Три разлики с предишната криза
България преживя няколко кризи през последните три десетилетия, но повечето не са сравними една с друга. През 1989 година и в началото на 90-те години сривът на икономиката и финансовата нестабилност бяха причинени от рухването на комунистическата система, тежестта на външните дългове и невъзможността на старите соц. заводи да работят на пазарна основа. През 1996–1997 г. хиперинфлацията и кризата бяха резултат от спирането на реформите и опита да се съживи държавната икономика при безконтролни дефицити и липса на валутни резерви. През 90-те години страната нямаше валутен борд и левът постоянно се обезценяваше, инфлацията не можеше да бъде удържана, а през 1996–1997 г. скочи до хиперинфлация.
Дори кризите от 90-те години е трудно да се нарекат просто „кризи“ – защото говорим не просто за някаква рецесия, а за пълен срив на икономика, финансова система, банки, национална валута. Това не бяха кризи, това беше колапс.
Първата що-годе нормална рецесия за България започна през 2009-а. Нещо повече, това беше и първата криза, в която страната имаше валутен борд и стабилна валута. Инфлацията не изригна, а напротив – намаля, дори имаше дефлация. Именно тази криза от преди десетилетие е най-добре да се ползва за сравнение с настоящата ситуация.
Скорост на кризата
Предишната криза беше мълниеносна по отношение на финансовите пазари по света. Но от гледна точка на икономиката беше много бавна и продължителна. При сегашната криза е точно обратното. Сегашната криза е мълниеносна по отношение на реалната икономика – още в първите седмици имаше голям срив на потреблението и на строителството, както и спад в индустрията. Също така още в първите дни и седмици безработицата започна да расте.
Ето един типичен пример – в предишната криза потреблението спадаше бавно и постепенно, по половин-един процент на месец. Две години и половина отне, за да се стигне до най-ниската точка. Сега целият срив се случи още в първите седмици. Продажбите на дребно се сринаха още през март, въпреки че само половината месец беше в извънредно положение. Вероятно и април ще е слаб, защото целият месец беше в извънредно положение.
Положителното в сегашната ситуация е, че целият спад се случи още в първите 1–2 месеца на кризата. Голям шок, но краткотраен, и след това евентуално може да започне възстановяване. Много бизнеси, включително вече и хранителни магазини, бързо се преориентираха към интернет продажби, което също ще подпомогне възстановяването. Дори хората да се притесняват да обикалят по магазините както преди, те биха могли да купуват онлайн без риск.
Начална позиция в кризата
В миналата криза България влезе с рекордно висок дефицит по текущата сметка на платежния баланс – над 8 милиарда евро за 2018 година. Нетният външен дълг на страната също беше доста висок, като доближи 60% от брутния вътрешен продукт на страната (нетният външен дълг е разликата между външния дълг и валутните резерви на страната). Лихвите по дългосрочния държавен дълг бяха доста високи, около 5%, и скочиха до близо 8% още в началото на кризата.
Сегашната ситуация е далеч по-благоприятна – страната има рекорден излишък по текущата сметка от близо 2.5 милиарда евро за 2019 г. (с други думи, повече валута влиза в страната, отколкото излиза). Нетният външен дълг е отрицателен, т.е. страната има повече валутни резерви, отколкото външни дългове. А лихвите по дългосрочния държавен дълг са символични – на последния аукцион беше постигната половин процент лихва за 10-годишни книжа.
Антикризисни мерки
В сегашната криза има редица социални и стопански мерки, които да подпомогнат пострадалите от кризата – например до началото на месец май за мярката 60/40 са кандидатствали около 10 хиляди компании с близо 150 хиляди служители. В предишната криза имаше подобна мярка, но минимален брой компании се включиха.
В сегашната криза има възможност да се отложат плащанията по кредити за половин година. Това е голямо облекчение, което може да спаси редица хора и фирми от фалит и разпродажба на имуществото. Което ще ускори и възстановяването.
В сегашната криза БНБ взе мерки и увеличи валутните си резерви, договорена беше и суап линия от ЕЦБ. С тези и други мерки стана възможно не само да се разсрочват кредитите, но и да се запазят ниските нива на лихвите. В предишната криза лихвите по кредитите рязко скочиха в кризата и натовариха допълнително бизнеса и домакинствата. Този път това се избегна. През 2009 г. лихвите по кредити бяха около и над 10%, днес те са около 3% за фирми и за ипотечни кредити. Много по-благоприятно.
