Красив код

Forbes България

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България

Автор: Емануил Георгиев

Минко Гечев извървява пътя от създаването на собствена софтуерна компания през придобиването ú от световния гигант Coursera до лидерска позиция в Google. И всичко това, преди да навърши 30, с което записа името си в селекцията „30 под 30“ за 2019 г.

„Mного интересна статия. Доста добър баланс между компютърни науки и практика. Искаш ли да работим заедно по стартъп в Силициевата долина?“ Минко Гечев приема с усмивка и доста недоверчиво този получен коментар в блога си, но четири години по-късно заедно с Намит Ядав и Робърт Хътър става съосновател на българо-американския стартъп Rhyme Softworks, който разработва платформа за онлайн обучения. През 2019 г. тя стана първата компания, придобита от глобалния гигант в сферата на онлайн обученията Coursera.

Coursera, която се оценява на над милиард долара и работи с около 190 университета по света и с гиганти като Google, поддържа обучителна платформа с над 3.6 хил. онлайн курса, които привличат 43 млн. обучаващи се. Сделката с Rhyme Softworks не е публична, но откакто е основана, Coursera за пръв път придобива друга компания.  Забележителното в случая е, че в основата на новата им услуга Coursera Labs, която ще позволи на образователни институции и компании да създават собствени практически обучителни проекти онлайн, до голяма степен ще залегне именно технологията, разработена от Rhyme. По тази причина Coursera запазва и софийския екип на стартъпа.

Това е най-красивият код, който съм писал някога, имам сантимент към него, тъй като има много елегантно решение на някои проблеми

Днес екипът се води от изпълнителния директор на Rhyme Softworks и сега вече на българския клон на Coursera Намит Ядав, а от 2018 г. Минко Гечев вече работи за Google, но е горд и щастлив от успеха на стартъпа, на който е съосновател: „Това е най-красивият код, който съм писал някога, имам сантимент към него, тъй като има много елегантно решение на някои проблеми.“

Предложението на американския програмист Намит Ядав, отправено през 2014 г. към Минко Гечев, тогава все още студент по математика и информатика във ФМИ, не е шега. Но и успехът на екипа, основал Rhyme, не идва като на шега. Българинът споделя, че в културата ни има наложена грешната представа, че да си математик или програмист е въпрос на талант и нещата стават бързо и лесно: „Много хора се отказват да преследват кариера в компютърни науки или математика само заради тази представа, която е много грешна, губим много стойност от стотици хиляди хора, които са разочаровани от това, че нещата не са толкова лесни.“

Когато Намит Ядав го намира, Минко Гечев е към края на шестмесечен стаж в Learn Capital и тъкмо се чуди какво да прави след това. Първоначално Ядав го привлича, за да си сътрудничат по разработването на уебприложение, което трябва да върви добре на мобилни устройства. „Тогава бях студент, купих си един iPad, за да мога да тествам текущото им iOS приложение и да видя дали моето работи добре. В крайна сметка разработих приложението, което се изискваше от мен, и така започнахме да работим заедно“, разказва Минко Гечев. Ядав го кани в Сан Франциско, където работят в офис на Learn Capital. Започват „да експериментират с различни идеи“. Една от тези идеи, която именно по-късно ще се превърне в Rhyme, е комбинация между идея на Робърт Хътър, тогава управляващ партньор в Learn Capital, който помага на Гечев и Ядав, и една технология, която Минко Гечев е разработил по-рано като отворен код. Става дума за система за управление на виртуални машини през браузър, без изискването на каквито и да било плъгини в браузъра – само на Java Script.

В началото този софтуер остава на заден план, като основният фокус на екипа е върху образователен проект по информатика за деца, наречен Browning Points. Използват технологията Angulаr – рамка за разработване на уебприложения с отворен код, разработена от екипа на Google, около която често се сформират общности от програмисти. Към Browning Points се присъединяват още няколко софтуерни специалисти, които да работят по проекта, а едното от момчетата в екипа паралелно бута това, което впоследствие се превръща в Rhyme. Когато виждат, че нещата с Browning Points не вървят, цялата енергия се пренасочва. Минко Гечев и Намит Ядав започват да работят вече на пълен работен ден по Rhyme в офис в Сан Франциско. Робърт Хътър също им помага, но задълженията му като рисков инвеститор не му позволяват да работи през цялото време по този проект. Наемат още няколко души – по контрол на качеството, по продажбите и, разбира се, още софтуерни инженери, основно български програмисти. Общо стават около 15 души екип, от които петима български инженери. „Смятам, че освен платформата екипът също беше привлекателен за Coursera, понеже беше от много добри специалисти с изключителни инженерни познания, които биха помогнали не само за Rhyme, а в какъвто и да е било професионален аспект“, споделя Гечев.

