Допирните точки на крипто изкуството и предприемачеството
Oтговарям за секторите образование, шоубизнес, търговия.
Високата енергия на лидер е пресечната точка в разностранните проекти на Михаела Савова – от креативността на художник в крипто изкуството до предприемаческия устрем на изпълнителен директор
Михаела Савова ни посреща в ателието, в което рисува, но още от вратата разбираме, че това 27-годишно момиче нито е типичният художник, нито е типичният предприемач. Казва, че се опитва да взема най-доброто от двата свята и да намира баланса между аналитичното и творческото полукълбо, които управляват живота й. Интересува се от психология и от “вселената на човешкия мозък”, разказва за пътя и за проектите си с притчи и метафори, с нетипична зрялост и задълбоченост. Споделя, че иска всичко да й се случва на бързи темпове, защото бързо й доскучава. “За малкото години, които съм живяла, много неща са ми се случили и много неща съм предизвикала да ми се случат”, казва Михаела Савова, част от селекцията на FORBES “30 под 30” в категория Бизнес.
Ателието й е изключително подредено, организирано и с вкус към детайлите. До статива са наредени последните й картини, а композиция от модерни аксесоари допълва ретро кът с радио и грамофон. Михаела Савова споделя, че рисува цял живот, от година и половина е избрала конкретното място, в което да се случва изкуството й, а от средата на февруари е започнала да го структурира като бизнес и го е направила публично. Макар винаги рисуването да е било нейният начин за самотерапия и преработване на крайни емоции, вижда, че картините й въздействат и върху други хора и това еволюира в идеята да ги споделя със света, за да помагат.
Преди две години губи майка си и тази тежка загуба променя нагласите и житейската й траектория.
Тези случки имат функцията да те центрират, да ти стане ясно кой си и какво искаш. Осъзнаването, че сме супертленни, ти дава ясна перспектива какво искаш да правиш в живота си. Някъде там дойде моята вътрешна необходимост да дам поле на това изкуство
Макар да няма нито един урок по рисуване, тя винаги е била насърчавана от родителите си да изследва талантите и интересите си. Наблюдава света около себе си, изследва формите, повърхностите, цветовете, реакциите със светлината. “Това помага визуално, но ти дава и друг поглед към света – като на създател, което е фундаментално друга нагласа. Спираш да си консуматор на реалността и започваш да мислиш функционално и критично какво, как и къде може да бъде.”
Тази перспектива и житейска философия я подтиква да мисли как и къде може да разпространява изкуството си и да мултиплицира усилията, които влага в рисуването на едно платно (средно около месец – месец и половина на картина). Отговора открива в дигиталното пространство и в новата тенденция за крипто изкуство. Това е дигитално изкуство, което се търгува с крипто валута в специални платформи, предвидени за тази цел, където се трансферират т.нар NFT (non-fungible token). Токът, или криптографският маркер, кореспондира с точно определена картина, при покупка той се прехвърля на новия купувач и блокчейн гарантира, че това е оригиналната картина и точно това е нейният нов собственик, обяснява Савова и добавя, че по този начин се гарантира ясен произход, уникалност и добавена стойност при определяне на пазарната цена, каквито конвенционалните галерии не могат да предложат. Крипто изкуството дава възможност и на творци, които нямат академична история в изящните изкуства или са начинаещи, да започнат да градят име и стойност.
Михаела Савова няма академична история в изящните изкуства. Всъщност по-голяма част от житейския й път е управляван от цифрите, логиката и предприемачеството. Докато учи бизнес администрация в Софийския университет, преподавателката й по статистика я провокира с въпроса: “Искаш ли да можеш да отговориш на всеки въпрос в света? Тогава учи статистика.” Савова с голямо удоволствие се задълбава в математиката и иконометрията и по препоръка на преподавателката си започва работа като статистик в Уникредит Булбанк. Учи много от екипа, с който работи, като рязко се потапя в “корпоративния свят и във всички ексели на този свят”.
През 2013 г. пред нея се открива възможност за обучение по предприемачество в Babson College в Бостън. “Заминах за Щатите и установих колко е широк светът, колко много потенциал имаш ти като човек, колко много можеш да постигнеш, стига да си в правилния момент, с правилните хора и в правилната среда”, казва Савова. Вдъхновението й идва, от една страна, от структурата на програмата, където по екипи в рамките на няколко месеца създават компании, преминавайки през всички етапи на процеса от генерирането на идея до пичинг пред инвеститори. От друга страна, допирът до хората там и предприемаческата система преобръщат представите й за възможното. Споделя, че макар да е израснала в семейство на предприемачи, това не е формирало в такава степен мисленето й за предприемачество, колкото обучението в САЩ. Връща се заредена с идеи и енергия да прави нови неща в благодатната среда в България, в която “със същите усилия, които би положил на Запад, постигаш уау ефект”.
Когато се връща през 2014 г., все още работи в банката. “Влизам в офисчето си и си сядам на бюрцето и си отварям екселчето и си влизам в прозорчето и някъде там съм в абсолютен когнитивен дисонанс, осъзнавайки, че това прозорче ми е тясно във всички смисли на тази дума”, казва Савова. На 21 години напуска работата си в банката, без да има ясна идея какво ще прави след това. Но предприемаческото пламъче вече е запалено в нея и започва да мисли идеи в тази посока.
Спомня си, че докато е учила в Бостън, са имали срещи в коуъркинг пространства – доста нова за нея и за България концепция, в която младото момиче вижда потенциал за развитие. Решава да вземе световен бранд на франчайзинг в България, но както днес вече е осъзнала, това работи само когато има разбиране и интерес към темата, какъвто преди шест години все още не съществува.
Беше пълен провал, но така е, когато емоциите надделяват. Ето един урок, който ми се случи на 21 – първият провален проект
Когато я питам какво й е помогнало да се изправи след този провал, изглежда изненадана. “Провалът не е вариант, отказването никога не е опция”, отговаря с категоричната увереност на човек, който просто прави следващата стъпка. И успява – от втория път. В началото на 2016 г. заедно с бизнес партньора й Христо Тенчев стартират споделеното работно пространство 1Hub с лични инвестиции и подкрепа от семейство и приятели.
След като инвестира много време и енергия в развиването на коуъркинг пространството, Михаела Савова обмисля следващата си стъпка – кандидатстване в университет в чужбина. Радва се, че в този момент се е спряла и отделила времето, за да прекара няколко много смислени години с майка си в борбата й с рака. Време на четене, на експериментални лечения, на задълбочаване, след които Михаела казва, че много се е променила и се е обогатила. Пораства бързо, отказва да се плъзга по повърхността на живота и се впуска в дълбочина на екзистенциални търсения и въпроси. Опитва се да не се изгуби и дълго време не намира баланса. Големият урок от това преживяване е, че не може да контролира всичко.
Можеш да си мислиш, че ще променяш света – самовярване, синдром на моето поколение, на всичките милениали
Но един такъв шамар от съдбата сериозно те заземява, казва Савова и допълва, че какво можеш и не можеш да променяш трябва да се разчита по конструктивен начин. Ако от 100% реалност не можеш да повлияеш на 70%, то вместо да мрънкаш за тези 70%, да се фокусираш върху другите 30, които са в зоната ти на влияние и върху които усилията ти ще имат положителен ефект.
След завършването на предприемаческата програма в САЩ Михаела Савова става член на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE). Мисли доста как може да подкрепи дейността на организацията, кои са нейните 30%. Открива ги в проекта Leader Talks – затворени срещи в малък мащаб за споделяне на опит и вдъхновяващи истории. Осъзнава, че проектът притежава “колосален потенциал, защото има глад за хубави истории, за добри примери, за правилен подход за решаване на проблемите”. Поема изцяло работата по проекта и започва да го разширява. Осигурява финансиране от грантове и програми и така го отваря за по-голяма аудитория.
Изданията на Leader Talks са месечни и във всяка среща участва по един лидер, предприемач, човек от бизнеса, който споделя с публиката своя път и научени уроци. Всички въпроси идват от публиката, като екипът на проекта ги събира, обобщава и задава на госта. Савова казва, че нито тя, нито някой от екипа е сценарист или режисьор, тъй като интересите на аудиторията определят в каква посока ще се задълбочи дискусията. “Това прави нашата работа много по-задължаваща, защото всеки човек в публиката е там с усещането, че това събитие ще има стойност лично за него.”
През март предстои 93-тото издание на Leader Talks, което ще е посветено на жените в бизнеса. На сезон правят между 6 и 10 месечни издания, които достигат средно до 300 души на лекция. Екипът внимателно следи тенденциите при организирането на подобни събития и психологията на зрителското внимание – как се възприема информация, кога се губи интерес, как се променя вниманието в продължителността на лекцията. Савова казва, че са като шоу, което дава много стойност – на всеки осем минути се случва нещо, което да те държи буден и да те зарежда с емоция. Освен на срещите на живо в продължение на 90 минути екипът залага на видеосъдържание и добавена стойност за социалните мрежи, където се разпространяват кратки видеа с най-ценното от срещата, отговори на незададени въпроси и т.н.
Leader Talks съществува от 2013 г. и през голяма част от времето се развива на доброволен принцип. През есента на 2019 г., с началото на сезон 2019-2020 на проекта, вече е функциониращ бизнес, който не разчита на грантове, а се финансира чрез билетите за събития и от компаниите, които припознават мисията и ценностите на форума. Савова продължава да менажира целия процес – вече в ролята си на основател и изпълнителен директор, и гледа към все по-далечни хоризонти. В бъдещите й планове Leader Talks трябва да излезе извън границите на България като мост между хора със сходни интереси в бизнеса и лидерството. “Представи си, че си предприемач, който създава продукт и търси партньори в Букурещ или във Виена, а ние като платформа правим този мост по умен начин”, обяснява тя. Убедена е, че езикът на предприемачеството, високата енергия и лидерският заряд са най-малкото общо кратно между всички и навсякъде. Ето защо обмисля как да пакетира проекта и търси съмишленици, с които да го направи международен.
Не се съмнява в успеха, защото в основите на концепцията лежат личните срещи, които формират екосистемата на бизнес и предприемачество; добрите примери, които вдъхновяват и мотивират; и правилната аудитория – тези, които тичат най-бързо и водят редиците.
Темпото на една нация трябва да се мери с темпото на най-бързите
Ако мерим с темпото на най-бавните, бързите винаги ще са в дискомфорт и трябва да изчакват някого. Не, ти си тичай, изкачи Еверест, опъни си палатката и го изчакай. Но го изчакай на Еверест, не долу в базовия лагер, защото иначе никога няма да стигнеш Еверест.”
