Как да стимулираме вътрешните инвестиции
Преди кризата България беше лидер по обем на инвестициите в икономиката. Например през 2008 г. брутното капиталообразуване в основен капитал е 33% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е най-високият дял сред всички страни в Европейския съюз. Дори да изключим 2008 като ексцес и прекомерен свръхоптимизъм преди кризата, в целия период от 2004 до 2009 България има инвестиции над 25% от БВП. Днес инвестициите са далеч по-ниски – за последните три години инвестициите са около 18% от БВП, което е сред ниските нива в Европа (разбира се, страни като Гърция са далеч по-назад с едва 11%, но това едва ли е успокоително).
На пръв поглед това е изцяло лоша новина, но всъщност не е точно така. Трябва да отбележим, че част от инвестициите преди кризата бяха неразумни и създадоха балон в недвижимите имоти и строителството, а по-късно и милиарди левове лоши кредити в банковата система. В този смисъл не е важно само количеството на инвестициите, но и тяхната структура. В момента структурата на инвестициите е далеч по-здравословна, като почти целият спад на инвестициите се обяснява от строителството. Но все пак общият обем на инвестициите не е достатъчно висок и известно увеличение би могло да допринесе за ускоряване на развитието. Въпросът е структурата на инвестициите да остане здравословна, за да повиши производителността, а не да се насочат към балони.
Как да се повишат инвестициите?
От гледна точка на цената на привлеченото финансиране ситуацията е твърде благоприятна. Лихвените проценти са рекордно ниски, както и рисковите премии за България. Например новоотпуснатите кредити за бизнеса са с лихви от 2-3% по последни данни към октомври – при това за сравнително дългосрочни кредити. При нива на инфлация между 2 и 3% през последната година говорим за реални лихвени проценти около нулата. С две думи, финансирането е евтино и едва ли може да се направи нещо повече. Дори опасенията на БНБ са в обратната посока – че банките гледат твърде оптимистично и не диференцират цената на кредита спрямо риска.
По отношение на обема на кредитното финансиране ситуацията се подобрява. Вярно е, че години наред банките бяха свръхпредпазливи и почти не кредитираха, но в последно време това бързо се променя. Редовните кредити за бизнеса се увеличават с 12.4% за последните 12 месеца, което е почти рекордна стойност за последното десетилетие (малко по-висок растеж имаше само през юли 2019 г.). Това в парично изражение се равнява на близо 2.2 млрд. лв., насочени от банковата система към кредити за бизнеса само за последните 12 месеца. Отделно са овърдрафти, лизинги и други форми на финансиране. В сегашната среда на ниски лихви и обилна ликвидност в еврозоната обемите на финансиране за бизнеса ще продължат да се увеличават. Тъй като лихвите по облигациите са нулеви или отрицателни, банките нямат избор и трябва да кредитират, за да изкарват доход.
Друга насока за увеличение на инвестициите е привличане на чужди инвеститори на зелено. Тук има по-координирани усилия в последно време – не само по отношение на завода на „Фолксваген“. Тези усилия трябва да продължат и да се активизират, особено що се отнася до заводи за батерии за електрически автомобили, каквито планират повечето големи автомобилни производители. Необходимо е да се създаде добра среда за големи индустриални инвеститори – както от гледна точка на институции и регламенти, така и от гледна точка на необходимата инфраструктура.
Но не бива да пропускаме и вътрешните източници на инвестиции. Много местни и чужди компании са печеливши и разпределят голям дял от печалбата си като дивидент. През 2018 дивидентите за физически лица са близо 7 млрд. лв., чуждите компании са разпределили по-малко, но все пак милиарди. Това е един вътрешен ресурс на фирмите, който също би могъл частично да се насочи към инвестиции. Една възможност е да се въведе 100% амортизация през първата година за инвестиции в машини и производствено оборудване. Това ще бъде един данъчен стимул за реинвестиране на печалбите обратно в бизнеса, тъй като амортизацията се признава като разход за данъчни цели. Вярно, мярката ще лиши бюджета от някакви данъчни приходи в първите години, но ще стимулира бизнес инвестициите и ще увеличи производствения капацитет. Всеки лев загубени данъчни приходи ще доведе до близо 7 лв. инвестиции. Много високо съотношение, което е силен аргумент тази мярка да се приложи – поне пробно, за 1-2 години.