Екипът на Rhyme започва да преследва паралелно два различни бизнес модела. Единият е на корпоративните клиенти, които да закупят лиценз, за да ползват платформата за свои вътрешни обучения. Другата посока, за която са настоявали и инвеститорите, е да се направи еднорог, който да стане огромна социална мрежа за обучения. Гечев работи усилено в тази посока и прави няколко обучения за по 250 души. Начинът, по който те се осъществяват, дава представа за възможностите за практическо обучение, които дава платформата Rhyme. Всички обучаеми получават по една виртуална машина в браузъра си, виждат видео, което Гечев предварително е записал в същата среда, и съответно се опитват да репликират това, което той прави. „Моята работа като инструктор беше да следя дали те се справят добре. В случай че някой от тях не се справяше със заданията, които бях дал, можех да поема контрола върху виртуалната му машина в Rhyme платформата и да започнем разговор или да разменяме съобщения в чата. По този начин успях да се справя с 250 души, като изкарах по-голямата част от обучението си да гледам видеа в Netflix“, споделя Минко Гечев. Това става възможно, понеже платформата облекчава натоварването върху инструктора. Това кара Гечев да вярва, че Rhyme e изключително подходящ за подобен тип обучения.

След първоначалното тестване на Rhyme идва ред и на голямото официално откриване на платформата. Мястото е Солт Лейк сити на конференцията NG CONF, предназначена за 2.5 хил. специалисти, работещи с технологията Angulаr. Минко Гечев провежда практическа сесия там, като вместо участниците да гледат видео, той прави всичко на живо пред публиката, която се опитва да го повтори Rhyme. Цялата лекция се предава и през YouTube, така че много хора, които гледат, могат през същия този линк да получат виртуална машина и да репликират същото, което прави Гечев на сцената. Тези събития спомагат за популярзиране на Rhyme и продукът прави впечатление на представители на големи компании в сферата на ИТ, включително и на хората от Angular екипа на Google, които го канят да направи вътрешно обучение.

След успешното представяне на платформата освен двата вече набелязани бизнес модела, екипът обмисля и трети вариант – да предоставя ново съдържание с различни курсове.

Сметнахме, че не е добра идея да се съревноваваме с други платформи като Coursera

Можеше да получим някаква win-win ситуация, в която ние предоставяме на Coursera това, което можем да подобрим в платформата, и съответно те предоставят това, което имат като съдържание.“ Rhyme разполага със собствен продукт, при това привлекателен и с висока степен на техническа сложност. През пролетта на 2018 г. започват да обсъждат различни варианти на сътрудничество с Coursera. Обмислят партньорство с тяхната система, която може да предоставя ново съдържание – да интегрират виртуална машина Rhyme в техен курс, така че студентите им да могат да се упражняват в нея, докато гледат курса на Coursera.

Междувременно още преди да започне процесът на придобиване на Rhyme от страна на Coursera, Минко Гечев решава да смени позицията си и приема предложението за работа от Google. Две години преди да получи това предложение, той получава оферта и от Facebook, но отклонява предложението, защото иска да разработи Rhyme. През април 2018 г. обаче продуктът вече е разработен, при това в различни варианти. „В един момент реших, че вече съм работил достатъчно в тази област. И освен това съм създал компания, направих офис в България. Компанията се движеше много добре без мен и реших да се занимавам с нещо друго.“ През ноември 2018 г. Минко Гечев започва работа в Google.

Kато съосновател на Rhyme той все пак следи процеса по придобиването: „Mного бях развълнуван за Rhyme, исках да видя какво ще направят. Радвам се, че продуктът ще продължи да бъде използван в още по-голям мащаб.“ Същевременно смята за още един повод за радост това, че колегите му от Rhyme сега са служители на българския клон на Coursera, тъй като е добре в България да има все повече продуктови компании.  

Гечев казва, че за Rhyme не е бил фокусиран върху печалбата, а върху създаването на работеща услуга, която да позволи на повече хора да имат достъп до качествено образование. Затова се вълнува толкова и от отворения код, тъй като представлява „голяма концентрация на знания“. Докато работи по Rhyme и Browning Points, Гечев отделя много време и в разработка на проекти именно с отворен код, както и в писане на статии и книги. Екипът му в Google всъщност работи по платформа с отворен код, която се използва като основа на много продукти на компанията, но реално прави пари за нея индиректно. С отворения код те мотивират много хора да прегледат кода на Angular, който според Гечев е доста добре структуриран, и да станат по-добри специалисти. Дава им възможност и да работят с едни от най-добрите инженери в Google и да се учат от тях. „Като се замисля за това кое ми е доставяло най-голямо удоволствие, какъв искам да бъда, какво искам хората да кажат на моето погребение, то ще бъде по какъв начин съм успял да направя този „ефект на пеперудата“ – повече хора да бъдат мотивирани да подобрят това, което правят“, споделя Гечев. Той намира смисъла в непрестанния стремеж към съвършенство. Това е причината да има и афинитет към японската култура и цивилизация (има черен колан по карате, първи дан; бил е национален шампион през 2008). Харесва японския начин на мислене – непрестанното усилие за постигане на съвършеното качество. „Ние никога няма да го достигнем, но идеята е консистентно да се опитваме да го преследваме.“