Отпадъкът е добра енергийна алтернатива
Проектът за изграждане на завод за енергийно оползотворяване на част от отпадъка (инсинератор) на територията на “Топлофикация София” бе одобрен от ЕК. Това означава, че реализацията му би трябвало да носи икономически, социални и екологични ползи. Независимо от това общественото мнение в България продължава да бъде негативно настроено към енергийното оползотворяване на отпадъци. А събитията от лятото, когато стана ясно, че множество ТЕЦ в страната го правят, без да имат нужните очистни съоръжения и разрешителни, подхранват тази нагласа.
Енергийното оползотворяване на битовия отпадък, утайките от пречиствателни станции, дървесните, хартиените и текстилните индустриални отпадъци са важни за всяка добре работеща система за управление на материалните потоци с висока енергийна стойност в икономиката. Това е единствената възможна и смислена алтернатива за голяма част от отпадъка, която спестява много енергиен ресурс. Скандинавските страни, Швейцария, Холандия, Белгия, Австрия, Германия, Великобритания и Франция оползотворяват енергийно над 35% от битовите си отпадъци. Най-богатите и чисти градове в Европа имат поне по няколко инсинератора – в Копенхаген, Виена, Амстердам, Осло и Цюрих те са част от топлофикационните им системи. А тези, които нямат, плащат за изгаряне на значима част от отпадъците им в някои от гореизброените.
Енергийното оползотворяване винаги е било важна част от управлението на отпадъци. През втората половина на XIX век Лондон e толкова многолюден и богат, че си позволява да обърне внимание на чистотата и хигиената, което води до създаването на първите модерни инсинератори. В началото на XX век само в Англия и САЩ вече действат хиляди инсталации, които спестявали разходите за транспорт и складиране на гигантски количества смет. А когато през 1907 г. на сцената излизат и пластмасите, инсинераторите се превръщат в необходимост.
Модерното управление на битовите отпадъци се базира на йерархия – повторна употреба, рециклиране, енергийно оползотворяване, депониране. В много страни в Западна Европа депонирането е забранено или таксите са толкова високи, че пазарът предпочита всичко друго. Освен това кризата с горивата от края на 70-те години води до преосмисляне на енергийната политика и много правителства виждат в енергийното оползотворяване на отпадъка отлично решение, особено за комбинирано производство на топлина и електричество в градска среда. Затова инсинераторите днес са навсякъде, а във водещи страни поглъщат повече битов отпадък дори от корабите, които заминават за Азия и Африка за рециклиране. Накратко, в наши дни няма известно работещо решение за битовия отпадък, без значима част от него да бъде оползотворявана енергийно. И колкото по-напред е една страна в развитието си, толкова по-голяма част от отпадъците ú отиват в инсинератор.
Ако иска да бъде част от развития свят, България трябва да оползотворява енергийно повече от 3% от битовия си отпадък. Няма никакъв проблем да внасяме отпадък за енергийни нужди. Държавата може и трябва да направи така, че това да се случва по начин, който не вреди на здравето на гражданите. И не бива да се позволява на централи, които не са подготвени за това, да го правят.
Защо нямаме чужд инвеститор с опит в този бизнес? Защото всичко е толкова свръхрегулирано, че само някой с пряк достъп до властта би могъл да си издейства разрешително. Държавата е навсякъде, когато трябва да се издават разрешителни, но я няма, когато трябва да контролира спазването на нормите.
За съжаление българското общество има пълното право да не вярва на собствената си държава, защото тя ежедневно доказва, че не контролира мръсния бизнес в страната. Това недоверие обаче ни прави по-бедни, защото пропускаме много възможности. Правилният път е да променим законите и държавата, а не да се страхуваме и отричаме всичко, което ни се струва потенциално опасно.
