Първата вълна на междуфирмената задлъжнялост
Бавно. Това е думата, определяща плащанията между компаниите от началото на март досега. По всичко личи, че те ще се забавят още повече – във времена като тези, това е по-скоро очаквано. Иначе казано, след вълната на вируса, очакваме първа вълна на междуфирмената задлъжнялост.
И все пак, може би по-неочакваният ефект от настоящата изключително различна криза от тези, които познаваме, е не само мащабът, но и продължителността на проблемните плащания. Няколко неща трябва да се вземат предвид. Първо, дали става въпрос за бързо или бавно възстановяване, хоризонтът и очакванията за това е около година – в зависимост от това дали ще има още вълни на зараза. Което на практика не е особено дълъг период. Второ, част от бизнеса работи активно за това възстановяване, търсейки нови възможности, вместо да се „снишава“. Тази тенденция е позитивна и може да бъде двигател на по-бързо развитие.
От това следва нещо изключително важно – в момента много компании в страната ни, за да поддържат ликвидността, спират отложеното плащане и искат повече авансово, което е форма на защита. Фирмите в хранителната промишленост са авансирали за няколко месеца напред – самият натиск и наплив на клиенти ги кара да бъдат избирателни и да искат авансово плащане за производство. Отделно от това, застраховката на търговски кредити все още не е много разпространена като средство за защита в страната.
Поради всичко това може да се каже, че първата вълна на ръст на междуфирмената задлъжнялост ще е сериозна, но няма да е чак толкова страшна. Ако има втора или трета, тогава негативните последици могат да бъдат дългосрочни. Задлъжнялостите ще скочат драстично, а на всичкото отгоре ще са с натрупване.
Причините за тази ситуация са и в особеностите на търговския кредит – в страната ни, а и по света. По данни на СТО около 80-90% от световната търговия разчита на търговския кредит. Той все още си остава може би най-евтиния и бърз начин за финансиране на дейността на една фирма. България не прави изключение. По скорошни данни съотношението между вземанията (чистият размер на търговските кредити, които фирмите в България са дали, включително и към свързани предприятия и държавата) и банковите кредити, е 2,72.
Разбира се, има и секторни особености. Върху междуфирмената задлъжнялост влияние оказват също и кредитният рейтинг на държавата, секторът, в който работи компанията, степента на развитие на икономиката и нейната интегрираност в световните пазари. А при тях положението въобще не е розово. След избухването на пандемията, влошаването на паричните потоци и маржовете на компаниите са очакван развой след рязката промяна и стопирането на производството и потреблението. В резултат на това вероятно ще станем свидетели на увеличение от 25% на компаниите в несъстоятелност и такива с ликвидни проблеми.
Сценариите са много, но едно е ясно – ще е трудно. От ситуацията, но и от далновидното управление на ликвидността зависи възстановяването и измъкването от блатото на задлъжнялостта.
