Три сценария за макроикономическите последствия в България от COVID-19

Мирослав Майер Редактор във Forbes

Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили

Свободното движение на гражданите и рестрикциите за редица бизнеси във връзка с извънредно положение заради коронавируса ще останат в сила поне още месец. Това със сигурност ще отрази на българската икономика. До каква степен обаче е все още рано да се каже, но Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките изготви три сценария за макроикономическите последствия у нас. Експресният анализ е разработен на базата на информацията за разпространението на заразата и предприетите правителствени мерки, валидни към 12 април т.г., като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и съществени промени.

Оптималните мерки за борбата с COVID-19 са свързани със съзнателно ограничаване на икономическата активност и намаляване на броя на заразените. Проблемът с този подход е, че се отлага във времето постигането на обществен имунитет, но в зависимост от развитието на епидемията може да се мисли за циклично налагане или отмяна на ограниченията. Според учените за трайно справяне с инфекцията ще са необходими между 6 и 12 месеца, като този период може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение, доколкото откриването на ваксина се очаква да отнеме поне една година, коментират от БАН.

Първи сценарий

При него се допуска, че пикът на COVID-19 у нас настъпва в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално. Вероятността той да се сбъдне е 20 процента, като прогнозата е за спад на БВП от 2,4 процента и за леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон – предвижда се спад до 20 на сто.

Пазарът на труда ще изпита умерено негативен шок, а безработицата нараства до 6,9 на сто. Вместо балансиран бюджет ще има дефицит от 1,5 на сто спрямо БВП, като той ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2,5 млрд. лв. Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива, а правителственият дълг се увеличава до 21,7 процента от БВП.

Втори сценарий

Той предвижда пик в края на юни – средата на юли, с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Вероятността той да се случи е 60 процента. Прогнозата на икономистите е за спад на БВП с 4,3 на сто и за ускоряване на инфлацията до 4,2 на сто на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро, главно заради намален износ с 4,6 на сто и спад на туристическия сезон с около 50 на сто.

Пазарът на труда ще изпита негативен шок, като безработицата ще се удвои спрямо 2019 г. и ще достигне 10 процента от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с 9 процента, докато разходите остават в рамките на планираните със Закона за държавния бюджет. Ще има обаче пренасочване към здравеопазването и социалното подпомагане за сметка на капиталови разходи. Бюджетният дефицит достига 2,5 процента спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3,8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро, а правителственият дълг се увеличава до 23 процента от БВП, според втория сценарий.

Трети сценарий

При него се допуска пик на заболяването в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Вероятността той да се сбъдне е 20 на сто, а спадът на БВП в реално изражение ще е с 5,7 на сто. Инфлацията се ускорява до 5,2 на сто на средногодишна база, като причините ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро, основно заради проваления летен туристически сезон – спад между 50 и 70 процента.

Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 000 или 12 процента от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10 процента, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса, ще се увеличават с 5,5 процента спрямо планираните преди актуализацията. Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите – ще намалеят за сметка на текущите. Бюджетният дефицит ще достига 5 процента спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг се увеличава до 26,5 процента от БВП.

Освен трите сценария, експресният анализ оценява и предприетите досега мерки спрямо тяхната бързина, дълбочина и обхват на приложение.

Според икономистите на БАН актуализацията на бюджета, както и другите мерки във финансовата сфера са взети навреме. Макар обявените икономически пакети в някои от водещите страни да са 10 и повече на сто от БВП, в България фискалните мерки са около 2 на сто, което напълно отговаря на възможностите на страната ни и със сигурност ще търпят промени в хода на кризата, подчертават от института. И не изключват и вероятността от нова актуализация на бюджета, в случай, че се реализира вторият или третият сценарий.

Положителна е и оценката на решението да се увеличи максималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 млрд. лв., въпреки че е малко вероятно бюджетният дефицит да достигне такива размери и поетият дълг да се изхарчи. Адекватни са и мерките, предприети от страна на БНБ, предвид ограниченията на паричния съвет, като при задълбочаване на кризата може да се мисли и за промяна в минималните задължителни резерви, е мнението на икономистите от БАН.

Що се отнася до обхвата на предприетите мерки, отлагането на плащането на корпоративни данъци се възприема като широко и универсално средство, защото се прилага спрямо целия бизнес сектор. В същото време има и такива, насочени към определени уязвими рискове групи, с приблизителен обхват – например, патронажна грижа с доставка на храна и лекарства за самотни възрастни и за хора с увреждания, хранителни пакети за социалнослаби, еднократните помощи за самотните майки и други.

По отношение на мярката 60:40 в подкрепа на заетостта, икономистите смятат, че държавата може да е по-смела и категорична, като поеме сама 60 процента от заплатите, без да изисква участие и от бизнеса за запазване на доходите на работниците.