Гениални лекарства от глупавия силиций

Ще успее ли натрупването на гигантско количество данни да надвие човешкия опит в създаването на чудодейни лекарства? Скоро Дафне Колър може да постигне изненадващ отговор на този въпрос.

Не са много учените, с които хората искат да се снимат, но на Дафне Колър това се случва редовно. „Така става на почти всяко събитие, на което има представители от света на технологиите – разказва Колър, когато я питат за една нейна неотдавнашна снимка. – Малко е неловко. Не смятам, че съм заслужила тази чест.“

Исканията за селфита са само един от признаците за известността на Колър в резултат на нейната над 20-годишна работа върху връзката между компютърните науки, биологията и образованието. Пътьом тя е удостоена с множество звания – на 18 години получава магистърска степен от Еврейския университет в Eрусалим, на 26 години става професор в Станфордския университет, където работи над машинното  обучение, а близо десетилетие по-късно получава „стипендията за гении“ „Макартър“ за изслeдвания, които прави в областта на изкуствения интелект и геномиката. Накрая става съосновател на Coursera (компанията се оценява на 1 млрд. долара), която представлява платформа, позволяваща на хората по света безплатно да преминават университетски курсове на обучение.

Следващият проект на 51-годишния иноватор е Insitro. Компанията е базирана в южните части на Сан Франциско, а целта ѝ е да открива нови лекарства, като анализира масиви от данни. Ако постигне успех, това ще промени начина, по който се откриват нови лекарства.

Биолозите, работещи в лаборатории, обикновено избират няколко специфични протеина като мишена за нови лекарствени препарати. Ако не постигнат успех, анализаторите на данни предлагат да се изпробват други протеини. Insitro, напротив, иска да събере колкото се може повече информация, преди да тръгне на лов. Компанията използва постиженията на биоинженерството (като например технологията за редактиране на генома Crispr), както и софтуер, който позволява на компютрите да установят какво убягва от вниманието на хората.

„Сега машинното обучение постига невероятни резултати, ако му се осигурят достатъчно данни. Най-сетне имаме възможност да натрупаме огромно количество биологична информация“, разказва Колър.

Експертите по изчисленията и биолозите на Insitro работят в сътрудничество върху лабораторни експерименти, за да създадат големи набори от специализирани данни. После моделите за машинно обучение намират закономерности, за да предложат нови тестове и потенциални терапии. Роботи, като автоматизирани дозировъчни машини позволяват да се ограничи човешката грешка. Благодарение на всичко това Insitro е в състояние да прави „експерименти само за няколко седмици вместо за няколко години“, подчертава Колър.

Според думите ѝ изкуственият интелект в съчетание с биологията, нейна отдавнашна сфера на интереси, са „идеалната комбинация“ за инвеститорите. За шест месеца Колър привлече 100 млн. долара от ARCH Ventures, Andreessen Horowitz, Foresite Capital, фонда за рисков капитал на Alphabet – GV и Third Rock, а по-късно към тях се присъединиха Джеф Безос и други инвеститори. През април тя сключи споразумение с Gilead Sciences, което осигурява на Insitro 15 млн. долара сега и 1 млрд. долара в бъдеще, ако успее да намери лечение за една смъртоносна форма на неалкохолна стеноза на черния дроб. Очаква се заболяването скоро да се превърне във водеща причина за трансплантации на черен дроб.

„Много малко хора разбират двете страни на проблема – казва Мани Субраманиан, който ръководи клиничните изследвания върху това заболяване в Gilead. – Биологията много прилича на дълбокото машинно обучение.“

Обещаните от Gilead бъдещи плащания към Insitro зависят от това дали тя ще успее да открие пет протеина, които биха могли да се превърнат в мишени за лекарства, и дали въвеждането на тези протеини ще доведе до създаване на сертифицирани лекарства за лечение на черния дроб. Отложените плащания за Insitro, които съдържат и част от приходите от успешните лекарства, ѝ осигуриха място в първата класация на Forbes на най-обещаващите компании в сферата на изкуствения интелект AI 50.

Над 20 други стартъпа преследват мечтата за по-бързо и по-евтино откриване на лекарства с помощта на изкуствения интелект. Сред тях са Notable Labs, която разполага с 55 млн. долара рисков капитал, и Verge Genomics, с 36 млн. долара. Novartis обяви петгодишно сътрудничество с Microsoft в областта на изкуствения интелект, а Merck и GSK също си партнират със стартъпи.

Изкуственият интелект не прави биологията по-лесна. „Не смятам, че платформата е способна на чудеса“, отбелязва Колър.

Преди Insitro да започне да реализира печалби, ще трябва да се направят хиляди лабораторни тестове. Колър притежава нужната енергия. Понеже непрекъснато обикаля из офиса на Insitro, тя отстъпи кабинета си на един от своите 53 служители, защото никога не го е ползвала. Колър излиза от кабинет с надпис Macrophage (бяло кръвно тяло), за да влезе в друг кабинет с надпис Elastic Net (техника за моделирани на данни) и да покаже най-новото лабораторно оборудване.

Интересът на големите фармацевтични компании може да превърне Insitro в желана цел за придобиване, ако се натъкне на златна жила. Но Колър не иска Insitro да бъде погълната от по-голяма организация. Тя иска да продължи да прави собствени брандирани лекарства. Крайната цел е хората, които молят за селфита, да бъдат по-здрави благодарение на Insitro. Колър споделя, че се надява те да идват при нея с думите: „Вие ми върнахте живота.“

Автор: Джилиан Д’Онфро