Българската мечта

Диана Стефанова оставя кариерата си в САЩ, за да изгради българския офис на VMware до една от най-големите IT компании в страната. Днес от София се управлява портфолио от 1 млрд. долара, а самата Стефанова наскоро беше избрана за един от вицепрезидентите на VMware

Няма да чуете много истории, в които българин оставя успешната си кариера в САЩ, за да се прибере в България. В една неделя през май 2004 г. обаче – седем години след като е получила зелена карта, Диана Стефанова, днес вицепрезидент на глобалния ИТ гигант VMware, се връща в София. На другия ден тя поема позицията на главен финансов директор на софтуерната компания „Сайънт“.

Ако трябва да превъртим бързо напред, кратката версия на това, което следва, звучи така: през 2007 г. „Сайънт“ е придобита от VMware, тогава сравнително малка американска компания, която работи в областта на софтуера за виртуализация на ИT инфраструктура. Тогава „Сайънт“ има 180 служители, а VMware – под две хиляди. Диана Стефанова поема управлението на българския офис. С годините VMware разширява портфолиото си от услуги, Dell Technologies купува голяма част от акциите на фирмата, а развойният център в София трупа важност и влияние.

Днес за VMware глобално работят 30 хил. души, оборотът на компанията за 2018 г. е близо 9 млрд. долара. Офисът в България е с 1100 служители и е една от петте основни локации, в които централата инвестира. Тук се управлява портфолио от продукти, решения и услуги, които генерират годишни приходи за компанията от почти 1 млрд. долара. Ако ви трябва доказателство за приноса на 44-годишната Диана Стефанова за този успех, може би само това е достатъчно: в края на 2019 г. тя е избрана за един от вицепрезидентите на VMware. За контекст: в Европа те са по-малко от пет.

Това, разбира се, е кратката версия на един впечатляващ успех – за България, за българската ИТ екосистема, но и за една българка. Всъщност толкова впечатляваща, че си заслужава да отделите време, за да прочетете и дългата версия.

„Технологиите избраха мен“

Диана Стефанова завършва Софийската математическа гимназия и учи финанси в УНСС. Тогава, казва тя, „банките се развиваха стремглаво и това беше нормален избор“. През 1997 г., може би най-трудната година на прехода, тя се възползва от получената зелена карта и заминава за САЩ със съпруга си. Въпросът обаче е, че и двамата възприемат това като временна стъпка, „възможност от съдбата“. Още от първия ден в САЩ имат план един ден да се върнат в България. Както много от техните приятели, които също заминават. Повечето от тях обаче така и не го правят.

Стефанова и съпругът ú започват работа, в рамките на седем години тя сменя две стартиращи компании, във втората се издига до финансов директор. Днес си спомня, че някои нейни основни качества са в основата на кариерния ú успех още тогава. Първото е отговорността: „Нямаше ангажимент, който да поема и да не изпълня.“  Второто са лидерските качества. „Започнах да управлявам екип сравнително рано, но това се случи естествено, като продължение на експертността ми във финансовата сфера“, казва Стефанова. „Казваме, че лидерските качества или ги имаш или не – и предполагам, че съм ги показала още в началото на кариерата си, за да получа доверието на мениджърите си oще тогава.“

„Мисля, че много научих в Щатите, дори и в личен план – казва тя. – Започнахме от нулата и стигнахме напред“, казва тя. Въпреки това през 2004 г. решението за прибиране в България е взето. Според Стефанова то е било изключително трудно – „нещата ни вървяха успешно“, казва тя, но добавя, че и кариерно, и лично е било правилно. „Искахме да се приберем, преди да имаме деца, за да сме на най-хубавото място – вкъщи, сред приятели и семейство. Това беше причината да се върнем.“

Диана Стефанова кандидатства в софтуерната компания „Сайънт“ по обява в интернет. „Аз избрах финансите, но технологиите избраха мен“, казва тя. Чува се по телефона с предприемача Стив Кайл, който тогава е изпълнителен директор на фирмата. Двамата намират общ език и се разбират. Стефанова приема позицията на финансов директор в „Сайънт“, а съпругът ú инвестира във фирма в България.

