Covid-19 и поколението Y
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Автор: Силвия Кьосева
За Киара Чекини *, съосновател на Future Food Network, един от ефектите на Covid-19 е, че отново сяда да пише, защото, както се случва на всички, животът я принуждава да забави малко темпото и да излезе от рутината.
Родената във Флоренция 29-годишна италианка работи с екип от дизайнери, готвачи, учени, специалисти по хранене и икономисти в своята платформа Future Food Network, за да помогне на големите компании да станат по-екологични (срещу фиксирана основна такса). През миналата година Чекини има над 100 полета до различни краища на света. Преди месец е била по работа в Токио, преди два месеца в Доминиканската република, преди три месеца в Италия и преди четири месеца в Сингапур. Постоянно е било в движение до 9 март, когато всичко за нея се променя. Останала дълго време вкъщи заради наложителната социална дистанция, тя отново обмисля трите цели, в които е насочила усилията си, за да бъде запомнена един ден. В своя дневник е записала – да допринеса за устойчива хранителна система, да уча, пътувайки, да насърчавам благосъстоянието. Защо точно тези три?
- Хранителния сектор слага на първо място заради въздействието му върху целите на ООН за устойчиво развитие. Подкрепата на този сектор и улесняването на преминаването към по-регенеративни практики е според нея едно от най-ефективните неща, които могат да се направят, за да имат положително въздействие върху смекчаването на климатичните промени и следователно върху подобряването на човешкото здраве.
- Пътуването е най-забавният начин, който открива, за да събуди любопитството й, да учи и да повишава емоционалната си интелигентност. Вярва, че различната форма на въздействие има силата да направи всеки човек по-добър.
- Благосъстоянието разглежда като способност да се създават “оптимални граници” между личностите, между работа и свободно време, между тялото и ума. Вярва, че инвестирането в подобна оптимизация е печелившата формула в стремежа човек да се чувства по-добре и съответно да създава положителна стойност за заобикалящата екосистема.
„И сега, когато всички сме останали вкъщи, спазвайки социалната дистанция, когато хранителният сектор е подложен на стрес, по-голям от всякога, а поддържането на здравия ни ум, психически и физически, изглежда почти невъзможно, си задавам въпроса как мога да съм полезна“, казва Киара Чекини . След дни на творческа парализа и чист „режим на оцеляване“ тя решава да отговори на всички свои страхове, като анализира пред FORBES Italia как промяната се отразява на поколението Y, какво вероятно ще се промени и какво е доброто в него:
ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПОСТАВЯМЕ СЕРИОЗНИ ВЪПРОСИ ЗА ГРАДСКАТА СРЕДА
Тези дни говоря с много приятели от цял свят: хората, които се наричат някак си щастливи в този трагичен момент, живеят в големи пространства извън градските центрове или живеят с повече хора. Комбинацията от двете очевидно е идеална. Малкият апартамент в центъра се оказва истинският губещ и това ще се отрази на начина, по който ще живеем в следващите 5 – 10 години. Все повече млади хора се стремяха към жилище в центъра, където животът кипи, понякога правейки компромис със заобикалящата среда или с пространството. Опитваха се да създадат уют чрез дизайнерски мебели и декорации от далечните им екзотични пътувания. Отминават времената, в които домовете се проектират така, че в тях да се прекарват няколко часа вечер, преди да лягане. Ще търсим по-големи пространства, където да прекарваме истински живота си, ще търсим лесен достъп до природата и ще се опитаме да имаме семейство и приятели много по-близо до себе си.
ЗА ПЪРВИ ПЪТ СМЕ СЕРИОЗНО ЗАГРИЖЕНИ ЗА ЖИВОТА НА НАШИТЕ РОДИТЕЛИ
За нас, така нареченото егоистично поколение, нарцистично и изключително егоцентрично, дойде време да сме по-загрижени за нашите близки и да сме отговорни към останалите. От нашите разбирания и действия в момента буквално зависят много хора, а ние не сме свикнали с това. Много от проблемите по света сме ги виждали само по социалните мрежи и телевизията. Родителите ни остаряват в система, която се бори да гарантира болнично легло за всички и да гарантира безрискови услуги на обществения транспорт. В резултат ние също променяме поведението си. Подтикваме ги да се регистрират в Zoom, да си купят Facebook Portal или просто Mac 16: в крайна сметка искаме да ги накараме да почувстват, че сме там. За първи път решаваме, че Facebook не е станал твърде стар за нас и сме в отчаяно търсене на чисти трансгенерационни връзки. От друга страна, ни се налага и ние да се адаптираме към техните разбирания за живота и комуникацията и да бъдем по-солидарни. Ние сме поколение питърпановци, което е свикнало някой да се грижи за нас и рядко обратното.
ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПОЛУЧАВАМЕ ГОЛЯМО НЕ
Нашето поколение имаше късмета да не изживее войната директно. Спомням си моите баба и дядо ми разказваха истории за намалени дажби за храна, преследване от германците на Апенините и мълчаливи нощи с надеждата да не бъдат хванати. И предполагам, че този път късметът е дошъл за нас. Останете вкъщи, скрийте се от невидимия враг на 2020 г. и спазвайте ограниченията в полза на по-голяма кауза. В безумното си ежедневие Amazon Prime не доставя стоки, които не са дефинирани като първостепенна необходимост, любимите ни ресторанти се затварят, Instacart вече няма слотове за доставка до „срок“, любимите ни събития се отменят, така както вечерите и излизанията с приятели. Нашето разглезено поколение, което се оплаква, ако чака повече от три минути за Uber, сега изпитва колосалното НЕ, което ще ни направи всички различни. Нашите родители са се редили на опашки за храна, а ние за брънч в новото модерно място. Вече няма TaskRabbit, които идват да правят това, което искаме: животът ни тласка да видим какво знаем и не можем да направим, а инстинктът ни за оцеляване ще ни тласка да бъдем все по-самостоятелни. Разбира се, прогресът е важен, но загубихме усета доколко сме зависими от външни фактори за ежедневното ни съществуване. Градинарството ще избухне, както и кулинарните изкуства и направи-си-сам: ще се научим да изграждаме всичко необходимо (дори без Amazon Prime).
ТОВА Е ПЪРВИЯТ ПЪТ, КОГАТО START-UP НЕ Е ТОЛКОВА COOL
В елитните университети ни научиха да бъдем безупречни в анализирането на данни, да бъдем креативни, да генерираме уникални идеи, да се заравяме в информация. В момента да имате стартъп означава да съберете пари по време на рецесия, да уволните хора, да намалите заплатата си. Къде са славата, смелостта и социалното признание да бъдеш предприемач? Със сигурност е все още там, но става все по-трудно да се види в тези мрачни времена. За съжаление, както при всяка рецесия, рискът от неблагоприятни условия ще се увеличи и за нашето поколение и в близко бъдеще по-стабилните работни места ще станат по-популярни в ущърб на бизнес инициативата. Сега сме в ситуация, за която няма онлайн урок в интернет. Положителната новина е може би, че предприемачът след пандемията ще бъде по-мотивиран, ще бъде човек с още по-силен тласък към социалното благополучие и с по-ясна визия за реалните проблеми, върху които да съсредоточи енергията си.
За първи път осъзнаваме, че няма толкова ясни идеи. Доналд Тръмп, Матео Салвини, Борис Джонсън преминаха от „всичко е наред“ до внезапно осъзнаване, че са в пандемия, в която бизнесът е не само невъзможен, но и немислим. Бях на 14, когато беше създадена Конституцията на ЕС, и сега цялата европейска мрежа за подкрепа изглежда под въпрос за Италия. В безпрецедентна ситуация, в която някои от нашите лидери са ясно объркани, ние, младите хора, разбираме, че всички сме хора – те също! – и че политиката е може би по-близка, отколкото сме мислили. Това ще доведе нашето поколение да се включи по-активно политически, до стесняване на пропастта между нашите умения, и това, което ни трябва, за да бъдем лидери.
ЗА ПЪРВИ ПЪТ НЯМАМЕ РЕФЕРЕНТНА ТОЧКА
Какво би направил предприемачът на мечтите ми? Какво биха направили моите герои? Какво биха направили моите родители и баби и дядовци? Реалността е такава, каквато никой не знае. Най-малко ние, които мислехме, че каквото не знаем, ще го прочетем онлайн. За нас, поколението на 25 – 30- годишните, в което университетът следва гимназия, а след това CV, се формира по звука на признати компании или затворени инвестиционни кръгове, това вероятно е първият път. Най-полезната интуиция, която имах във всичко това, е, че нищо (или почти нищо) не се случва за първи път в света. Страхуваш ли се да не получиш заплата през следващия месец? Аз също, заедно с милиони други предприемачи, служители, хора на свободна практика. Страхувате ли се от смъртта? Аз същото и това се случи в един момент на всички, които живеят на тази планета. Страхувате ли се, че светът никога повече няма да бъде същият? Съгласна съм, че нищо няма да е същото и светът е пълен с хора, които да говорят за това.
Глобалната криза, причинена от COVID-19, разтърси бизнеса. Предстои тежка икономическа рецесия. Компаниите трябва бързо да се адаптират към новите условия, за да оцелеят и да се развиват. Някои няма да успеят. Кризата обаче ще създаде и нови възможности и ще роди нови бизнес модели и герои. Ние, екипът на FORBES България, ще помагаме на предприемачите и бизнесите да се адаптират бързо към новите условия, като предоставяме висококачествена бизнес информация. Ако смятате, че можете да сте полезни с ваши информации, истории, мнения и коментари, моля, пишете ни на editors[at]forbesbulgaria.com. Готови сме да публикуваме ваши текстове или части от тях.
ТЕМАТА ЗА COVID-19 СЛЕДЕТЕ В НАШАТА СПЕЦИАЛНА РУБРИКА БИЗНЕС И КОРОНАВИРУС
