В Матрицата на лидерското поведение
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Магдалена Николова, MLC International
Умението човек да отгатва мислите на друг е едно от най-мистериозните, но и най-желаните. Не всеки може да чете мисли, но със сигурност човек може да усвои умението да предвижда поведението на събеседника си. А това е неделима част от инструментариума на един лидер. Предугаждането на следващия ход на действие е от съществено значение за постигането на успех.
Има няколко стила на поведение, които могат да бъдат разпознати с наблюдение и внимателно вслушване. А веднъж идентифицирани, дават предимство за разпознаване на следващите мисли и действия, на развитието на разговора и преговорите. Наричам ги 3“О“ режимите в поведението.
Обвинителният режим
„Нападението е най-добрата защита“ е слоганът на обвинителния режим. Характерен с използването на второ лице единствено и множествено число и обръщане на фокуса към събеседника. Изразът е в минало време и търси отговор на въпроса кой. Обвинителят се стреми да намери проблем и да припише вината на външно обстоятелство или личност. Режимът има уникалния аспект да създава усещане за активност и вършене на работа, маскиран зад модерните думи одит, анализ, казус. Резултатът е дистанциране от отговорност, оставане в светлината на прожекторите само когато има ползи, постигнати цели или друг вид изгода. Обвинението обаче макар и придружено понякога от силен тон и агресивни думи е типично за неспособния лидер, за влизащия в ролята на жертвата, за която винаги някой е виновен.
Обяснителен тон
Това е човекът с безкрайните обяснения защо нещо не може да стане, защо точно той не е успял да го свърши, защо не трябва да предприема действие. Активен е, когато говори, но е пасивен в планирането на действия. Казва много, но не следва нищо. Трудно успява да синтезира ситуацията и да мисли за решение. Търси мотиви, има различни от важните за екипа приоритети, говори за бъдещето, но не успява да се справи тук и сега. Лидерът в обяснителен режим е експерт в граденето на имидж, но без да допринася за организацията. Той често е жертва на обстоятелствата и разбира се, има нужда от грижите на екипа, от някого, който да носи отговорност и да върши работа по всички задачи.
Отговорният
Лингвистиката на отговорния режим започва с „аз“ в ситуация на криза и с „ние“, когато има успех. При проблем търси отговор на въпроса как и е насочен към настоящето и бъдещето. Лидерът има за задача да реши проблемите по най-конструктивния начин, с проактивност на действията, със задаване на въпроси за различните възможности, с висока чуваемост за мнението на експертите. Поемащият отговорност действа с воля, силен характер, мисли позитивно и в хипотези.
Лингвистиката на отговорния режим започва с „аз“ в ситуация на криза и с „ние“, когато има успех
Обратната страна на монетата е, че в крайността на отговорния режим, в ситуация на непостигане на очакваните резултати за съжаление идва отново обвинителният режим, но в най-тежката му фаза – самообвинението. Границата между поетата отговорност и бремето на самообвинението е много фина. Самообвинението е пагубно за лидера като личност и за организацията, тъй като води до блокиране и пасивно поведение. Лидерът може да се справи със самообвинението чрез рационален анализ на външните и вътрешните причини в дадената ситуация. Неконструктивният начин за справяне е компенсиране на загубите под формата на време, внимание, търпимост към неадекватно поведение от страна на партньор или колега.
Няма добър и лош режим. Има адекватен на ситуацията и водещ до положителен резултат.
