Как COVID-19 се отразява на икономиката на София
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Освен последствията върху здравето на гражданите и здравната система, COVID-19 се очаква да има силен негативен ефект върху глобалната икономика. Към дадения момент оценката на икономическия ефект от COVID-19 е изключително сложна, се посочва в анализа „Оценка на влиянието на COVID-19 върху икономиката на София“. Той е разработен от направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ на Столичната община (и Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции с подкрепата на Института за пазарна икономика (ИПИ), ОП „Туризъм“, Българското конгресно бюро, Аутомотив клъстер България, Българската Е-комерс асоциация, дирекция „Култура“ към Столичната община, Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и представители на бизнес екосистемата в София.
Целта на доклада е да предостави информация за очакваното въздействие на COVID-19 на глобално, европейско, национално и местно ниво върху различните индустрии, която би била от полза както на местната бизнес екосистема, така и на по-широк кръг от заинтересовани лица.
Анализът констатира, че на този етап икономическа рецесия на международно и местно ниво изглежда неизбежна, като точният ѝ обем до голяма степен ще зависи от броя заразени и продължителността на карантината. В зависимост от развитието и продължителността на ситуацията с COVID-19, Световният икономически форум предвижда спад от очакваното ниво на световния БВП между 1 и 2 трилиона долара през 2020 г.
Предложената оценка е съставена въз основа на наличната към 19 март 2020 информация и ще бъде обновявана с развитието на пандемията и наличието на повече и по-актуални данни, както и въз онова на обратна връзка от бизнес екосистемата в града.
Ефектът на COVID-19 върху икономиката на България
На 13-ти март нидерландската банка ING намали своята прогноза за икономическия ръст на Балканите през 2020 г. Предишната прогноза за България беше 3.1%, докато сега банката предвижда 2.1% ръст на БВП. Прогнозата за годишната инфлация в България също бе намалена от 3.4% на 2.7%. Според ING българската икономика е донякъде облагодетелствана, защото не зависи дотолкова от туризма.
На макроикономическо ниво България притежава известна макрофинасова стабилност и по-голямо фискално пространство за маневриране благодарение на нисия държавен дълг и липсата на бюджетен дефицит. Традиционно икономическият ръст на страната е подкрепен от силно вътрешно потребление.
Държави с висока задлъжнялост на домакинствата и на фирмите са по-уязвими на продължително икономическо забавяне, което влияе на възможността на домакинствата и фирмите да обслужват задълженията си. България има традиционно ниски нива на задлъжнялост на домакинствата и се нарежда сред страните с най-ниска задлъжнялост в Европа – 28.6% от БВП през 2018 г. по данни на Международния валутен фонд. За сравнение, задлъжнялостта в Австрия е 50.4%, в Италия 53.6%, в Испания 63.3%, във Франция 72.4%, в САЩ 77.9%, в Обединеното Кралство 94.2% и в Норвегия 105.6%. Същевременно България има сравнително високи нива на нефинансова корпоративна задлъжнялост – 172.4% от БВП. За сравнение, задлъжнялостта на Австрия и Италия е около 112%, на Обединеното Кралство, Испания и САЩ е съответно 130%, 132% и 134%; 180% във Франция, 190% в Холандия, 261% в Кипър и 304% в Ирландия11.
Фактор, който потенциално увеличава риска за икономиката на България, е големият брой малки и средни предприятия (МСП) , които се очакват да бъдат най-засегнати от кризата – над 98% от всички фирми в страната.
Ефектът на COVID-19 върху икономиката на София
Няколко са спецификите на икономиката на София, които я отличават от структурата на икономиката в останалата страна:
- Икономиката на София е икономика на услугите. Услугите формират над 80% от икономиката на града.
- По-голяма е степента на обвързаност с глобалната икономика и икономиката на ЕС вследствие на големия износ
- Сравнително малък производствен сектор
- ИКТ секторът произвежда близо 19% от икономиката на града, и заедно с аутсорсинг индустрията се очаква да бъдат сравнително по-малко засегнати от кризата
- Туризмът, секторът, който се очаква да най-силно засегнат, заема нисък дял от икономиката на София – около 2.5% (по оценка на ОП “Туризъм”), но същевременно в него са заети около 4.5% от работната ръка в града.
Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) на този етап глобална рецесия изглежда много вероятна, като точният ѝ обем до голяма степен ще зависи от броя заразени и продължителността на карантината. В рамките на разумното е да очакваме свиване на БВП на столицата с 1-3% за 2020 г., но има и по-катастрофични възможни развития.
Ако вземем за аналог икономическата криза от 2008, където се наблюдаваше по-омекотен ефект в България, последван от по-бавно възстановяване, имаме всички основания да предполагаме че днес, след 12 години членство в ЕС, ефектът от евентуална икономическа рецесия ще е много по-близък до случващото се в Европа. Това важи с особена сила за София, чиято икономика е с много по-висока степен на обвързаност с тази на ЕС.
