Виртуално обучение
Следя информационните технологии, телекомуникациите и стартиращите компании.
Как български университети за дни успяха да вкарат хиляди студенти в режим на електронно обучение
В ранния следобед на 16 март системата за електронно обучение на Нов български университет започва да се задъхва. Платформата, която обикновено се използва от между 2 и 3 хил. студенти на университета, изведнъж отчита два пъти по-голяма посещаемост (по около 5 хил. души на ден). Резултатът е, че за кратки периоди от време системата спира да работи.
Няколко дни преди това правителството е обявило извънредно положение и забрана за посещаване на обществени места, включително и университети. Изпълнителният директор на НБУ Георги Текев трябва да реши дали занятията в университета се прекратяват, или ще продължат под друга форма.
Текев избира варианта целият университет да мине към електронна форма на обучение. Всички занятия започват да се провеждат в платформата Moodle, която е персонализирана за нуждите на НБУ. Въпреки организационните и някои технически проблеми още на втория ден Moodle НБУ успява да поеме трафика на всичките 5000 потребители, които я посещават.
НБУ е един от примерите за бизнес, който успява светкавично да реши проблема с извънредните мерки заради коронавируса. Частният университет използва платформи за електронно обучение от 2003 г., но това е първият случай, в който цялата образователна дейност се пренася онлайн в такъв мащаб.
За нас прекратяването на обучението за дълъг период от време не е алтернатива, тъй като сме много прецизни в изпълнението на ангажиментите си към нашите студенти
Въпреки че електронното обучение не може да замести в пълна степен богатия университетски живот, който предлага НБУ, ние предпочетохме да продължим семестъра по този начин, за да могат нашите студенти да получат необходимите знания и умения в уговорения срок, а и да бъдем в тяхна подкрепа в тази ситуация.”
От 2008 г. НБУ разчита само на Moodle за електронно обучение. Тя е с отворен код и използването ú е безплатно. Университетът плаща само за някои инструменти, които са интегрирани в Moodle НБУ: например софтуера за антиплагиаризъм PlagScan.
Но НБУ не разчита само на Moodle. „Дадохме възможност всеки преподавател да избере най-удобния за себе си и студентите вариант – казва Текев. – Знам, че ползват Viber, Facebook, Zoom и множество други платформи за виртуална класна стая, уебинар и чат.
С две думи – отваряме виртуално вратите си за всички, които искат да се образоват и развиват.
И докато Текев очаква, че в пиковите периоди натоварването на Moodle НБУ може да стигне 8 хил. души на ден, други учебни заведения трябва да се справят с много повече потребители.
Вземете за пример Университета за национално и световно стопанство. Още ден преди официалното обявяване на извънредно положение ректорският съвет на УНСС знае, че трябва да направи нещо по въпроса. Университетът разполага със система за електронно обучение, но не е ясно дали тя ще може да издържи трафика, генериран от близо 20 хил. студенти.
УНСС залага на Microsoft Teams – софтуер за колаборация, който се използва за отдалечена работа в екип. Той дава възможност за видеоразговори, чат, споделяне на екрани и други функции, което го прави удобен и за електронно обучение.
Всеки студент или преподавател може да използва университетския си имейл адрес за достъп до платформата. В календара потребителят може да види кога има занятия и да се присъедини към тях в реално време. Има и други функционалности, като например отдалечен достъп до чужд компютър.
Световният пазар за електронно обучение се оценява на 190 млрд. долара от Global Market Insights
За да заработи Microsoft Teams за всички студенти на УНСС, служители на университета работят през целия уикенд след обявяването на извънредното положение. В понеделник системата е готова за експлоатация. Въвеждат се дори телефон и имейл адрес за техническа поддръжка на потребителите. Всичко това УНСС прави със собствен ресурс – основно с помощта на катедра „Информационни технологии и комуникации“ и дирекция „Информационни технологии“.
„Доколкото може да се съди по отзивите на студентите, опитите са успешни – казва доц. д-р Мартин Осиковски от катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС. – Смятаме, че това далеч надхвърля възможностите на традиционните форми на дистанционно, или „неприсъствено“, обучение. Затова избягваме морално остарялата терминология и предпочитаме да говорим не за дистанционно, а за облачно обучение.“
В България повечето университети имат някаква форма на електронно обучение. Неприсъствено обучение се предлага и от частните образователни центрове като Софтуерен университет.
Световният пазар за електронно обучение се оценява на 190 млрд. долара от Global Market Insights. Очаква се оборотът на този пазар да надхвърли 300 млрд. долара до 2025 г.
Електронното обучение намира приложение и в корпоративната сфера. То спестява разходи и дава възможност на потребителите да избират кога и по какъв начин да получат достъп до учебното съдържание.
Основният потребител обаче са университетите. Принудителното преминаване към електронно обучение на българските университети може да се окаже крачка към по-голяма трансформация на образованието в България. „Хоризонтите, които се разкриват от тук нататък, са практически неограничени като възможности за работа с образователни продукти – казва Мартин Осиковски. – Усещането е, че се случва нещо много обнадеждаващо – и посвоему даже красиво.“
