Новото лице на женското лидерство
“Лидерството няма пол” е мантра, която споделям постоянно. Понякога я използвам, за да балансирам обтягане на настроенията в разговор, друг път – за да минимализирам статусни различия с отсрещната страна, но най-често е онагледяващ факт от съвременната действителност в бизнеса. Друг факт е, че присъствието на жени на ръководни позиции е относително нов феномен от историческа гледна точка. Двете, взети заедно, са формирали поведението на повечето жени във висшия мениджмънт на компаниите и организациите през последните 30 години по начин, който ги доближава до традиционната представа за лидер – решителен, устремен, непреклонен, недостъпен и нерядко страховит. От човек с много отговорности се очаква да проявява тези качества, защото от тях зависят резултатите на бизнес единиците. За жените с амбиция и готовност да се качат на върха възприемането на такъв лидерски имидж и адаптирането им към него представляваше част от правилата на играта. Те правеха личен избор между това дали ще бъдат уважавани и приемани насериозно, или ще бъдат харесвани. За някои от тях този избор е въпрос на тежък компромис.
Изборът, който жените лидери правят днес, е различен – заради промяната в средата, технологиите, скоростта и информацията. Ако до вчера жените на високи позиции трябваше да докажат, че са най-добрият избор за дадена роля, могат да се справят с възложен проект и срокове и са напълно способни да управляват огромни процеси, включващи хора и ресурси, днес от тях се изисква повече – да покажат ярко отличима и силна индивидуалност, да заявят категорично позиция по важни въпроси, визията им да има принос в по-широк мащаб и да бъдат достъпни, вдъхновяващи примери за екипите си. Професионална, сериозна, надеждна, авторитетна и постигаща резултати вече не е достатъчно. С това идва и промяната в избора, който жените правеха, между уважавана и харесвана. Той еволюира в изграждане на лидерски стил, който интегрира и двете. Днес женското лидерство е внимателно постигнат баланс между няколко характеристики в поведението и нагласите на жените лидери.
Идва промяна в избора, който жените правеха, между уважавана и харесвана
Ключови са изграждането и комуникирането на ясна визия и жизнен, в пазарен смисъл, бизнес модел, съчетани с готовност да поемаш рискове. Без фокус, устрем и настойчивост за резултати е невъзможно да се придвижиш напред. От друга страна, не всичко е точна калкулация на усилията и целите. Налага се да имаш вяра и да проявиш търпение и издръжливост, защото отнема време. Ще се наложи да признаеш и да се поучиш от грешките си, защото, опитвайки новаторски подходи и поемайки рискове, такива ще има.
Ако си лидер, ще трябва да си твърда, непоколебима и често непреклонна в изборите, които правиш всеки ден. Вероятно ще си най-решителният и отличителен глас за посоката, в която насочваш компанията, особено в моменти на съмнение и неуспехи. Именно тогава силата на характера се дозира със сърцатост, щедрост и приветлива достъпност, за да преведеш екипа си през предизвикателствата. Когато имаш силата да признаеш “не знам, трябва да помисля”, твоят устрем се сдобива с човешко лице, което привлича хората към теб и ги свързва с твоята визия.
Да носиш силен и авторитетен глас, който се уважава, е определящо за облика на жената лидер. Днес обаче все по-важно е той да се балансира с чуваемост за различната гледна точка, защото това е единственият начин да дадеш път на новите идеи и креативността, от които ще зависят финансовите резултати.
И накрая, всеки бизнес успех е признание, от което жените лидери да се гордеят, но и всеки бизнес успех е резултат от усилията на много хора. Отдаването на дължимото за личния принос на всеки е щипката баланс в лидерския стил на жените.
Лидерството няма пол, но жените на лидерски позиции ще трябва да намерят професионалния баланс между авторитет и автентичност, така че гласът им да се чува, без да провокира страх или насмешка. Намирането именно на този баланс е новото лице на женското лидерство.
