Повече стойност с по-малко хора
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria
Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика
В опростената рамка на традиционния икономически анализ разликата между износа и вноса на стоки и услуги се използва като първи сигнал за някакъв дисбаланс или предизвикателство пред конкурентоспособността на предприятията в международно сравнение. Това е особено валидно за малки отворени икономики като българската, за които дългосрочният потенциал за растеж е до голяма степен резултат от способността да се заема все по-висок дял в значително по-големи и развити чуждестранни пазари. Когато има дефицит в текущата сметка, твърдят мнозина, това е сигнал, че вътрешното потребление е твърде високо, и съответно трябва да се ограничат растежът на трудовите възнаграждения, кредитирането или бюджетните разходи. Обратно, излишъкът може да се приеме като знак за твърде потиснато търсене, дори за кризисно състояние. Най-често обаче се търси връзка с динамиката на заплатите – когато заплатите започнат да растат твърде бързо, потреблението на домакинствата расте, включително на вносни стоки и услуги, а предприятията започват да изпитват затруднения да продават на външни пазари заради все по-високите разходи за дейността. Крайният резултат е нарастващ дефицит по текущата сметка.
Да видим как тази логика е приложима към българската икономика. За последните няколко години средните заплати растат с около 10% годишно, като в някои индустриални отрасли дори с повече. В същото време текущата сметка е с голям излишък – сравним с този на Германия, който на всичкото отгоре расте в последните години. Какво е логичното обяснение на този привиден парадокс?
Разходите за труд трябва да се гледат не само в динамиката си през последните няколко години, а и в абсолютна стойност, поне в сравнение с останалите страни от ЕС. Преди десет години разликата в заплатите с останалите страни от Източна Европа бяха много големи, и дори сега България продължава да е с по-ниски възнаграждения. Дори в българския завод или офис разходите да растат, ако те са по-високи във всяка друга страна, компаниите нямат алтернатива – освен ако не направят наистина голямата стъпка да изнесат дейността си Африка или част от Азия.
Предлагат се различни продукти, на по-претенциозни клиенти и с по-висока цена, като същевременно има повече инвестиции, които повишават производителността с многократно по-висок темп от нарастването на заплатите
България преминава и през процес на дългосрочно интегриране в икономиката на ЕС. С други думи, все още не сме се възползвали докрай от огромния потенциал на общия пазар с базирани у нас производства при по-ниски разходи за ресурси, труд и данъци. Тези възможности се материализират бавно, най-малкото заради предишната изолация на страната, субективното усещане за риск от непознатото, както и пречките за правене на бизнес в нова и различна среда. Всичко това налага своеобразна „премия за риск“ – инвеститорите искат по-висока възвращаемост, за да стартират дейност у нас, а клиентите биха купували български стоки и услуги, ако се предлагат по-евтино от досегашните алтернативи. Насищането с предприемачи и опитът намаляват тази „премия“, като същевременно нарасналото търсене на труд води до по-високи заплати. Ако предприемачът приеме по-ниски печалби, той може да продължи да изнася независимо от по-високите разходи.
Но всичко това е статичен поглед. Голямата история се вижда не когато се фокусираме върху едни и същи фирми, предлагащи едни и същи продукти преди десет години и днес. Износът може да расте с бързи темпове при голям ръст на заплатите, ако се случва процес на трансформация в икономиката, който заменя нископроизводителни дейности, които имат нужда от много работници с ниски заплати, с високопроизводителни, в които водещи са технологията и капиталът. Накратко, в последните години ускорено се променя структурата както на индустрията, така и на услугите – предлагат се различни продукти на по-претенциозни клиенти и с по-висока цена, като същевременно има повече инвестиции, които повишават производителността с многократно по-висок темп от нарастването на заплатите. Така с по-малко хора, макар значително по-добре платени, се произвежда повече стойност.