Догонването по доходи: да се радваме ли
Както всяка година от известно време насам, между средата на октомври и средата на декември е щастливо време от гледна точка на сравнението на българския национален доход на човек от населението със средния в ЕС. По последни данни на Евростат от октомври за 2018 този показател е 51.5%. Само преди няколко месеца, през юни, Евростат отчиташе този показател за същата 2018 на 50.0%. Това, което се е променило между юни и октомври, са не реалностите на 2018, а статистическите данни за нея. С най-голямо значение е ревизията на българския БВП нагоре с близо 2 млрд. лв., но има и малки ревизии в БВП на ЕС и в данните за населението.
Това обаче е временно, защото към края на декември предстои нова ревизия на данни, която за разлика от октомврийската, през последните години винаги води до понижаване на относителния български национален доход на човек от населението спрямо европейския. Причината е, че тогава се ревизират и данните на Евростат за стандарта на покупателна способност. Зад тази иначе сложна фраза стои простият въпрос колко купува един лев в България в сравнение с едно евро в ЕС. В момента това съотношение е приблизително едно към едно и един лев тук купува приблизително толкова блага, колкото едно евро в Европа. Промените в този стандарт на покупателна способност се определят, грубо, от относителната инфлация в България спрямо инфлацията в ЕС, в случая с измерването на БВП това се отнася до неговия дефлатор. И така, ревизията на БВП на България нагоре доведе до увеличаване на показателя БВП на човек в България, но без да има ревизия на данните за относителните ценови равнища в България и ЕС, която се случва по-късно. Когато тя се случи и се отчете, че поне една част от увеличената оценка на БВП в България се дължи не на реалности, а на нарастване на цени, при това в по-голяма степен от това нарастване в ЕС, стандартът на покупателна способност също ще бъде ревизиран в посока на намаление на БВП на човек в България, изразен в този стандарт. И БВП на човек в България, сравнен с този в ЕС, за 2018 ще спадне до ниво по-ниско от сегашните 51.5%.
От една страна, това наблюдение звучи сякаш рекордното – откакто съществува мерене на този показател, ниво от 51.5% е чисто статистическа фикция, която много бързо ще бъде ревизирана и не е никакъв повод за потупване по рамото или оптимизъм. И подобно отношение никак няма да бъде лишено от разумни основания: някакви статистици си ревизират данни, а животът си остава сериозно предизвикателство.
От друга страна обаче, зад шума в движението на показателя, дължащ се на тези чести и несинхронизирани ревизии, винаги стои някаква дългосрочна динамика, която няма как да бъде отмахната леко с ръка като статистическа фикция и която отразява истински, релевантни за живота на хората стопански реалности. При всички ревизии и неизбежни методологически несъвършенства показателят за относителния доход на човек от населението по покупателна способност казва нещо важно за реалния живот на хората и особено за неговата дългосрочна динамика. В случая на България, сравнен с последните години на миналия век, той казва, че за едно поколение относителният национален доход на човек по покупателна способност на българите се е увеличил от малко над една четвърт от европейския до малко над половината. Това не е статистическа фикция.
От трета страна, разбира се, остава напълно разумното възражение, че настигането, макар и важен факт, можеше и може да е доста по-бързо. Това със сигурност е така, въпросът е как да се постигне.
