БНБ може да получи суапова линия за милиарди евро
Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Българска народна банка (БНБ) е изпратила молба към Европейската централна банка (ЕЦБ) за одобрение на суапова линия, съобщи финансовият министър Владислав Горанов.
„България очаква положително развитие като държава, потенциален член на ERM II,” каза Горанов и допълни, че страната ни би могла да получи това, което вече е станало факт за Дания и Хърватска, а именно – одобряване на суапови линии между централните банки на тези две държави, които са извън еврозоната и ЕЦБ.
„Суаповата сделка помага на държавите, които са с плаващ валутен курс или с валутен борд, до определен обем, за който има специална формула, като БНБ да може да предоставя, без това да утежнява резервите й и покритието на лева, български левове на ЕЦБ, срещу което по фиксиран курс да получава евро до размера на одобрената суапова линия,” разяси финансовият министър. Според него се очаква да бъде одобрена линия за няколко милиарда евро.
Това одобрение може да стане с присъединяването ни към ERM II или преди това, стига страната ни да успее да заяви достатъчно сериозните си намерения за присъединяването. Според Горанов това е голяма подкрепа и гаранция за допълнителна стабилност на валутния борд, който макар да е обезпечен със 150 %, си остава един механизъм на фиксиран курс и в ситуация на криза трябва да бъде максимално защитен и укрепен.
Очакванията са до края на тази седмица страната ни да подаде документите за влизане в ERM II.
Какво представляват линиите за валутен суап?
Линия за валутен суап е споразумение между две централни банки за обмяна на валута. Чрез нея дадена централна банка може да получи ликвидност в чуждестранна валута от централната банка, която я емитира – обикновено защото е необходимо да се предостави съответната валута на местни търговски банки, обясняват от Европейската централна банка. Например суап линията със Системата на Федералния резерв дава възможност на ЕЦБ и на всички национални централни банки от еврозоната да получават щатски долари от Федералния резерв в замяна на сума в същия размер в евро, която му се предоставя. Тези споразумения са част от набора от инструменти на централните банки по паричната политика, използвани от десетилетия.
Как функционират суап лините?
При нормални обстоятелства, в случай че дадена банка от еврозоната се нуждае от щатски долари, например за да предостави кредит в тази валута на клиент, банката се обръща към пазара. Но ако разходите за финансиране в щатски долари са твърде високи или ако има нарушения на пазара, банката може да се обърне към съответната национална централна банка. В този конкретен случай ЕЦБ може да получи долари благодарение на валутното споразумение с Федералния резерв.
Понастоящем ЕЦБ провежда ежеседмични търгове, на които банките от еврозоната могат да заявят определено количество долари за заемане при предварително определен лихвен процент. В замяна на доларите те трябва да предоставят на ЕЦБ висококачествено обезпечение, чиято стойност се определя от текущите пазарни цени („оценка по пазарна стойност“) минус съответно намаление (наричано „дисконтиране“). Много от тези валутни споразумения основно служат за защитна мрежа и никога не са били задействани.
В съответствие с основната си политика за осигуряване на високо равнище на оперативна готовност, ЕЦБ редовно прави проверка на своите инструменти по паричната политика, за да гарантира, че те могат лесно и сигурно да бъдат задействани при необходимост.
Защо са необходими суап линии?
Въпреки че суап линиите първоначално бяха използвани от централните банки за финансиране на определени интервенции на пазара, през последните години те се превърнаха във важен инструмент, чрез който се запазва финансовата стабилност и не се допуска напреженията на пазара да засегнат реалната икономика. Суап споразуменията, въведени от ЕЦБ от 2007 г. насам, например са насочени към предоставяне на ликвидност в чуждестранна валута на местните банки. Когато ситуацията на пазарите за финансиране в дадена валута се влоши, за банките извън тази валутна зона става трудно да финансират активите, свързани с тази валута, тъй като нямат пряк достъп до чуждестранната централна банка, която емитира валутата. Ако обаче централната банка в съответната държава има суап линия с чуждестранната централна банка, тя може да предостави на банките в държавата необходимата ликвидност в чуждестранната валута, без да използва валутните си резерви.
Например по време на финансовата криза, след фалита на Леман Брадърс през септември 2008 г., ликвидността на пазарите за финансиране се изчерпа поради изключителното нежелание за поемане на риск. При тези обстоятелства за банките от еврозоната стана трудно да получават щатски долари, за да финансират деноминираните си в щатски долари активи.
С цел да се избегнат нарушения на функционирането на пазарите (например в случай че банките трябва бързо да продават активи и по този начин се предизвика драстично изменение на цените) ЕЦБ и Федералният резерв въведоха валутна суап линия, която дава възможност на ЕЦБ/Евросистемата да предоставят щатски долари на банките от еврозоната.
