Не е нужна MBA диплома, за да си добронамерен и приветлив HR мениджър
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria
Паулина Георгиева, Taurus Consultants
На срещите на кандидати с HR мениджъри, на които присъствам като хедхънтър и в които моята роля е да представя професионалиста и да му осигуря комфорт в разговора, съм забеляза два подхода на колегите, седящи от страната на работодателя.
В единия случай те сграбчват aавтобиографията и започват методично да разпитват кандидата за данните в нея. Любезни и делови са, няма време за „разчупване на леда“, нито за чаша вода пред госта им. „Имаме 60 минути, искам за това време да разбера за вас повече от написаното тук“, мушва пръст в CV-то HR-ът и аз вече знам как ще завърши тази среща. След един час разговорът приключва, както е и започнал – с хладно стискане на ръце. На сбогуване кандидатът чува познатата реплика: „От HR aгенцията ще се свържат с вас за обратна връзка.“ Той ме поглежда и разбирам, че ще се случи обратното – аз ще се обадя на клиента за обратна връзка от кандидата, че не ги е одобрил. Всичко това не защото позицията не е подходяща или компанията не е атрактивна, а защото между кандидат и интервюиращ не се е получил контакт. Тази връзка дори не искам да я наричам химия, защото в нея има среща на личности. В стандартизираните интервюта има среща на две функции – кандидат и специалист подбор.
Да поговорим обаче за добрия пример. В него аз и клиентът вече сме имали предварителна среща за запознаване с предложените кандидати. Той влиза подготвен в интервюто; не само е прочел CV-то, но знае и ненаписаното в него. Разговорът отново продължава 60 минути, като 10 от тях са отделени на представяне на позицията и на компанията. Има време за въпроси от страна на кандидата, както и време HR-ът да разкаже историята на търсената професионалната роля и какви са очакванията от нея. Време за добро отношение не е нужно, защото то е свързано не с минути, а с нещо, което наричам „приветливост“. В нея слагам малко неща – усмивка, лично внимание и няколко простички въпроса, като например „успяхте ли лесно да намерите място за паркиране“, „комфортна ли ви е температурата в залата“ – социален етикет, който показва добронамереност и който не напуска разговора през цялото време. Дори и събитията да не се развият в полза на кандидата, той ще остане с добро впечатление от работодателя и ще допринесе за рейтинга на неговия employer branding.
Коя е тази матрица, която създава тези две поведения? Вероятно е съвкупност от различни обстоятелства, като бих отличила основно две. Първото е фирмената култура – ако компанията е агресивна и безнравствена по отношение на пазарни практики, най-вероятно такива са и вътрешните отношения. Ако има етични стандарти и те се спазват, това прави и корпоративната среда предпочитано място за работа. Фирмената култура органично подбира и задържа служители със сходни ценности. Трудно ми е да си спомня компания с висок рейтинг като работодател и HR мениджър с полицейско поведение. Може би ще ви учудя, но съм срещала обратния случай – работодател със суров режим на работа и хуманен HR мениджър. Което показва, че добронамереността може да вирее навсякъде.
Второто обстоятелство са личните качества. Доброто отношение не се учи при работодателя. Неговите основи са много по-далеч – в семейството, в училище, приятелския кръг в ранните тийнейджърски години. Несправедливо е да очакваме работодателят да научи някого на добри маниери и тук не става дума за това кой пръв да влезе в залата – дамата или кавалерът. Да си добронамерен и приветлив е лична характеристика, за която не е нужна MBA диплома, но вярвам, че ще помогне много на работодателите, ако я заложат като основно изискване в избора на специалисти подбор.
