Глобалната инфраструктурна надпревара

Владимир Шопов, преподавател, консултант и автор

Малцина са забелязали глобалната инфраструктурна надпревара, защото от няколко години има вече обявен победител. Почти не минава ден, в който Китай да не е коронясван за неговата инициатива Belt and Road. Пекин непрестанно увеличава финансовия ресурс, разширява географския обхват и допълва най-различни дейности към нея. Инициативата си има вече дори клип с ентусиазирани дечица, които я приветстват като предвестник на световния мир и благоденствие. Официално идеята се представя като подадена ръка към нуждаещите се, но нейната амбиция и мащаб бързо засилиха подозренията и притесненията за съвсем друг замисъл. Европа и САЩ доста дълго просто я игнорираха или в най-добрия случай бяха склонни да потиснат съмненията си. Само в рамките на няколко години обаче Китай бе обявен за системен конкурент в глобалния свят и двете опори на Запада започнаха трескаво да търсят и формулират отговори на неговата осезаема икономическа и политическа експанзия. Инфраструктурата е най-отчетливият терен на тази битка.

Една от първите държави, които реагираха на китайската офанзива, е Япония. И това е съвсем логично. Страната трудно приема появата на нов силен конкурент в региона, ревизирането на различни правила и норми на регионалните отношения и силната икономическа дипломация на Пекин, при това все по-често свързана и с промяна на политическата ориентация на отделни държави в Азия. Затова и не бе никаква изненада, когато през 2016 г. Токио обяви своята инициатива за „партньорство за висококачествена инфраструктура“. Само за периода 2016 – 2020 г. страната задели 116 млрд. щатски долара. Малко по-късно тя бе доразвита в „инициатива за експортна експанзия на висококачествена инфраструктура“ с годишен бюджет за 2017 г. почти 2 млрд. долара. Като едно от последствията Индия веднага засили сътрудничеството си с Япония и само за 2016 г. се възползва от 1.8 млрд. долара двустранна помощ. Оттогава насам, активността на Токио единствено нараства.

Пекин непрестанно увеличава финансовия ресурс, разширява географския обхват и допълва различни дейности към инициатива Belt and Road

Само преди по-малко от година и ЕС скочи в темата. Приета бе стратегия за подобрена свързаност между Европа и Азия, която трябва да разшири вече съществуващите мрежи в източна посока. Обхватът на идеята е широк и включва всякакъв вид инфраструктура и свързаност – транспортна, енергийна, дигитална и човешка. Тя индиректно реагира на множество критики към китайските инициативи и настоява за финансова устойчивост, прозрачност и ясни правила и качество. Сумата за нея остава неуточнена поради продължаващите преговори за новата седемгодишна финансова рамка и сложната схема на финансиране чрез международни банки, банки за развитие и частен капитал. Няма никакво съмнение, че активизирането на съюза е част от натрупаните негативни реакции спрямо навлизането на китайски капитали в европейската икономика и критичната ú инфраструктура. Брюксел и основни държави – членки в ЕС, са все по-решени на отпор и битката на полето на инфраструктурата е ключов елемент от него.

Очаквано, САЩ не могат да си позволят да останат встрани от тази разгаряща се надпревара за влияние. Съвсем наскоро американската Корпорация за задгранични частни инвестиции, самоиздържаща се държавна структура, стартира инициатива в подкрепа на „висококачествените и установени стандарти на развитие на глобалната инфраструктура“. Тя свързва правителства, бизнес и граждански организации и е финансово подкрепена от Австралия и Япония. Идеята се подкрепя в Конгреса и от двете партии. Към днешна дата заделената сума за най-различни инфраструктурни проекти е над 17 млрд. долара, макар да остават доста неясноти. Извън съмнение е, че и това начинание е мотивирано от китайската експанзия и нарастващото влияние. В множество свои официални документи САЩ вече обявиха Пекин за „стратегически конкурент“ и беше въпрос на време да се изправят по-решително срещу него. Сега глобалната инфраструктурна надпревара е факт. Остава да видим кой ще я спечели.