Година по-късно се ражда първата от двете ú дъщери, малко по-рано от плана, но все пак в България. Диана Стефанова обаче не иска да подвежда колегите си и компанията. Работи до последния ден от вкъщи, дори си спомня, че нарежда заплатите и поема към родилното. На третия месец се връща на половин работен ден. „Смятам, че успях да запазя баланса между това да съм добра майка – кърмила съм много дълго и отделях достатъчно време на дъщеря си – казва тя. – Но и знаех, че съм поела ангажимент към екипа.“

Преходът към VMware

Само година по-късно, през 2006, започват преговорите за продажбата от VMware. „Сайънт“ тогава е контрактор по продукт, по който софийският офис работи и до днес. За да стане сделката обаче, екипът на „Сайънт“ трябва да отмени договорите с другите си клиенти. „Обиколихме офисите им лично, казва Диана Стефанова, намерихме начини да започнат работа с други доставчици и през септември 2007 г. официално се присъединихме към VMware“. Решението именно тя да поеме управлението на офиса в България идва взаимно. Ролята ú в „Сайънт“ така или иначе също е много широка, Стефанова отговаря за финансите и администрацията и е активна на стратегическо ниво.

В началото предизвикателствата на интеграцията в голяма компания са налице. „Нямаше как да е друго – казва Стефанова. – Фокусът ни беше в изграждането на професионална, техническа и бизнес експертиза. Но ключовото да сме там, където сме се сега, беше да изградим доверието в нас.“

През 2007 г. VMware все още е сравнително малка компания – с под две хиляди служители и няколко международни локации. С течение на годините чрез множество придобити компании, нови продукти и услуги мащабът скача драстично до днешните нива. Българският офис, ръководен от Диана Стефанова, има съществена роля в това. Както стана ясно, в него се управлява портфолио за една девета от глобалния оборот. Но има и още нещо много важно: примерът България прокарва пътеката за последващите глобални придобивания на VMware. Kaто успешна интеграция, растеж и принос към общия бизнес.

Не искахме да сме единички, които работят с централния офис, а точно обратното – да ръководим глобален бизнес от България

„В глобален мащаб ръководството на компанията осъзна, че начинът, по който развихме България, може да се приложи на много други места, казва Диана Стефанова. – Разбира се, можем да подобрим много неща, но направихме много неща правилно.“ Това, което тя изтъква като решаващо, е мотивацията на екипа в България да затвори кръга от предлаганите услуги за глобалната организация. Казано по-просто, днес екипите в България не само обслужват централата за определени дейности. Точно обратното: в трите офиса на VMware в София се управляват цялостни глобални проекти. Генерират се иновации и нови продукти, които потенциално могат да донесат нов бизнес и приходи на компанията.

Според Диана Стефанова това е един успешен модел на узряване за една глобална структура. „Единият модел е да се изтегли една функция някъде, където тя ще е по-евтина. Това е хубаво, но така само пестиш разходите. Въпросът е дали една локация може да носи стойност глобално. Ние самите не искахме да сме единички, които работят с централния офис, а да ръководим глобален бизнес от България.“

В този контекст ролята, която самата Стефанова поема през декември 2019 г., e логична. Позицията ú вече е VP Global Sites Strategy – вицепрезидент за стратегиите за глобалните локации. Тя покрива съществуващите такива и бъдещите придобивания на VMware.. Как те ще бъдат интегрирани в компанията, как ще добавят стойност? Това вече е отговорност на българката. Същевременно обаче Диана Стефанова запазва и функцията си на ръководител на българския офис. „Сигурно ще пътувам повече до нови дестинации – казва тя. – До момента често се налагаше да участвам в срещи в Европа и САЩ, но вече ще работя и с офисите в държави като Индия или Коста Рика.“ Според нея машината в България е достатъчно добре смазана, но вероятно тя ще има по-малко време да се фокусира в детайлите, което както казва тя, „отваря възможност други колеги да разкрият потенциала си”.

