Държавата ще изгражда бензиностанции. Защо ли й трябва?
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Финансовото министерство излезе с доста неочаквано съобщение, от което се разбира, че влиза в търговията на дребно и едро с горива. За целта ще бъде създадена „Държавна петролна компания“, която ще бъде под шапката на Министерство на икономиката и ще изпълнява всички функции на държавния резерв за съхранение и обновяване на петролни енергийни продукти. Ще открие и мрежа от бензиностанции.
„Нито един пазар не е пострадал, когато на него има повече предлагане и повече конкуренция, ако държавата продава горива на минимална надценка, това ще е добре за потребителите. Държавата няма да има предимства спрямо останалите играчи“, каза по темата вицепремиерът Томислав Дончев.
Министърът на икономиката Емил Караниколов допълни, че с този ход секторът ще стане по-предвидим и ще падне напрежението, което не от вчера съпътства цените на горивата. По думите му пък държавното предприятие ще„спазва всички правила на пазара, ще е ясен конкурент, с прозрачни цени и качество, които ще се контролират“.
Каква обаче е реалната цел на този ход и какво се очаква да се постигне с него? „Остава впечатлението, че държавата е тръгнала без ясна идея какво иска да постигне и дали е избрала правилния инструмент“, каза за Forbes Калоян Стайков, старши икономист в Института за пазарна икономика.
Той не вижда особена логика в създаването на верига от бензиностанции, тъй като на този пазар има достатъчно конкуренция и не се забелязва сериозен проблем. „Това решение е лишено от здрав смисъл. Може би държавната компания иска да открие бензиностанции на места, където няма такива или са труднодостъпни. Но дали изобщо има такива места? Генерално с новата мрежа бензиностанции не очаквам някаква сериозна промяна“, каза Калоян Стайков. „Естествено, виждаме разлика в цените в различните региони, но това зависи от множество обстоятелства като пътникопоток, разходи за самите бензиностанции, разходи за доставки на услуги и т.н. Не е ясно по какъв начин държавата може да влезе някъде и да постигне някакъв ефект. И това повдига въпроса – защо се създава държавна компания като тя няма по някакъв начин да допринесе за подобряването на пазарните взаимоотношения“.
„На този въпрос аз лично нямам отговор. Но на държавната структура трябва да се погледне и през призмата на новия Закон за публичните предприятия, който е създаден по Наръчника за управление на публични предприятия. Там има ясни изисквания за оценка на това дали създаването или поддържането на дадено предприятие е икономически и социално оправдано. Тоест освен всичко останало, освен изискванията за оценка за въздействие върху пазара все пак при разработването на такава идея, трябва да има ясна оценка за това дали държавното предприятие е инструментът, с който тази цел може да се постигне или трябва да се търси някакъв друг инструмент. В случая според мен не това е инструментът.“
Калоян Стайков твърди убедено, че проблемът винаги е бил на пазара на едро. И то не толкова при покупко-продажбите, колкото при законовото изискване вносът на горива задължително да минава през акцизни складове. „През 2012 г. Комисията за защита на конкуренцията препоръча цените за търговия на едро да се скрият, така се избягва ценови паралелизъм и компаниите не могат да видят на какви цени търгуват конкурентите им. Две години по-късно видяхме, че това няма абсолютно никакъв ефект. Големият проблем винаги е бил на каква цена веригите купуват горивата от търговците на едро“, допълни Калоян Стайков.
„Ако държавата иска да създаде конкуренция на някой монополист, добре. Когато има монопол, той се бори по два начина – или се налага регулация, която да намали монополната рента и съответно да се компенсират потребителите. Или се създава конкуренция. Конкуренция, обаче, не може да се създаде с двама играчи, защото от монопол минаваме на олигопол. Ако държавата смята да конкурира „Лукойл“ в сферата на акцизните складове това няма да е конкуренция, а делба на пазара на две. Дали ще са на две равни части или 60 към 40 – няма особено значение“, каза експертът.
„Както и при търговията на природен газ, на електрическа енергия и тук имаме монополист. Имаме си един доставчик, който на практика до голяма степен диктува правилата на играта. Вариант е да се намерят повече доставчици, така че да може да има някаква конкуренция. Както казах обикновено монополите се борят с регулации. В този сектор нямаме регулатор, който да свърши тази работа и чисто механично да определи регулирани цени за предоставена услуга склад на акцизни стоки, например, или достъп до складова база, или някакви минимални количества, които да се осигуряват, каза Калоян Стайков и подчерта, че на практика сме в една безтегловност в това отношение.
В случаят не е ясен точно проблемът, който се опитва да бъде решен с държавната фирма. Но някак се подхожда по чисто административен начин. Щом се оплакват хората от високи цени ние ще създадем нови бензиностанции. Добре, тези бензиностанции откъде ще купуват? Те пак ще купуват от „Лукойл“, който ще им продава на определени цени. Другият вариант е да внасят, но за да стане това, те отново ще трябва да минават през складовете на Лукойл“, каза експертът.
По думите му има вариант държавата да си направи собствени данъчни складове, да даде по-добри цени на вносители, така че OMV и Shell да внасят през тях. „Какво ще се получи? „Лукойл“ ще им обяви цена примерно от 100 лева, държавната компания да кажем ще им даде 99 лв., което не е съществена разлика. От икономическа гледна точка би трябвало да има промяна, но разликата е толкова малка, че административният и транспортният разход няма да си струват за подобно нещо и не е ясно какво ще се постигне по този начин“.
„Не обичам интервюта, в които накрая не мога да дам поне някаква идея какво би могло да се случи, но за съжаление тук е доста объркано, каза Калоян Стайков.
Засега няма отговори на въпросите: Защо се прави? Какъв ефект се очаква да се постигне? Каква ще му е цената? Има ли алтернативи? Тези алтернативи по-добри ли са или по-лоши? ”И естествено генералният въпрос: Дали пък самата структура на пазара не е такава, че тя да предполага такова решение? Тоест може би не е лоша идея да се направи стъпка назад и да се помисли как да се промени самата регулаторна база на пазара, така че тя да позволи повече конкуренция. Но дали това е пътят?“, продължава с риторичните въпросите старши икономистът на Института за пазарна икономика Калоян Стайков.
