Защо хората предпочитат конспиративни теории пред науката?

Маршъл Шепард, автор на Forbes

Отне ми доста време да напиша този материал, тъй като прекарах по-голямата част от сутринта търсейки информация за мистериозната машина на НАСА за генериране на облаци, както и специалните химически опити за контролиране на времето. Обикновено мразя сарказма, но конспиративните теории започват да стават толкова невероятни в днешно време, че е трудно да проумееш факта, че авторите им не са иронични.

Илюстрация: Pixabay

Последната конспирация, на която попаднах беше „документален филм“, качен в  YouTube на име ’’План-демията’’. Не го бях чувал, докато един приятел не го сподели във Фейсбук, а не след дълго друг ме попита за мнение. Подходих с предубеждения, имайки предвид заглавието.

Прочитайки повече за филма от статия в блога на Дерек Берес, озаглавена „Антиваксърската програма на План-демията“ съмненията ми се оправдаха. Във видеото, което продължава да бъде премахвано от администраторите на социалните мрежи, главна роля има активистката Джуди Миковиц, като самия филм разпространява опасна и невярна информация. Берес пише: „Този ​​филм, базиран на дневния ред на определена група хора, съдържа противоречиви доказателства и лъжливи твърдения, а в същото време бива споделян като пиедестал на истината’’. Ако не друго, поне филмът е безпартийно сборище от дезинформация, тъй като бива споделян и от консервативните, и от либералните ми приятели. Според BBC други теории на конспирацията, свързани с религиозни групи, софтуерни магнати и имигранти биват разпространявани най-често от политически екстремисти. Честно казано, ще оставя на хора като Берес да критикуват и разконспирират различните филми и видеа. Моята цел е по-скоро да разбера защо хората предпочитат да вярват на невероятно звучащи конспиративни теории, отколкото на доказани научни факти.

Yourbias.is е уебсайт, който определя когнитивните пристрастия. Той е базиран на нещо наречено пристрастие на човешките убеждения: „Ако дадено заключение подкрепя съществуващите ви убеждения, ще рационализирате всеки аргумент в негова подкрепа.“ Моята хипотеза е че науката, неминуемите промени в личния живот на хората и икономическото страдание, причинени от пандемията са толкова преобладаващи, че хората търсят алтернативни реалности като някакъв вид рационализация на случващото се. Някои вероятно ги предпочитат също и защото са по-разбираеми от графиките, експоненциалните криви на заразяване и т.н. Въпреки това, науката има и други обяснения за този проблем с масовата дезинформация сред обществото.

Изследване от 2015 г., представено по време на 24-ата Международна конференция на ’’Световната мрежа’’ хвърля светлина върху нов начин за прогнозиране на масовото разпространение на дезинформация в социалните мрежи. Проучването разкрива, че скоростта на разпространение, вероятността да се провери достоверност на твърденията, степента на лековерност и личните убеждения на индивида са ключови фактори за това. Проучване от 2019 г. в „Журнал за личността“ пък изследва над 1600 души и установява, че вярата в фалшивите новини се ръководи най-вече от неспособността да се отхвърлят недостоверни твърдения. Авторите на изследването наричат тази тенденция „рефлексивна лековерност.“

Докато горепосочените изследвания са базирани на научната литература, моят опит като професор по метеорология, атмосферен учен и бивш учен от НАСА разкрива някои по-лесни за разбиране и идентифициране причини. Базирайки се на над 25 години научен опит, свидетелстване пред Конгреса на САЩ и наблюдение на социалните медии обособих следните фактори, поради които хората са предразположени към вяра в теории на конспирацията.

  1. Липса или неприлагане на критично мислене.
  2. Ефект на Дънинг-Крюгер (надценяване на познанията на човек по определени теми)
  3. Оправдан скептицизъм заради предишни събития, като проучването на Тъскиджи върху нелекувания сифилис (б.пр. – В Негро Мале между 1932 и 1972 г 600 души са включени в екперимента, 399 от тях с латентен сифилис, а 201 като контролна група. Наблюдавани от американски лекари, на хората били давани плацебо лекарства като аспирин, вместо нужния пеницилин, за да се разбере как болестта се разпространява и какви поражения причинява на организма. 28 души починали от сифилис, още 100 – от усложнения, а 40 съпруги на участници в експеримента се заразили и предали болестта на още 19 новородени.)
  4. Споделянето на съдържание без обстоен прочит и невъзможността да разберете достоверността на източника (Все пак щом го пише в интернет значи е вярно, нали?)
  5. Фалшива еквивалентност. Въпреки че в науката винаги трябва да има доза оправдан и здравословен скептицизъм, както и критично мислене, много хора погрешно придават по-голяма тежест на противоположни аргументите, когато по дадена тема има постигнат обществен консенсус. Това може да се види ясно и в дискусията за изменението на климата.

Винаги ме забавлява и това колко странни теории на конспирацията изглежда са свързани по някакъв начин с НАСА. Изненадан съм и че документалният филм „План-демията“ не интервюира и недоволен бивш учен от НАСА за повече правдоподобност. В заключение, мисля че реакцията на този лекар обобщава мнението на много от нас по темата.

Превод: Цвета Стратиева

Свързани статии