Оперна лудост

Мецосопраното Светлина Стоянова покорява европейската сцена с дисциплина, кураж и малко лудост

Снимка: Майкъл Поен за Виенската опера

„Трябва да си малко луд, за да бъдеш оперен певец“, казва с усмивка Светлина Стоянова, мецосопрано във Виенската опера и един от 30-те млади таланти в българската селекция „30 под 30“. Тя разказва за пътя си от детския хор до голямата сцена на един дъх, говори с вълнение и се извинява, че трудно подрежда мисълта си на български. От 10 години е извън България, като следването ú преминава в Шотландия на английски, в Австрия учи немски, а в момента се подготвя за опера на Росини на италиански. Когато говори за музиката, от нея струи вътрешна енергия въпреки тежките репетиции, в които е в момента. Казва, че да помогне на хората да се почувстват по-добре чрез изпълненията ú е това, което осмисля работата ú.

Като малка иска да стане „певица по MTV“, защото това е любимата програма на майка ú. Танцува и пее пред телевизора по цял ден и влечението ú към музиката не може да остане незабелязано. Записват я в детска вокална група, а след известно време се явява на прослушване и за детския хор на Българското национално радио. Там прекарва девет години в „подготовка по класически начин на пеене и желязна дисциплина“. Споделя, че всичките ú роднини са много музикални и винаги са душата на компанията, но никой от тях не се е занимавал професионално с музика. Израства с поговорката, че музикант къща не храни, а на по-късен етап дори сключва сделка с майка си, че ако до средата не 20-те си години не стане певица, ще запише да учи „сериозна“ специалност като финанси или икономика.

Когато завършва училище и трябва да избере университет, Светлина Стоянова е водена от интереса си към психологията и от любовта си към музиката. Така се спира на University of Glasgow, където може да съчетава двете специалности. „На първата лекция по музика ни обясняваха как да се подготвим за сцена, което на мен въобще не ми беше интересно, защото девет години с хора сме били по всякакви турнета и сцени.“ Така младата студентка бързо разбира, че няма да получи подготовката по пеене, която е очаквала. С майка ú отварят картата на Глазгоу, за да търсят други училища, в които може да пее: „Не исках да сменям университета, тъй като психологията ми беше интересна, просто исках някъде да пея.“ Откриват две училища по изкуства, в едното няма музика, затова се насочват към Royal Conservatoire of Scotland. На рецепцията Стоянова предава CD със записани сола и препоръка от диригента на радиохора Христо Недялков и обяснява, че не иска да кандидатства за консерваторията, а просто да пее там. „Сигурно ме помислиха за луда.“ В крайна сметка ú дават имейла на секретарката на декана и след няколко имейла и срещи се явява на прослушване. В момента, в който я чуват, ú предлагат от следващия ден да започне да следва в консерваторията. Чак тогава тя разбира, че училището е в топ 5 в света за оперно пеене, а птиченцето е кацнало на рамото ú и не бива да го изпуска.

Напуска психологията и се отдава на оперно пеене, за да започнат тепърва предизвикателствата, уроците и победите. „Нямах никаква представа от нещата, които се учеха там по музика, а колегите ми бяха хора, които от малки са заченати да бъдат музиканти.“ В този период получава изключителна подкрепа от преподавателите, които ú помагат индивидуално да навакса и да вземе всички необходими изпити. Дипломира се в класа на Клер Ширър, която с десетки упражнения я подготвя за трудностите на оперното пеене. „В оперните театри не пееш с микрофон, пред теб има огромен оркестър и ако искаш гласът ти да прескочи оркестъра и да те чуе публиката, трябва всичко да резонира в главата, в бузите, в тялото ти, трябва да използваш тялото си като един голям резонатор“, казва Стоянова и добавя, че в пеенето най-важно е дишането, защото цялата система на гласа трябва да се поддържа така, че да не се измори до края на представлението или до следващото.

През 2016 г., тъкмо завършила първата си магистратура по оперно пеене в Royal Conservatoire of Scotland, младото мецосопрано се явява на първия си конкурс – Le Grand Prix Opera в Румъния, където печели трето място. Веднага я канят да пее в Цюрих, но тя отказва, за да продължи образованието си с втора магистратура. Въпреки това продължава да се явява на конкурси. Казва, че това е по-лесният начин да те забележат, особено ако нямаш познати и връзки в този бизнес и нямаш средства да пътуваш по оперни студиа за прослушвания. Година по-късно се явява на международния конкурс Neue Stimmen в Германия. За него кандидатстват над 1500 души, като само 40 са избрани да се явят лично на трите кръга пред журито. Българката не само е сред избраните, но преминава през кръговете и печели първа награда. „Оттам стана всичко, започнаха да ме търсят по телефони, имейл, агенти, искаха ме от различни опери“, казва тя. С нея се свързва и директорът на Виенската опера, който я кани на щат при тях. Това е голямата ú мечта и макар всички да я предупреждават за тежкия репертоар и непрекъснатата заетост там, тя е жадна за сцена. Подготвя се бързо и старателно и пее редом до звезди, които дотогава само е гледала в YouTube.

Макар пътят ú да изглежда като перфектната история на талантлива певица, поръсена с щипка късмет, предизвикателствата в този бизнес не са никак малко. „Най-важно е да се справиш психологически, защото има много конкуренция. След всеки мецосопран чакат още хиляди и всеки може да бъде заменен в работата си, ако не е постоянно готов и не показва какво може“, казва Стоянова. Поредната лудост, в която в момента се е хвърлила, е да научи цяла опера за 10 дни, за да може да приеме покана от световен диригент в Париж. „Трябва да имаш много голям кураж, защото иначе няма да се справиш. Оплаквания в тази професия няма – тук ме боли, там ме боли. Не те боли никъде, излизаш и пееш.“

За оперната певица музиката е не просто себеизява в светлините на прожекторите, но и начин да помага. Когато взима решението да изостави психологията и да се отдаде на музиката, Стоянова си казва, че иска да помага на хората. Може да го прави, като стои в една стая и разговаря с някого за проблемите му или като извлича хората от неприятностите им за няколко часа чрез гласа и пеенето си. Щастлива е, че много хора ú пишат как с изпълненията си ги е накарала да се усмихнат. В продължение на пет години Светлина Стоянова е част и от организацията Live Music Now, чиято цел е да изведе музиката извън концертната зала. Посещавали са училища, домове за възрастни хора, болници, където са носили музиката и са получавали изключително топло посрещане. „Каквито и да са трудностите в тази професия, очевидно с нещо помагаме. А това помага на мен да продължавам. Знам, че когато получавам аплодисменти на края на представление, съм въздействала на публиката.“

От есента Стоянова започва работа с агенти като изпълнител на свободна практика, за да разгърне максимално кариерата си. Вече има ангажименти във Флоренция и два концерта в Токио през ноември 2020 г.