Близо 1.6 млн. българи живеят под линията на бедност
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
1.586 млн. българи, или 22.6% от населението живеят под прага на бедност, който през 2019 г. е достигнал 413.04 лв. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства със 17.6%, а относителният дял на бедното население – с 0.6 процентни пункта, показват актуални данни на Националния статистически институт (НСИ).
Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.6 до 29.6%, или със 7.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.2%, или с 19.6 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (58.9% за 2019 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 14.2 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
През 2019 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 – 64 години намалява спрямо предходната година с 1.1 процентни пункта до 9.0%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 55.5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително два пъти за лицата с основно образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 2.5%.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през 2019 г. в сравнение с 2018 г. се наблюдава при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца – с 4.6 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.5%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 14.5 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 31 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Материални лишения на домакинствата
Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на посрещането на неочаквани финансови разходи със собствени средства (36.5%). Успоредно с това 35.4% от лицата не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 30.1% от лицата се ограничават при отоплението на жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 29.3% от лицата. През 2019 г. 19.9% от населението живее в материални лишения.
