Доходите на 60% от българите засегнати от извънредното положение
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Извънредното положени и противоепидемичните мерки са засегнали доходите на две трети (59%) от българите, като за 24% от тях намалението на приходите е наполовина и повече. 38% констатират, че приходите им са се запазили, но това важи най-вече за хората в пенсионна възраст, сочат данни от проучване на агенция „Афис“. Едва 3% са си докарали повече приходи, поради естеството на тяхната дейност. Сред тях са медици, полицаи, аптекари, производители на някои предпазни средства, разносвачи на готова храна, куриери, IT сектора.
Социолозите са направили сравнение с обществените нагласи по време на предишни икономически кризи и са установили, че при сегашната българите преживяват по-рязък ефект върху цялостния живот. „Затова след два месеца силно ограничена активност очакваме, че дори ако биха изчезнали всички прилагани ограничения, заетостта и производството вероятно дълго време няма да се възстановят поради елементарна липса на пари у хората и привързването към крайно пестелив стил на потребление“, посочват от „Афис“.
На въпрос: „Ако извънредните мерки продължат, колко време можете да издържите финансово“ – 4% отговарят „седмица“, 26% „месец“, 22% „три месеца“, 10% „половин година“, 26% „по-дълго“, а 13% „вече не издържам“.
Социолозите посочват, че около 16% са останали без особено пространство за маневриране. „Това число не бива да бъде подценявано. То означава, че група от порядъка на стотици хиляди души са поставени между чука на социалната отговорност и наковалнята на безпаричието и дълговете. Сред тях значителна част са силно притеснени, дори да не протестират публично. И даже е по-зле, че мнозина ще пострадат „тихо“ и незабелязано от социалните структури за взаимопомощ, които често биват разхлабени – било то колеги или съученици, било роднини, приятели, съседи и други“.
Краят на епидемията
През март 52% от хората очакваха да видят края на епидемията до няколко месеца и едва 15% очакваха ситуацията да продължи повече от година. Първото от посочените числа спадна през април на 48%, а през май достигна 35%. Второто плавно нарасна със 12 пункта и достигна 27%. Като цяло в момента малко под половината (45%) от страната очакват животът да се върне към нормалното до месец или няколко месеца, а 55% насочват взор към края на годината или след нея. Сега вероятно ще се сблъскаме с нарастващото масово убеждение, че няма нищо по-трайно от временното положение.
Картината показва отслабване и размиване на онова търпение, което продължават да ни „предписват“ медицинските експерти. Този процес има два аспекта – изчерпване на личните финансови резерви и релативизиране и девалвация на някои от най-често препоръчваните правила и ограничения.
Физическата дистанция
Все повече се поставя под въпрос и способността на обществото доброволно да си налага всички предписания за физическа дистанция. На въпроса: „Независимо от промяната на извънредните мерки, ще продължите ли да поддържате физическа дистанция с околните и да използвате лични предпазни средства?“ 38% отговарят „Ще продължа да ги спазвам стриктно“, (само че в този дял натежават най-възрастните), 48% възнамеряват да се придържат към част от мерките, а 11% изобщо ще ги игнорират. 4% дори откровено си признават, че и досега не са ги спазвали. С оглед на удълженото прилагане на извънредните мерки и при нарастващата убеденост, че това може да продължи дълго, цитираните дялове ще търпят промяна във вреда на спазващите ги и в увеличение на отказващите да се дисциплинират.
