Бизнесът негодува срещу мярката 60/40
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Схемата 60/40 на правителството за справяне с последиците от епидемията от Covid-19 към момента е единствената стартирала мярка, която трябваше да подпомогне работодатели (като намали разхода им) и работниците (като запази доходите им) в първите дни след кризата. В първоначалния си вариант тя на практика не работеше за бизнеса и работниците. След натиск от работодателските организации мярката беше разширена, но остана доста спорна и дискусионна.
Днес се очаква промените в схемата да бъдат обсъдени на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Още преди заседанието работодателските организации посочиха, че дебатът е закъснял. „Мярката 60/40 законодателно е регламентирана по начин, който съществено затруднява непосредствените цели, които си поставя, а именно – запазване на заетостта“, се казва позиция на Българската стопанска камара (БСК). „За наше съжаление, месец след въвеждане на извънредното положение и противоепидемичните мерки до бизнеса все още не е достигнал никакъв финансов ресурс“, допълват от работодателската организация.
Припомняме, че още преди приемането на Закона за извънредното положение (ЗМДВИП), БСК възрази срещу задължението на работодателя да дължи пълния размер на възнаграждение на работници и служители, които не работят. Нормативното решение, при работа на непълно време да се получава възнаграждение за пълно работно време, намираме за неефективно и, освен всичко останало – като напълно лишено от всякаква икономическа логика и стимул за работодателя да се възползва от него.
Внасянето на проект за изменение в Народното събрание беше оценено като шанс от страна на работодателските организации за изправяне на констатираните недостатъци в мярката 60/40, а именно:
на работници и служители, които не работят, да не се дължи възнаграждение, а обезщетение, доколкото съгласно чл.48, ал. 5 на Конституцията е записано, че работниците и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа (а не за неизвършената такава). Не ни е известно и да са извършени промени в Кодекса за социално осигуряване, допускащи от фонд „Безработица“ да се изплащат „компенсации“ на работодатели, а не „обезщетения“ на осигурените лица.
да не се създават предпоставки за дискриминация между работници, които работят, и такива, които не работят, чрез изплащане на цялото трудово възнаграждение и на двете групи работници.
„Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) отправи свои предложения за законодателни промени, чрез които да се намери разумен изход от създалата се ситуация. За съжаление, предложенията не бяха обсъдени и възприети от народните представители“, посочват от организацията.
В контекста на всичко това, на днешното заседание на НСТС БСК ще настоява за корекция в част от предложените за промяна текстовете за мярката 60/40. Една от важните забележки на БСК е по отношение задължението за запазване на заетостта от страна на работодатели, възползвали се от мярката „60/40“. Според БСК, това задължение следва да се отнася единствено до работници и служители, за които е получена компенсация. „Няма никакви основания изкуствено да се ограничава възможността на работодателя за реорганизация на дейността си и възобновяване на нормален капацитет на работа чрез налагане на ограничения за прекратяване на трудовите правоотношения с работници, независимо от основанието, за които не е поискал и не е получил компенсации“, се казва в позицията на БСК.
