Вълна от „туристически патриотизъм“ в България
В навечерието на летния туристически сезон у нас се наблюдава вълна на „туристически патриотизъм“. В условията на кризата, причинена от коронавируса България закономерно получава предимство пред външните туристически дестинации в плановете на българите за лятна почивка, показва проучване на „Галъп интернешънъл“. Над 80% са на мнение, че необходимо родният туризъм да се подкрепи, чрез избор на такава дестинация за почивка пред алтернативи в чужбина. Подкрепа за оказване на държавна помощ за българския туризъм пък изразяват 72%.
Същевременно обаче кризата е направила българите много по-предпазливи по отношение на конкретните планове. Спрямо декември декларираните намерения за организирана почивка (на море, планина и т.н.) в летния сезон са намалели близо три пъти. Сред онези, които продължават да плануват почивка това лято, структурата на плановете се променя видимо в полза на българските дестинации – с десет пункта нараства делът на предпочитанията за лятна морска почивка в България, главно за сметка на море в чужбина. Но базата е силно стеснена – заради общия спад. А това значи сериозен абсолютен спад и при плановете за морски почивки у нас, отчитат социолозите.
Мнозинство от 70%, по традиция, оценява потенциала на България за летен туризъм като добър или много добър. Една четвърт са на обратното мнение, а малцина се колебаят. Кризата около коронавируса явно не променя принципната представа за предимствата на туризма у нас, посочват социолозите.
Както може да се очаква, много по-видим е спадът при намеренията за лятна почивка на море в чужбина – изчисленията показват намаляване от около 1.1 млн. души, планиращи такава почивка в края на миналата година, до около 300 хиляди души сега. Близо две трети от онези, които все пак възнамеряват да отидат на море навън, се насочват към Гърция, а 30% – към Турция.
За над 80% от планиращите лятна почивка намеренията са за пътуване с автомобил. Планираната продължителност на лятната почивка (9 дни средно) незначително нараства. Относителният дял на планирани по-високи разходи също нараства (1321 лв. средно). Но и в двата случая трябва отново да се направи уговорката, че базата е силно стеснена, коментират от „Галъп“.