Демокрацията в риск заради COVID-19?
Разпоредбите за извънредни ситуации, като тези, прилагани в почти всички страни в настоящата криза с COVID-19, дават възможност на държавите временно да ограничават личните права и свободи, както и контрола върху публичните власти, за да могат да реагират достатъчно ефективно в настъпилата пандемия. Предишни изследвания на тази тема показват, че някои лидери злоупотребяват с извънредно придобитите си правомощия и ги прилагат в своя полза, създавайки подобен на авторитарен режим. В момента за 48 от държавите в света (включително България) има висок риск от нарушаване на демократичните стандарти заради въведените мерки в борбата с COVID-19. За други 34 държави рискът е среден. Това са изводите от изследване на Института V-Dem към Гьотеборгския университет (Швеция).
В условията на извънредно положение, когато изпълнителната власт придобива допълнителни правомощия, за да може бързо и ефективно да предприема действия, съществува риск от присвояване на властта и от нарушаване на редица демократични принципи. И докато много от действията в тази посока могат да бъдат оправдани с настъпилата ситуация на криза, заплаха или външна атака, историческият преглед показва и случаи, в които след извънредно положение страните преминават към по-авторитарно управление. След неуспешен опит за държавен преврат в Турция през юли 2016 г. е обявено извънредно положение, което позволява на президента Ердоган да управлява чрез декрети със силата на закони. Макар да е предвидено за 3 месеца, това положение продължава повече от 2 години и приключва едва след като Ердоган бива преизбран за президент. По този начин той de facto си осигурява контрол над държавата, за да постигне политическите си цели, което е явно нарушение на демократичните принципи.
Разбира се, обявяването на извънредно положение не означава непременно присвояване на власт за неопределен период. Дори да бъдат нарушени някои демократични принципи с цел овладяване на ситуацията, дадена държава може да продължи да бъде домократична. Ако допълнителните правомощия бъдат ограничени до пряката заплаха и ако след преодоляването ѝ държавата се върне към нормалното си функциониране, то извънредното положение е изпълнило добре ролята си и никои демократични принципи не са били в риск. Именно в това е разликата между извънредното положение само по себе си и присвояването на власт. Пъровото е временна инситуционална дерогация, докато второто може да доведе до трайна промяна на режима.
Въпреки това е много по-вероятно различни авторитарни процеси да се появят именно при извънредна ситуация, тъй като се създават условия за израстване на потенциални узурпатори на властта. Според изчисленията на Института V-Dem съществува 75% шанс в демократичните държави да се развият авторитарни процеси по време на извънредно положение, отколкото при нормално такова, повишавайки риска за нарушаване на демокрацията.
В момента този проблем е особено актуален на фона на общото отстъпване от демократичните принципи в редица държави през последното десетилетие. Наблюдава се начален стадий на глобален обрат в демократизацията и все по-честото наличие на авторитарни политически тактики и придобиване на власт. Подобни процеси водят до все по-чести посегателства срещу съдебната независимост, заплахи срещу гражданското общество и медиите, манипулиране на избирателните системи, оставяйки на заден план парламентите и тяхната роля на политически балансьор и гарант за демокрация.
Последното изследване на Freedom House доказва отстъпването от демократичните принципи в държавите в Централна Европа и на Балканите. Все повече нараства броят на режимите, определяни като хибридни, докато броят на демократичните такива значително намалява. Освен това, държавите, в които демократичните стандарти се влошават са повече от тези, в които се подобряват.
Източник: https://freedomhouse.org/sites/default/files/2020-05/NIT_2020_FINAL_05062020.pdf
Основните фактори, които оказват влияние за нарушаване на демократичните принципи, са свързани с характера на самата система за управление, отношенията между изпълнителна, законодателна и съдебна власт и ефективността на прилаганите политики. Освен това значение има свободата на медиите, чиято роля по време на извънредно положение е още по-ключова. Независимостта на правораздаването и възпирането на корупцията са също изключително важни показатели, които не бива да бъдат пренебрегвани в борбата с вируса.
За да запазят своите демократични стандарти и да не позволят разпространението на авторитарни идеи, държавите следва да се придържат към демократичните принципи и да обмислят внимателно дълготрайния ефект от прилаганите извънредни мерки. Загубата на обществено доверие, предизвикана от конфронтация с медиите, съдебната система или други институции, говори за вътрешно неразбирателство, което прави държавната уредба уязвима и склонна да допуска развитието на авторитарни процеси. Затова управляващите следва да разчитат повече на вече установеното вътрешно законодателство и международноправни разпоредби, оставяйки на заден план краткосрочните политически цели. Ролята на активното гражданско общество е особено важна в страните с висок и среден риск от нарушаване на демократичните принципи.
Основният проблем в случая е, че контролът за това колко са демократични извънредните мерки зависи предимно от тези, които са отговорни за тяхното налагане. Когато, в условията на криза, фокусът се измества изцяло върху преодоляването на тази криза, някои основни демократични принципи остават на заден план. И макар в краткосрочен план това може и да бъде оправдано, опасността за присвояване на власт в дългосрочен план съществува и зараждането на авторитарни процеси изглежда все по-възможно.
Автор: Наталия Николова, Институт за пазарна икономика