8 плана за справяне с кризата в Европа

Никой вече не крие илюзии, че случващото се с коронавируса няма да засегне икономиката. На дневен ред седи въпроса как да се минимизират последиците от коварната зараза и как икономиката да тръгне на бързи обороти след справяне с COVID-19. Към днешна дата най-болезнена се очертава кризата в Европа и държавите-членки на Европейския съюз трябва бързо да реагират.

Очаква се утре министрите на финансите на ЕС да проведат видеоконференция, на която да се вземе решение какви мерки да се предприемат в помощ на икономиката на Евросъюза. Според Bloomberg лидерите на ЕС ще предложат пакет от мерки на стойност над половин трилион евро и се очаква да го приемат до края на седмицата.

Изданието посочва, че има осем вероятни плана за действие.

Фондът за спасяване

На 24 март финансовите министри на ЕС постигнаха „широк консенсус“ относно използването на спасителния фонд на Еврозоната, който предлага кредитни линии на стойност до 2% от продукцията на всички членове на валутния съюз. Тази сума може да бъде надхвърлена при влошаване на обстоятелствата. Наличието на такива средства би трябвало да намали разходите по заемане на страните членки и ако заемите са необходими, ще бъдат на разположение в кратки срокове.

Използването на средствата от Европейския механизъм за стабилност, който е в размер на 410 млрд. евро, също би могло да помогне на Европейската централна банка да изкупи огромни суми на държавни облигации чрез програмата си за „Открити парични транзакции“.

Основният момент са условията, приложени към тези кредитни линии, но с времето те стават все по лесни за покриване – сега държавите просто ще трябва да покажат, че парите ще бъдат използвани за справяне с въздействието от вируса. Докато повечето страни споделят едно и също мнение, страни като Австрия и Холандия твърдят, че в средносрочен план трябва да се включат някои условия за фискалното здраве на страните.

Испания и Италия призоваха всички държави да кандидатстват за кредитна линия, за да намалят предполагаемата стигма за търсене на финансова помощ. Най-вероятният сценарий обаче е само тези, които имат реална нужда, да го направят, посочват от Bloomberg.

Публичната инвестиционна банка

Сред най-малко спорните плаващи предложения е създаването на общоевропейски гаранционен фонд, който да се управлява от Европейската инвестиционна банка. Фондът ще се стреми да гарантира, че здравите компании ще имат необходимата ликвидност, за да се справят с бързо развиващата се криза.

Фондът ще има 25 милиарда евро, събрани пропорционално от държавите-членки на ЕС, така че най-големите икономики като Германия ще допринесат с повече средства. Според френски меморандум, разпространен до дипломати от ЕС, такъв фонд може да мобилизира над 200 милиарда евро. Франция също така иска държавите-членки да финансират увеличение на капитала за ЕИБ – вече най-голямата многостранна финансова институция в света.

Използването на ЕИБ има широка подкрепа сред правителствата и се очаква да бъде подкрепено от министрите, въпреки че тепърва ще се определят окончателните суми.

Програмата за безработица

Европейската комисия предложи програма със заем до 100 милиарда евро за държави, изправени пред нарастваща безработица заради карантината. Според плана, известен като SURE, правителствата на ЕС ще могат да поискат финансова помощ, ако публичните разходи внезапно се увеличат от 1 февруари 2020 г. поради приемането на национални мерки, пряко свързани със съкращаването на работните схеми заради коронавируса.

Планът ще позволи на ЕС да събере пари на международните пазари, подкрепени от гаранции от държавите-членки. Bloomberg посочва, че тази точка събира широка подкрепа.

Фондът за спасяване, отново

Служителите на ЕС също разглеждат допълнителна програма за кредитиране, финансирана от спасителния фонд. Инструментът финансира спешни разходи при природни бедствия, включително пандемии и може да се използва паралелно с кредитните линии. Заемите ще бъдат достъпни за период от 12 месеца, въпреки че могат да се използват само за финансиране на спешни действия.

Общият размер на наличните средства ще бъде 80 млрд. евро, а заемите ще са до пет години, в сравнение с този на кредитните линии, които ще са до 10 години. От  Bloomberg посочват, че е малко вероятно този инструмент да бъде приет.

Съвместни облигации

Единадесет държави от Еврозоната настояват за издаване на съвместен дълг за финансиране на усилията за възстановяване. Такъв инструмент би облекчил натиска върху силно задлъжнели страни като Италия и в по-малка степен Испания и Франция, и би намалил риска от обратни реакции при инвеститорите в облигации.

Държави като Германия и Холандия отдавна са против идеята за съвместни облигации. Те твърдят, че това не би решило проблема и са предпазливи, че могат да се окажат „спонсори“ на по-бедния юг.

Макар и политически разделени, тези обединени дългови ценни книжа биха могли да помогнат за преодоляване на едно от най-големите препятствия пред ЕС: как да стимулираме повече финансова интеграция и споделяне на риска на целия континент. Директорът на Европейският механизъм за стабилност Клаус Реглинг предупреди, че създаването на нова институция за издаване на съвместен дълг може да отнеме до три години, така че би било по-добре да се използва съществуваща институция като Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка или самия спасителен фонд.

На този етап е малко вероятно министрите на финансите да постигнат споразумение за този план, посочват от Bloomberg.

Френският план

В опит да преодолее пропастта, създадена от пандемията, Франция предлага фонд за временно възстановяване на икономиката. Предложението ще включва „съвместната емисия на дългови инструменти, за да направи съвместна цената на кризата“.

Фондът ще съществува от пет до 10 години, ще се управлява от Европейската комисия и ще финансира програми, предназначени да подпомагат икономиката. 

При този план има много въпросителни, казват от Bloomberg и посочват, че тепърва предстои да се обсъди колко пари биха били замесени и кой би ги получил.

Холандският план

След като излязоха с критики заради липсата на солидарност към най-тежко засегнатите страни, холандците измислиха спешен европейски фонд за 20 милиарда евро.

Фондът вероятно ще бъде използван само за спешна помощ за справяне с пандемията, а не за други по-широки икономически мерки и ще бъде финансиран чрез двустранни вноски от държавите-членки.

Въпреки че планът ще включва директни дарения, а не заеми, той е малък в сравнение с това, което се изисква за възстановяване на европейската икономика, така че е малко вероятно той да задоволи призивите от Юга за солидарност, подчертават от Bloomberg.

Бюджетният план на ЕС

Дългосрочният бюджет на ЕС ще бъде част от икономическия отговор срещу епидемията. Бюджетът е основният инструмент за преки фискални трансфери от по-богати към по-бедни държави-членки. Но с таван около 1% от БВП на ЕС за седемгодишния си период и насочването на по-голямата част от средствата към земеделските производители и инфраструктурни проекти, той няма силата да се бори с рецесията.

Настоящият бюджет приключва тази година, а останалите средства, които биха могли да бъдат използвани като гаранции за емитиране на нов дълг, са ограничени, казват служители. Но следващият седемгодишен план, който трябва да бъде договорен през следващите месеци, ще се съсредоточи до голяма степен върху подпомагането на блока да се възстанови от тази криза.

Според запознати с плана председателят на Европейския съвет Шарл Мишел вече е представил идеята за специален, разширен бюджет за следващите една или две години. Планът му е да се увеличат разходите на ЕС, но да се ограничи времето, за да стане по-благоприятен за Северните страни.