Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
30 април 2020, 15:49

Близо 1.6 млн. българи живеят под линията на бедност

Мирослав Майер Редактор

Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили

1.586 млн. българи, или 22.6% от населението живеят под прага на бедност, който през 2019 г. е достигнал 413.04 лв. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства със 17.6%, а относителният дял на бедното население – с 0.6 процентни пункта, показват актуални данни на Националния статистически институт (НСИ).

Снимка: Pixabay

Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.6 до 29.6%, или със 7.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.2%, или с 19.6 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (58.9% за 2019 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 14.2 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2019 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 – 64 години намалява спрямо предходната година с 1.1 процентни пункта до 9.0%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 55.5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително два пъти за лицата с основно образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 2.5%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през 2019 г. в сравнение с 2018 г. се наблюдава при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца – с 4.6 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.5%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 14.5 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 31 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Материални лишения на домакинствата

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на посрещането на неочаквани финансови разходи със собствени средства (36.5%). Успоредно с това 35.4% от лицата не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 30.1% от лицата се ограничават при отоплението на жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 29.3% от лицата. През 2019 г. 19.9% от населението живее в материални лишения.

С 240 000 нарастват безработните в ЕС за месец Когато повишението не е награда, а наказание

Свързани статии

Осем прогнози за преброяването

Бизнес

Осем прогнози за преброяването

Коронавирусът не спря българите да пътуват в чужбина

Бизнес

Коронавирусът не спря българите да пътуват в чужбина

Кой е вторият град?

Бизнес

Кой е вторият град?

Предприемачите оптимисти за бизнес състоянието на строителството, търговията на дребно и услугите

Бизнес

Предприемачите оптимисти за бизнес състоянието на строителството, търговията на дребно и услугите

Как българската администрация бори бедността: поредният провал

Бизнес

Как българската администрация бори бедността: поредният провал

Рязък скок на приходите на хотелите, направени от българи

Бизнес

Рязък скок на приходите на хотелите, направени от българи

Реклама

Избрано

отпреди 2 дни

Как Пресиян Каракостов промени играта

отпреди 3 дни

StorPool: Микромеханика на успеха

отпреди 4 дни

За ИТ експертите заплатата е на второ място

отпреди 5 дни

Какво не ви казват за успешните трансформации в бизнеса?

20 юни 2022, 15:22

Пътеводител на руските олигарси

17 юни 2022, 16:00

Въпрос на визия

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Кариери
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени