Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
15 март 2020, 15:06

За торбичките и ефекта от рекламата

Александър Христов ПР специалист и преподавател

Историята с колажите на торбички от BILLA в ръцете на военния ни министър спокойно може да се определи като най-голямата случайна кампания в най-новата ни маркетингова история. Механизмите зад това защо едно подобно малко нещо стана толкова голямо са една дълга и напоителна тема. По някое време обаче разговорите в социалните мрежи започнаха да засягат и един по-важен за бизнеса въпрос – как брандът получил чудесна „безплатна реклама“ и колко доволен трябва да бъде маркетинговият отдел на компанията от това.

Снимка: Pixabay

Като за начало ще го кажа съвсем кратко: не, благодаря. Непоисканата реклама е като непоискания съвет – може да бъде приложима и ефективна само по случайност. Кампания, която се самозаражда и се развива извън контрола на уж пируващите маркетингови специалисти, има неясни ефекти не само върху компанията, но и върху обществото. И няма причини да изпадаме във възторг от това.

Водеща компания направи нещо някъде

И все пак, ако един бранд се завърти в публичното пространство в резултат на някаква активност от страна на потребителите, това повод за радост ли е или по-скоро за паника? Добре е да се вземат предвид някои неща, при това трезво, така че по възможност компанията да извлече или капитализира ползите.

Първо, подобни самозараждащи се кампании работят основно за познатостта на бранда сред неясно колко и неясно какви точно потребители. И нямат сила да постигнат нещо по-съществено. Ако компанията е достатъчно разпознаваема, то добавената стойност на подобни акции наистина се доближава до тази на непоискан съвет, при това от напълно непознат човек.

Второ, комуникациите са силни в това да определят за какво хората да мислят в даден момент, но не и какво точно да мислят. Казано другояче, между „харесвам този майтап“ и „харесвам този магазин“ има дълъг път. Да не говорим, че понякога пътят е грешен. Както е казал още Дейвид Огилви, потребителят не е глупав. Той трябва да има причина да купи един или друг продукт и тази причина може да бъде свързана с цена, изживяване, обслужване или друго, но не и с майтап на чужд гръб.

И трето, част от функциите на рекламата и въобще на комуникациите е обвързването с определени ценности – и тези ценности да бъдат разказани толкова добре, че да се създаде ясна представа. Затова, ако една компания работи например за отговорно потребление или полага извънредни усилия за опазване на околната среда, говоренето за найлонови торбички не би трябвало да я прави щастлива. И не прави ежедневието на маркетинговите специалисти блажено.

Въпросът е какво могат да направят те в една такава ситуация и дали могат да извлекат ползи от вече създадената шумотевица. Първият вариант е да не правят нищо. Така или иначе публичността си върви, не може да бъде спряна, ще отшуми, ако не се поддържа, а ако е допринесла поне малко да се капитализира в ползи за бранда – чудесно. Вторият вариант е да яхне вълната, да „влезе в разговора“, който най-вероятно се води в социалните мрежи – да отговори по оригинален начин, обръщайки комуникацията в своя полза. Изкушението е голямо, запалянковците (аудиторията) отстрани подвикват „давай, давай“, но на терен нещата изглеждат по-различно и решението е по-сложно. Особено ако компанията е международна.

Отдавна имаме подобен легендарен случай на непоискана комуникация – това е представата за пернишкия голф, вече устойчиво закотвена в общественото съзнание. Как и кога тази безплатна реклама се е зародила, вече вероятно никой не помни. Как това е повлияло на продажбите на „Фолксваген“ в страната ни – също едва ли някой със сигурност може да определи. Най-вероятно никак.

Това, което е абсолютно сигурно обаче, е, че трябва да погребем завинаги твърдението „няма лоша реклама“. Разбира се, че има, и тя е тази, която не е ефективна, не оправдава вложените средства или по-лошо – вреди на имиджа на бранда. Независимо дали е планирана или непоискана.

Всеки първи от 15 печели Българският стартъп Payhawk привлече 6 млн. лв. Атакува немския пазар

Свързани статии

Не ми показвай тази реклама

Бизнес, Водещи новини

Не ми показвай тази реклама

Wow ефект – или просто ефективност

Водещи новини, Лидерство

Wow ефект – или просто ефективност

Solent Film – компанията, заснела новия клип на Рита Ора и реклами за световни брандове

30 под 30, Бизнес, Водещи новини

Solent Film – компанията, заснела новия клип на Рита Ора и реклами за световни брандове

Традиционните и нови социални медии

Бизнес

Традиционните и нови социални медии

Телевизията: енергията в медия микса

Бизнес

Телевизията: енергията в медия микса

Redlink – първата професионална платформа за маркетинг и комуникации в България

Бизнес

Redlink – първата професионална платформа за маркетинг и комуникации в България

Реклама

Избрано

отпреди 14 часа

Визията на новаторите в здравеопазването

отпреди 20 часа

Измервай умно, потребявай разумно

отпреди 4 дни

Бизнесът не е само шоколад

отпреди 5 дни

NFT от ново поколение

18 май 2022, 9:46

Forbes търси Мениджър продажби на събития

17 май 2022, 9:19

Не ми показвай тази реклама

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Кариери
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени