По пътя на преприемачеството с „Карол Знание“

Златина Георгиева редактор във Forbes

Oтговарям за секторите образование, шоубизнес, търговия.

Изпълнителният директор на фондация „Карол Знание“ Милена Петкова води младите български учени по пътя на предприемачеството, като им разкрива нови възможности и перспективи

Винаги давам пример с нашето пространство – ако погледнете в едната посока, виждате Семинарията, духовна обител; в другата посока е Химическият факултет, академична среда, а натам – градът, ситито, задръствания. А има и едно място, от което се вижда всичко – с този пример изпълнителният директор на фондация „Карол Знание“ Милена Петкова показва колко са важни посоката, в която гледаш, и крачката за смяна на перспективата, която си готов да направиш. Петкова отговаря за обученията във фондацията, като се шегува, че до скоро е имала най-хубавата позиция на света – „Мениджър Знание“, тъй като е събирала и развивала знанието на всички проекти и обучения във фирмата от 2013 г. насам, когато започва работа в „Карол“.

Още преди 2018 г., когато е създадена фондация „Карол Знание“, във финансова група „Карол“ се организират и провеждат поредица обучения, с които екипът се стреми да отговори на нуждите на различни групи от хора – най-вече тези, до които рядко се достига или чиито интереси са по-специфични и не се вписват в стандартните семинари по предприемачество. Например „Карол“ организира обучения по финансова грамотност за хора на изкуството и предприемачески тренинги за учени. „Правейки всички тези неща, ние стигахме до различни аудитории, дефинирахме различни проблеми, което ни насочваше към следващите стъпки.

Винаги сме искали да правим нещо, което да дава реална добавена стойност

Един от ключовите им проекти е стипендията за докторанти, която „Карол“ връчва вече осем години – първоначално от името на финансовата група, а след създаването на фондацията – от нейно име. Всяка година докторанти в различни научни области кандидатстват в конкурс за получаване на стипендия за докторската си степен. Петкова казва, че този проект година след година ги среща с вдъхновяващи млади хора със значими и стойностни проекти с потенциал да променят света. Именно в този потенциал решават да инвестират и да видят как научните проекти могат да бъдат продължени и приложени в действие. И защо това често не се случва.

През 2015 г. стипендиант в програмата е Деница Згурева, тогава докторант в Техническия университет, която разработва проект за ТЕЦ с нулеви емисии и безотпадна технология за производство на енергия. Екипът на „Карол“ очаква, че след блестящата защита дипломната работа ще има продължение, но това не се случва.

Още няколко подобни примера дават основание на екипа на конкурса да се запита какъв е пътят на докторантите след защита на докторската им теза и какво се случва с научните им трудове.

Видяхме, че няма установени кариерни пътища, няма механизъм, който дава възможност една тема, колкото и интересна и значима да е тя, да бъде продължена нататък.

След защитата докторската теза става поредната прекрасна папка на полицата. Какво се случва с тези теми и защо всъщност правим една наука, която свършва с докторантура?“

Петкова и екипът ѝ правят задълбочено проучване на какво се дължи тази пропаст, която се оформя между науката и приложението ѝ в реалността. Установяват, че от една страна, научният труд не е научен продукт или технология, която може да бъде купена от бизнеса. За да се направи тази следваща крачка, технологията трябва да бъде разработена в инсталация или прототип, които да се тестват, да бъдат патентовани и след това купени от бизнеса. От друга страна, в България няма постдок програми (следващ етап след докторантурата), ето защо младите учени, които искат да продължат развитието си, се насочват към подобни програми в университети навън.

От анкета, която „Карол“ прави сред учените в стипендиантския конкурс, става ясно още, че сътрудничествата между българските учени и бизнеса са незначителен процент спрямо тези на европейските им колеги, а голяма част от учените не знаят какво е спин-оф или стартъп компания. Положителното е, че повече от половината искат да превърнат идеята си в бизнес, но пък нямат необходимата информация как да го направят.

Така очертаните рамки на проблема показват ясно на екипа къде трябва да фокусира подкрепата си за младите учени и как да структурира обучението си за тях.

Опитахме се всичко, което определихме като дефицит, което учените не знаят и не могат, да го включим в програмата. Тя е авторска и без аналог

Обучението е създадено за учени. Има много предприемачески обучения, но в нито едно от тях ученият не би припознал полза за себе си. Той не разбира, че това е важно за него“, обяснява Петкова.

