Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
20 февруари 2020, 12:31

Как да стимулираме вътрешните инвестиции

Георги Ангелов Автор

Преди кризата България беше лидер по обем на инвестициите в икономиката. Например през 2008 г. брутното капиталообразуване в основен капитал е 33% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е най-високият дял сред всички страни в Европейския съюз. Дори да изключим 2008 като ексцес и прекомерен свръхоптимизъм преди кризата, в целия период от 2004 до 2009 България има инвестиции над 25% от БВП. Днес инвестициите са далеч по-ниски – за последните три години инвестициите са около 18% от БВП, което е сред ниските нива в Европа (разбира се, страни като Гърция са далеч по-назад с едва 11%, но това едва ли е успокоително).

Снимка: Pixabay

На пръв поглед това е изцяло лоша новина, но всъщност не е точно така. Трябва да отбележим, че част от инвестициите преди кризата бяха неразумни и създадоха балон в недвижимите имоти и строителството, а по-късно и милиарди левове лоши кредити в банковата система. В този смисъл не е важно само количеството на инвестициите, но и тяхната структура. В момента структурата на инвестициите е далеч по-здравословна, като почти целият спад на инвестициите се обяснява от строителството. Но все пак общият обем на инвестициите не е достатъчно висок и известно увеличение би могло да допринесе за ускоряване на развитието. Въпросът е структурата на инвестициите да остане здравословна, за да повиши производителността, а не да се насочат към балони.

Как да се повишат инвестициите?

От гледна точка на цената на привлеченото финансиране ситуацията е твърде благоприятна. Лихвените проценти са рекордно ниски, както и рисковите премии за България. Например новоотпуснатите кредити за бизнеса са с лихви от 2-3% по последни данни към октомври – при това за сравнително дългосрочни кредити. При нива на инфлация между 2 и 3% през последната година говорим за реални лихвени проценти около нулата. С две думи, финансирането е евтино и едва ли може да се направи нещо повече. Дори опасенията на БНБ са в обратната посока – че банките гледат твърде оптимистично и не диференцират цената на кредита спрямо риска.

По отношение на обема на кредитното финансиране ситуацията се подобрява. Вярно е, че години наред банките бяха свръхпредпазливи и почти не кредитираха, но в последно време това бързо се променя. Редовните кредити за бизнеса се увеличават с 12.4% за последните 12 месеца, което е почти рекордна стойност за последното десетилетие (малко по-висок растеж имаше само през юли 2019 г.). Това в парично изражение се равнява на близо 2.2 млрд. лв., насочени от банковата система към кредити за бизнеса само за последните 12 месеца. Отделно са овърдрафти, лизинги и други форми на финансиране. В сегашната среда на ниски лихви и обилна ликвидност в еврозоната обемите на финансиране за бизнеса ще продължат да се увеличават. Тъй като лихвите по облигациите са нулеви или отрицателни, банките нямат избор и трябва да кредитират, за да изкарват доход.

Друга насока за увеличение на инвестициите е привличане на чужди инвеститори на зелено. Тук има по-координирани усилия в последно време – не само по отношение на завода на „Фолксваген“. Тези усилия трябва да продължат и да се активизират, особено що се отнася до заводи за батерии за електрически автомобили, каквито планират повечето големи автомобилни производители. Необходимо е да се създаде добра среда за големи индустриални инвеститори – както от гледна точка на институции и регламенти, така и от гледна точка на необходимата инфраструктура.

Но не бива да пропускаме и вътрешните източници на инвестиции. Много местни и чужди компании са печеливши и разпределят голям дял от печалбата си като дивидент. През 2018 дивидентите за физически лица са близо 7 млрд. лв., чуждите компании са разпределили по-малко, но все пак милиарди. Това е един вътрешен ресурс на фирмите, който също би могъл частично да се насочи към инвестиции. Една възможност е да се въведе 100% амортизация през първата година за инвестиции в машини и производствено оборудване. Това ще бъде един данъчен стимул за реинвестиране на печалбите обратно в бизнеса, тъй като амортизацията се признава като разход за данъчни цели. Вярно, мярката ще лиши бюджета от някакви данъчни приходи в първите години, но ще стимулира бизнес инвестициите и ще увеличи производствения капацитет. Всеки лев загубени данъчни приходи ще доведе до близо 7 лв. инвестиции. Много високо съотношение, което е силен аргумент тази мярка да се приложи – поне пробно, за 1-2 години.

Пъзел с нови парчета Как един стартъп завладява Америка от България

Свързани статии

Agriniser цели 500 000 евро при нов рунд на финансиране

Стартъпи

Agriniser цели 500 000 евро при нов рунд на финансиране

ecom-1

Стартъпи

Нова акселераторска програма на Innovation Capital ще помага на стартъпи

SeedBlink: Демократизация на инвестициите

Водещи новини, Пари

SeedBlink: Демократизация на инвестициите

За по-ефективно здравеопазване са нужни повече инвестиции

Събития

За по-ефективно здравеопазване са нужни повече инвестиции

BrightCap Ventures отново инвестира в компания от здравния сектор

Стартъпи

BrightCap Ventures отново инвестира в компания от здравния сектор

SoCyber получи 150 хил. евро финансиране от ИмВенчър II

Стартъпи

SoCyber получи 150 хил. евро финансиране от ИмВенчър II

Реклама

Избрано

отпреди 3 дни

Как Пресиян Каракостов промени играта

отпреди 4 дни

StorPool: Микромеханика на успеха

отпреди 4 дни

За ИТ експертите заплатата е на второ място

отпреди 5 дни

Какво не ви казват за успешните трансформации в бизнеса?

20 юни 2022, 15:22

Пътеводител на руските олигарси

17 юни 2022, 16:00

Въпрос на визия

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Кариери
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени