Деца на работното място?

Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика

Най-често дискутираният проблем от бизнеса е недостигът на работна ръка. Това сложи на дневен ред нуждата от активизация на ресурс от трудоспособно население, което не се смяташе за приемлива работна ръка. Вече близо една четвърт от заетите са над 55. Все повече роми пък работят в индустриалните предприятия, а не само в традиционно сегрегирани дейности като чистота и строителство. Резерви вероятно има и при активизирането на хора с по-леки увреждания, както и на лица, които се грижат за хронично болни или хора с увреждания, които нямат условия за независим живот – но ще са нужни още много реформи и инвестиции. Ако има повече гъвкава заетост и грижи за малки деца, вероятно и много майки ще са по-активни.  

Може би най-сериозно пренебрегваната категория са близо четвърт милион ученици от 15 до 19 в средното образование, които са почти изцяло изключени от икономическия живот. Със сигурност образованието трябва да се разглежда като приоритет и изобщо не говорим за преждевременно напускане на училище с цел търсене на постоянна заетост. Какво може да се случи в оптимистичен сценарий и защо то е добро за дългосрочния създаване на благосъстояние?

Учениците могат да работят и през ваканциите, и през учебната година. Малко над 8 хил. лица до 18 са получили разрешение за работа през последната година, повечето за летния сезон. Наистина, досега си представяхме тяхната роля предимно като продавачи на сладолед или сувенири по курортите. Но няма причина бизнесът да не наема за 2-3 месеца младежи в широк кръг стопански дейности, доколкото част от позициите изискват къс период на обучение. При правилна мотивация и организация на времето учениците могат да работят почасово и в учебни дни и през уикендите. И накрая, разширяването на дуалното обучение има огромен потенциал – професионалните гимназии обхващат половината учещи. Важното е обаче децата да работят в реална бизнес обстановка, в среда от колеги, ръководители, при досег с клиенти и доставчици – да създават стойност, от една страна, и да трупат умения, от друга.

Краткосрочната полза е разширяване на работната сила. Ефективната заетост на лице вероятно не може да надхвърля 20-25% в годината заради ангажименти в училище, а и не всички ще искат да работят дори при максимално привлекателни и гъвкави условия за това. Но дори при тези уговорки ще има допълнителен ресурс на пазара на труда. И ако бизнесът умело разпределя отговорности и задачи, ще може да натовари децата с функции, които не изискват опит и умения, като така освободи време на квалифицирания постоянен персонал за дейности, изискващи знания. Така се постига ръст на производителността на труда и използване в голяма степен на потенциала на високообразованите служители. Често чуваме от работодатели, че имат незаети позиции, неподходящи за неквалифицирани хора или за временна заетост. Може би обаче част от наетите стоят „блокирани“ в работа, за която са свръхобучени.

Дългосрочните ползи обаче са по-важни. Колкото по-рано навлизат младежите на пазара на труда, толкова по-рано те добиват навици и умения, които са предпоставка за висока производителност при постоянна заетост в бъдеще. Ако сега голяма част от 20-24-годишните са далеч от потенциала си, защото това е тяхно първо работно място, ако са минали този процес на 16-17, те могат  да са далеч по-адаптирани и ефективни, когато са вече на постоянна работа. Извън преките ефекти за бизнеса има и не толкова явни. Ако един младеж никога не е работил до завършване на училище, той няма как да знае какво му е интересно да прави, дали има умения, какво могат да му предложат работодателите в България и в неговия град и става по-склонен към емиграция. Финално, ако попаднеш в добра работна среда, опознаеш професия и видиш бъдеще и потенциал за личностно развитие, вероятно ще видиш далеч по-ясно ползата от образованието, за което трябва да положиш усилия.