Според ИПИ забавянето на икономиките на Западна Европа (най-вече, но не единствено Германия) може да окаже допълнителна тежест на възстановяването на града. Важно е да се вземе предвид обаче, че в предишни случаи причинените от епидемии рецесии са последвани от бързо възстановяване в резултат от връщането към нормален икономически живот.
Инвестиционните потоци в България се забавят през последните две години и кризата най-вероятно ще ускори този процес. В случая на София обаче чуждестранните инвестиции са съсредоточени в търговията, информационните технологии и аутсорсинга на услуги, които ще са сред по-слабо засегнатите сектори.
Въздействието на COVID-19 върху работната ръка в София
София има най-добрия пазар на труда в България с под 2% безработица и заетост от близо 80% от населението в активна възраст към края на 2019 г. Според ИПИ това означава, че съчетано с големия брой свободни работни места и повишеното търсене на труд, особено във високотехнологичния сектор, столицата има относително голяма възможност да поеме новосъздадената в рамките на кризата безработица. От особена важност в месеците след края на извъндредното положение се очаква да бъдат програмите за преквалификация и институциите за обучение на възрастни.
На фона на относително ниската смъртност надали може да се говори за системен демографски ефект от самата епидемия.
Свободните професии са с относително голям дял в икономическия живот на столицата, тук са концентрирани редица бизнес и технически услуги – от адвокати и нотариуси до архитекти и бизнес оценители. Както спирането на сделките, така и в по-общ план очакваното средносрочно свиване на новите инвестиционни инициативи ще имат относително силно въздействие върху търсенето за тези услуги в посока намаление.
Наетите в столицата лица са над 650 000. Ударът върху техните доходи и заетост ще е различен в зависимост от сектора, в който те работят.
Очакват се поне 86 хил. моментално засегнати от извънредното положение работници, които ще се сблъскат с моментален ефект от по-малко работа и липса на доход. Тук не включваме служителите, които работят от вкъщи – те също са непосредствено засегнати, но не губят моментално доход.
Допускания: 1) 80% удар върху хотели и ресторанти, култура и спорт; 2) 20% удар върху търговия и транспорт (само върху ⅓ от транспорта, без БДЖ, пощи и т.н.) и операции с недвижими имоти; 3) 10% удар върху промишленост и строителство.
Силно засегнати се очаква да бъдат:
- Хотели и ресторанти – 35 хил. наети. Много тежък удар.
- Култура и спорт – 10 хил. наети. Много тежък удар.
Средно засегнати са очаква да бъдат:
- Преработваща промишленост – 67 хил. наети. Краткосрочният удар все още не е толкова силен. Промишлеността все още работи, но прекъсването на веригите на доставки, както и общото свиване на търсенето на големите експортни пазари ще има негативен ефект през 2020 г.
- Строителство – 45 хил. наети. В строителството ударът също не е толкова силен, тъй като работата по обектите не е забранена; голямо значение има продължителността на действащата забрана за сделки с имоти; това, заедно с неизбежното отлагане на инвестиционни решения, ще даде ефект през 2020 г.
- Търговия – 152 хил. наети. Краткосрочният удар е различен в зависимост от търговските обекти. По-сериозен е ударът върху търговията със стоки, различни от хранителни. Търговията с луксозни стоки е най-засегната.
- Транспорт – 68 хил. наети. Транспортът ще бъде силно ударен. Градският транспорт продължава със същия интензитет, но намаляват приходите поради спада в ползвателите.
- Операции с недвижими имоти – 11 хил. наети. Силно ограничаване на сделките.
По-слабо засегнати се очаква да бъдат наетите в:
- Електроенергия и води, отпадъци – 23 хил. наети. Слаб краткосрочен ефект.
- ИКТ – 77 хил. наети. Не се очаква много силен удар в краткосрочен план.
- Професионални дейности – 47 хил. наети. Ударът е по-мек, поради работа от вкъщи.
- Здравеопазване и социална работа – 27 хил. наети. Повече работа в краткосрочен план.
- Административни дейности – 66 хил. наети. Ударът е по-мек, поради работа от вкъщи.
Глобалната криза, причинена от COVID-19, разтърси бизнеса. Предстои тежка икономическа рецесия. Компаниите трябва бързо да се адаптират към новите условия, за да оцелеят и да се развиват. Някои няма да успеят. Кризата обаче ще създаде и нови възможности и ще роди нови бизнес модели и герои. Ние, екипът на FORBES България, ще помагаме на предприемачите и бизнесите да се адаптират бързо към новите условия, като предоставяме висококачествена бизнес информация. Ако смятате, че можете да сте полезни с ваши информации, истории, мнения и коментари, моля, пишете ни на editors[at]forbesbulgaria.com. Готови сме да публикуваме ваши текстове или части от тях.