Тайната е в облачните услуги

Крайно време е в този текст да стигнем и до темата с бизнеса на VMware. Tя има кратък отговор: облачни услуги. За да избегнем обаче това облачно обяснение, се налага да влезем в детайл и да погледнем към историята.

Фокусът на офиса в България до голяма степен пада върху виртуализацията и управлението на облаците. Тук е останал и проектът, с който преди близо 15 години „Сайънт“ привлича VMware като клиент – решенията за възстановяване на данни при бедствия. Но от София се работи и по проекти в областта на иновациите – интернет на нещата, анализ на големи масиви от данни, machine learning или блокчейн например. „Имаме продукти, които генерират много приходи, но и такива, които или ще просъществуват, или ще прекратим, казва Диана Стефанова. Идеята е да диверсифицираме портфолиото ни. Няма как фокусът ни да е само към нещата, които правят пари днес. В бизнеса с технологиите няма гаранция, че това ще е така и след пет години.“

Вицепрезидентът на VMware го казва дори и още по-хубаво: „Ние работим по неща, които променят не днес, а бъдещето.“

Въпросът е, че в България има и други компании, които правят същото, а не е като кадрите да излизат на конвейер. И така стигаме до проблема с липсващите кадри, който има потенциала да ограничи амбицията на VMware да достигне до 2.500 служители в близките години. VMware има предимство с мащаба си и иновационните проекти. С оборот от 108 млн. лв. за 2018 г. компанията е трета по големина в софтуерната индустрия в България (за сравнение – оборотът за 2017 г. е 89 млн., а за 2016 г. 71 млн.). Пред нея са само oфисите на Progress Software и Paysafe.

Вече не говорим за баланс личен живот – работа, а за един постоянен баланс спрямо етапа на живота, в който си

В свой доклад от 2019 г. БАСКОМ, Българската асоциация на софтуерните компании, прогнозира, че приходите на индустрията ще достигнат 3.4% от БВП. В нея работят близо 35 хил. души със средна месечна заплата малко над 3 хил. лв. Също според доклада, претеглено през коефициента за паритет на покупателната способност, един разработчик у нас има по-висок стандарт от своите колеги във Великобритания или Германия. Но разработчиците са кът и това се знае дори отвъд експертите в човешките ресурси. „Щеше да е супер да има кадри – казва и Диана Стефанова, – но в живота има неща, за които трябва да помогнеш да се случат.“ Според нея много от компаниите в софтуерната екосистема имат свои програми за обучение на кадри, като VMware е сред тях. Koмпанията подкрепя и стартиращи фирми. Всъщност Стефанова дори е партньор в BrightCap Ventures, един от българските фондове за рискови инвестиции (вижте допълнителния текст). Членовете на БАСКОМ работят с университетите, дори и с училищата, и лобират за повече квоти за студенти в технологичните специалности. „Държавата също има какво да направи, за да задържа младите хора – казва Стефанова. – Но ако всички направим необходимото, ще решим проблема.“

„Щеше да е добре да има неограничен брой кадри, казва и Диана Стефанова, но в живота има неща, за които трябва да помогнеш да се случат.” Самата VMware има цел годишно да привлича до нови 10% служители от чужбина, в идеалния случай българи, които избират да се върнат. За Стефанова компанията има своите предимства на пазара – добра политика за социална отговорност, която да сплотява екипа, предизвикателна работа по продукти, които се ползват от най-големите компании в света. Предстои и откриване на нов офис на фирмата. През лятото на 2020 г. трите софийски локации ще се слеят в 20 хил. кв.м в комплекса Garitage Park край Околовръстния път. Детайлите по десетгодишния договор за наем не са публични, но според Стефанова инвестицията е голяма и офисът ще е сред най-добрите в България.