Решавайки да се фокусират върху подкрепата на български учени с приложни проекти, от финансова група „Карол“ официално отделят „Карол Знание“ като фондация в обществена полза. Фондацията се финансира изцяло със средства от компаниите в групата на „Карол“, като Петкова казва, че на този етап не предвиждат и не генерират ресурси от други източници. Набират средства само за проектите, по които работят и развиват. През 2018 г. се провежда първото издание на обучителната програма „Предприемачи в науката“, последвано от конкурс с награден фонд в размер на 30 хил. лв.

„В началото си мислехме, че ще търсим проекти, които да подкрепим, но се оказа, че няма толкова готови проекти, които да се превърнат в научен продукт. Затова решихме, че е много важно да развиваме предприемаческо мислене и умения, които ще доведат до този резултат“, обяснява Петкова. В обучението учените-бъдещи-предприемачи се срещат с хора от практиката, които им показват различни модели и начини за приложение на научния труд. От фондацията държат всички лектори да са българи, които не само споделят моделите и опита от своите университети, но и вдъхновяват участниците.

Няколко примера, които Петкова споделя, са на Иван Минев, учен, който работи като истински предприемач, но в рамките на университета Technische Universitat Dresden, където управлява лаборатория, защитава патенти, плаща заплати, генерира приходи, намира финансиране от инвеститори. Друг класически път на развитие има Димитър Димов (част от селекцията на FORBES „30 под 30“ през 2019 г.), който по време на докторантурата си прави спин-оф с университета си University of Exeter, получава патент, който впоследствие превръща в бизнес. Трета гледна точка дава Здравка Медарова от Harvard Medical School, която посочва, че изпълнителният директор в нейния стартъп работи няколко години абсолютно доброволно за проекта, тъй като вярва в идеята ѝ – по този начин тя насочва курсистите да мислят както отвъд оправ­данията, така и за екипа, който създават.

Част от обучителните модули, през които преминават в програмата „Предпри­емачи в науката“, включват изграждане на екип, създаване на бизнес план, анализ, пре­зентационни умения, търсене на информа­ция, проактивност.

За нас е много важно да ги вдъхновим и да ги накараме да на­правят една крачка, която да им промени перспективата, да видят нови възможнос­ти, да се запознаят с нови хора. Най-хубаво­то е, когато в края на обученията кажат, че всяка лекция е повече от 10 прочетени книги

Програмата вече е имала две издания – през 2018 и 2019 г., като се провежда от сеп­тември до декември. През първата година се включват 15 учени, а през втората 17, като и в двете издания накрая се провеж­да конкурс с награден фонд (повече за спе­челилите проекти в допълнителния текст), който подпомага приложението на проек­та на практика. По време на обученията участниците работят и с ментори, които ги подкрепят и консултират, за да разви­ят проектите си. Организатори, участници, лектори, ментори, жури в конкурса сформи­рат неформална общност на предприема­чи-учени, която от февруари тази година има и формален формат и пространство за срещи и обсъждане на идеи.

Макар резултатите от програмата да са повече от удовлетворяващи, в начало­то фондация „Карол Знание“ и нейният из­пълнителен директор се сблъскват с доста предизвикателства. Първото е как да стиг­нат с информация за обученията до учени­те в университетите, където срещат не­подозирана съпротива и неразбиране какво е това и защо въобще се прави. Следваща­та пречка е клише, което дълги години е било налагано в академичните общности, че „там, където има наука, няма бизнес“. „Истината е много по-красива, има много предприемчиви учени, които знаят, че реа­лизацията на тяхната работа е в техните ръце“, казва Петкова и допълва, че между учените и предприемачите всъщност има много общи черти като любопитство, за­даване на въпроси, стремеж да променят средата и света. „Младите учени са хора­та, които са избрали да правят наука тук и сега. Хората, които случват науката, въпреки условията и до голяма степен са иде­алисти.“

Една от мисиите на фондацията е про­мяна на средата за предприемачи-учени в България. Опитват се да търсят съмиш­леници и синергия, с която да градят ця­лостна екосистема за развитие на прилож­ната наука. Вече си партнират със София Тех Парк, които връчват собствени награди в конкурсната програма на „Карол Знание“, както и с Центъра за приложни изследва­ния и иновации в природните науки, чийто най-добър студент печели участие в обучи­телната програма за „Предприемачи в нау­ката“. „Искаме да променяме мисленето и средата, а това е процес. Искаме да извървим този път, в науката няма кратък път“, завършва Петкова.