Цената на кризата
За да не се стигне до верижна задлъжнялост и фалити, както и за да се поддържа добра скорост на стопанския оборот, което ще доведе до по-бързо възстановяване на икономиката и доходите, всички трябва да направим компромис със своите заплати, приходи, марж и печалба. Колкото повече компании работят, дори и с минимална печалба, и колкото повече заети лица има в тях, дори и на по-ниски заплати, толкова по-бързо ще се възстановим от кризата и ще се върнем към резонните маржове, печалби и доходи.
Основните пера на разходите във всеки един бизнес са: заплати; суровини, вложени в производство; покупна стойност на продадени стоки; разходи за услуги, свързани с дейността; енергия и горива; разходи за лихви по кредити. Плащанията за погасяване на главниците по кредитите не са разход, но отнемат паричен ресурс на компаниите, за да функционират стабилно в условия на криза. С тези елементи на разходите за едни, които са приходи за други, всички трябва да направим компромис и заедно да платим цената за по-бързото възстановяване от кризата.
Цената на кризата за управители, мениджъри, работници и служители
Разходът за заплати е едно от най-големите и критични пера за баланса между приходите и разходите в предприятията. Фактът, че по време на криза предприятията по цял свят бързат да освободят част от персонала си, само доказва това твърдение.
В този смисъл, по време на кризата управители, мениджъри, работници и служители трябва да имат нагласата да работят на по-ниски възнаграждения, но да останат на работа – както за да не губят тренинг и да повишават квалификацията си, така и за да помогнат на компанията си да излезе по-бързо от кризата, което ще им донесе по-скоро по-високи доходи.
По време на криза мениджърите и работниците трябва да имат нагласата да работят на по-ниски възнаграждения, но да останат на работа – както за да не губят тренинг и да повишават квалификацията си, така и за да помогнат на компанията си да излезе по-бързо от кризата, което ще им донесе по-скоро по-високи доходи.
В противен случай те ще останат безработни за известно време, в което ще загубят трудови навици и квалификация, а когато се върнат на работа – ще се върнат на значително по-ниска заплата и тепърва ще започват да навлизат в работен ритъм и да повишават своята квалификация, за да станат отново ефективни. Това е по-бавният път за възстановяването на техните доходи, отколкото предходната хипотеза.
Намаляването на заплатите по време на криза не означава автоматично по-нисък стандарт на живот, защото в същото време цените на всички продукти и услуги също спадат.
Намаляването на заплатите по време на криза не означава автоматично по-нисък стандарт на живот, защото в същото време цените на всички продукти и услуги също спадат. Вероятно стандартът на живот ще се намали, но по-добре по-нисък стандарт, отколкото още по-нисък стандарт, когато останеш без работа.
Ако някой работник или служител предпочете да отиде на борсата, трябва да знае, че обезщетението за безработица е в размер на 60% от осигурителния доход и се получава за период от 4 до 12 месеца, в зависимост от натрупания осигурителен стаж и основанието за прекратяване на трудовия договор.
С намаляване разхода за заплати по време на криза, всяко предприятие ще може да си позволи да продава своите стоки, продукти и особено услуги на по-ниска цена.
С намаляване разхода за заплати, всяко предприятие ще може да си позволи да продава своите стоки, продукти и особено услуги на по-ниска цена, която да бъде адекватна на кризисната ситуация и търговския оборот да върви с възможно по-голяма скорост. (текстът продължава на следващата страница)