Автентичността работи

Плановете на VMware в България са донякъде ясни – но какво крие бъдещето за ръководителя на офиса? „Аз мога да мечтая много, не знам дали има полза“, отговаря Диана Стефанова на въпроса какви са дългосрочните ú планове. Като начало тя иска да започне да се занимава повече с партньори и клиенти и да опита да отделя повече време на голяма картина в бизнеса. Новата ú роля също ще я сблъска с предизвикателството да пренесе успешния пример от България в другите локации на VMware по света.

Лидерските качества на Стефанова със сигурност ще са от полза в задачата. Тя успява да съчетаe отговорността, фокуса върху детайлите и визионерския поглед с мотивацията на хората, с които работи. Казва, че голяма част от тях развива с течение на времето: „Дългосрочният план, поставянето на амбициозни цели, предизвикването с цели, които може би изглеждат непостижими: за всеки лидер това е важно“. Дори и да е имала тези качества още в началото на кариерата си, през годините Стефанова попада в различни ситуации и експериментира, за да разбере кои решения или похвати работят, и кои – не.

Питаме я дали има рецепта за мотивацията на екипите си, особено при положение, че самата тя дори говори за заразяване по отношение на амбициозните цели. „Надали има универсално решение – отговаря тя. – Но трябва да вярваш в това, което искаш, за да убедиш и останалите да повярват в него.“ Според нея освен това лидерът трябва сам да запретне ръкави, за да разберат останалите в екипа, че визията му наистина е създадена, за да се приложи в действие. Ключова според нея е и автентичността – „ако не си честен и не показваш истинското си лице пред хората си, визията ти няма как да проработи“.

Диана Стефанова успява да наложи своята визия – като жена в бизнеса и ИТ индустрията, може би и защото американските години ú спестяват някои предразсъдъци. „Смятам, че съм била щастлива и съм получила безброй кариерни възможности и не мисля, че някой някъде ме е ограничил – отговаря тя на въпроса дали е имала по-малко кариерни шансове от мъжете в нейната позиция. – Но тук отговарям само лично за мен“. Според нея обаче генерално в България има предразсъдъци към момичетата, които избират кариера в IT-сферата. „Има неща, които можем да направим като общество, за да не слагаме ограничения на момичетата – въпреки че често това се случва, без дори да го осъзнаваме.“ Стефанова говори за реплики като тази, че инженерните професии не са за жени. Или такива, че работата за жените трябва да остава на втори план след семейството. „Това абсолютно не е вярно, но много баби и майки в България го повтарят, те го правят с добро, но под една или друга форма така изграждаме момичета, които могат да бъдат повлияни от намеците и натиска“, казва вицепрезидентът на VMware. Според нея не е задължително да се откажеш от кариерата, за да си добра майка и съпруга.

На нея самата ú е отнело време да осъзнае нуждата от този дебат – „защото аз виждах собствения си пример. Имала съм подкрепа почти винаги, а когато съм я нямала, съм я изградила. Но това не е ситуацията при всеки. Тези предразсъдъци съществуват“. Стефанова смята, че в днешни дни е важно да се намират правилните компромиси в правилното време. За една жена това означава да постави фокус върху семейството след раждане или в труден момент, а в друг момент да се фокусира върху кариерата. „Вече не говорим за баланс личен живот –  работа, а за един постоянен баланс спрямо етапа на живота, в който се намираш.“

Да се говори за това, да се подава ръка на завършващите момичета – а и момчета, за да си представят успешна ИТ кариера, е нещо, върху което обществото може да работи. „Технологиите са бъдещето – всяка професия вече е обвързана с тях – казва Стефанова. Не можем да си позволим жените да не са част от тази вълна.“ Защото в крайна сметка никога не знаеш къде ще се зародят успехът и големият пробив. Нейният пример показва, че това може да се случи. И понякога за начало е нужно само едно голямо важно решение – например да се прибереш в България с правилните умения и качества в правилния момент