога и се очаква общите продажби да нараснат от 4,9 милиарда през 2018 г. до 10,7 милиарда долара през 2028 г. Northrop Grumman, който има най-голям дял от пазара на дронове (General Atomics е на второ място), произвежда струващия $120 милиона RQ-4 Global Hawk дрон, който е по-здрав и може да достигне височина на полета до 60 000 фута (приблизително 20 км), като дрон от този модел беше свален от Иран миналия юни. Компанията, която има продажби от 30,1 милиарда долара (2018г.) също така произвежда „стелт“ дрон RQ-180, който е неуловим за радар. През август 2018 г. Boeing обяви награда в размер на 805 милиона долара от ВМС на САЩ за разработка на летящи дронове – танкери.

„Хищникът не е стелт, не е бърз и не е евтин – казва Джош Съливан, анализатор в областта на аерокосмическата и отбранителната дейност в The Benchmark Co. – Това не означава, че няма да продължи да се използва – напротив. Просто няма да бъде решението от първа инстанция, както по времето на войните в Ирак и Афганистан.” Според американските ВВС системата „Хищникът“ (която включва четири дрона) струва около 64 милиона долара, но публичната отбранителна компания Kratos предлага дронове, които имат стелт характеристики на цена от само 3 милиона долара.

General Atomics все още имат едно предимство пред конкурентите си – те не са публична компания. „Частната собственост на компанията им позволява да инвестират в бъдещето“ по думите на Фил Финегън – директор на фирмата за аерокосмически анализи Teal Group. „Те могат да мислят дългосрочно по начин, който другите отбранителни компании не могат да си позволят.“

През 2014 г. синът на Нийл – Линдън П. Блу, пое управлението на бизнеса с дронове на компанията, като той вероятно ще бъде следващият изпълнителен директор на General Atomics. „Линдън се опитва да направи промени“, казва настоящ служител, който управлява проекти в подразделението на авиационните системи. „Той се опитва да внедри стандартите, по които се управляват и функционират големите компании.“ Според мениджъра се внедряват процеси, системи и бази данни, които да оптимизират производствeната дейност на General Atomics. Това безспорно е добре, но не е ли съща така индикация  че фирмата не е толкова гъвкава и смела, както преди години. „Мисля, че General Atomics пропусна златната възможност да бъде продадена за „купища пари“ на един от големите отбранителни конгломерати“, казва Лорен Томпсън, главен оперативен директор на Лексингтския институт. „Бъдещето май изглежда мрачно.“