Как един стартъп завладява Америка от България
Автор
Вероятно за всеки извън софтуерната индустрия е трудно да разграничи софтуерните аутсорсинг компании от продуктовите компании. Те са в крайна сметка работодатели основно за програмисти, с клиенти по целия свят, жестоко конкуриращи се в България за относително оскъдния инженерен талант и други мотивирани, най-вече млади, хора. Създателите на компании от втория тип невинаги се приемат за продуктови, но всички говорят за сърцевината на екипите си като за създатели на нещо ново. Позицията разработчик има буквален смисъл при тях от пазарна гледна точка.
Защо е важно това разграничение? Софтуерната индустрия в България по необходимост се променя. Евтините хора не са вече конкурентно предимство. Предимство на страната в дългосрочен план може да бъдат лоялните инженери, развивани в компаниите, и гъвкавостта за дистанционна работа в мултинационални екипи, пръснати по целия свят. Тази промяна на екосистемата ще отнеме няколко години, но вече е започнала. Продуктовите софтуерни компании се чувстват по-комфортно в България и, да, техните екипи са традиционно по-компактни от масовия аутсорсинг, но рядко чуваме от тях оплакване, че няма добър резерв от таланти в България.
В тази колонка ви разказвам за такива примери и съм оптимист, че това ще промени лицето на България по-бързо от иначе спонтанното преструктуриране. Поредният положителен пример идва от американската компания Swimcloud, която от пет години развива продукта си с екип от България. Това е платформа за събиране и анализ на данни на плувци, както и свързването им със заинтересовани колежански треньори. Анализът на данни от плувните резултати на десетки хиляди състезатели е полезен както за плувците и техните родители при избора на университет, така и на треньорите от университетите, които всяка година се опитват да привлекат в отбора си най-добрите плувни таланти.
Този модел не е особено познат в Европа. Но за Америка колежанското плуване е основният генератор на олимпийски и други състезатели на международно ниво. Седемдесет и шест процента от състезателите в националния отбор на САЩ на олимпиадата в Рио през 2016 г. са минали през колежанската система. Всяка година има около 9 хил. нови плувци, които избират университет, за който да се състезават (и в който да учат). Над 90% от тях са потребители на Swimcloud.
Основателите Иван Манолов и Грег Иърхарт решават да създават екип от програмисти за развитие на платформата преди около пет години с ясната представа, че такъв екип не може да бъде издържан от тях в Сан Франциско. Особено важно е това за компания, която не търси външно капиталово участие или дългово финансиране. Т. нар. бутстрапване на една компания може да бъде най-ценният съветник в решения за това къде и как да похарчиш оскъдния ресурс за развитието на продукта. И до днес компанията е 100% собственост на двамата основатели, като финансира своето органично разрастване чрез реинвестиране на печалбата.
Перспективите пред този стартъп са обещаващи. Компанията се самоиздържа успешно, привлича и обучава програмисти, които харесват да участват в разработката на един световен продукт. Двамата съоснователи са преди всичко фенове на плуването, а Грег е изпълнителен директор на Асоциацията на колежанските треньори по плуване, и тази страст не може да бъде пропусната в изпълнението на продукта. Всичко това мотивира, привлича, задържа млади програмисти – лоялност, която е проблем за много от останалите играчи в индустрията. Това е и бъдещето на този сегмент на пазара на труда. Недостигът на хора всъщност не е проблемът на пазара на труда, а начинът, по който хората са мотивирани и развивани от работодателите – нещо, което ще бъде по-лесно при висока производителност, каквато могат да постигнат само развойните звена на световни продуктови компании.
