Първи сигнали за забавяне на потреблението
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Потребителските цени в страната са намалели през март с 0,6% спрямо февруари, т.е. дефлация, нещо, което не се случвало от септември миналата година. Данните на Националния статистически институт (НСИ) идват в момент на извънредно положение, но въпреки това не обхващат цял месец на карантината, която беше наложена на 13 март. Поради тази причина не може ясно и категорично да се каже, че има спад на потреблението. Но дефлацията сама по себе си не е добре за икономиката. Инфлацията е показател за растеж, докато дефлацията говори за свиване на търсенето, което кара компаниите да задържат увеличението на цените, вследствие на което се смаляват печалбите и инвестициите. Това води до намаляване на доходите като цяло.
Казаното до тук в литературата се описва като дефлационна спирала, което със сигурност засега не е на дневен ред, тъй като говорим за спад на потребителските цени за един месец. Ако погледнем статистиката на НСИ ще видим че за първите три месеца на годината имаме инфлация от 0.4%, а годишната инфлация за март 2020 г. спрямо март 2019 г. е цели 3%, което даже е над здравословните нива.
Тъй че рано е още за притеснения, но първите сигнали вече са факт и се наблюдава спад на цените на някои стоки и услуги, които традиционно бележат ръст. Такива са облеклото и обувките, които през март поевтиняват с 1.5 на сто спрямо февруари. Също така сериозно намаление с 4.1% се наблюдава при развлеченията и културата, които традиционно са в положителни стойности. Цените на жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома падат с 0.5 на сто.
През март са поскъпнали храните (0.1%), здравеопазването (0.1%) и забележете ресторанти и хотели (0.3%). Последното е още едно доказателство, че днешните данни на НСИ не дават ясна картина на последствията от COVID-19 върху потреблението. Както е известно именно хотелите и заведенията са сред най-засегнатите от извънредното положение и противоепидемичните мерки.
Цените в малка потребителска кошница (100-те социалнополезни и жизненонеобходими стоки и услуги, необходими на най-бедните 20% от домакинствата) за месец са без промяна, а от началото на годината има ръст от 1,9%
Цените в малката кошница за един месец са се променили по следния начин:
- хранителни продукти – намаление с 0.1%;
- нехранителни стоки – увеличение с 0.1%;
- услуги – увеличение с 0.1%.
Данните все още не са красноречиви, но са сигнал за възможни сътресения в икономиката. Да не забравяме, че имено крайното потребление е основен двигател на растежа на БВП на страната ни с принос от 77,1%.
